Решение № 15915 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6293/2009 г.
ВАСI отделение22.12.2009 г.докладчик т Маруся Димитрова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение № 354/10.3.2009 г. по адм. д. № 724/2008 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отменен РА № 414/2.01.2008 г. на Иванка Братованова - старши инспектор по приходите в ТД - Разград в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3873,16 лв. по фактура № 991/15.06.2005 г. на "Път консулт" ООД и е признат данъчен кредит в този размер на "Пътно поддържане Исперих" ЕООД, а също и в частта за разноските и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Пътно поддържане Исперих" ЕООД против РА № 414/2.01.2008 г. на Иванка Братованова - старши инспектор по приходите в ТД - Разград в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит 3873,16 лв. по фактура № 991/15.6.2005 г. на "Път консулт" ООД. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ОСЪЖДА "Пътно поддържане "Исперих" ЕООД да заплати на НАП - ЦУ - ДОУИ - Варна 646,49 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 15915 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6293/2009 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Пътно поддържане Исперих" ЕООД моли да бъде отменено Решение № 354/10.03.2009 г. по адм. д. № 724/2008 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 414/2.1.2008 г. на ТД - Разград като неправилно. Поддържа, че е допуснато касационно основание нарушение на материалния закон. Подробни съображения излага в касационната жалба. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част. Втора касационна жалба е подадена от ДОУИ - Варна против решението в частта, с която РА № 414/2.1.2008 г. на ТД - Разград като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА в тази част да бъде потвърден като му бъдат присъдени разноски. Страните в дадения от съда срок не са подали възражения по жалбата на другата страна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 414/2.1.2008 г. на ТД - Разград в частта, с която не е признато право на приспадане на данъчен кредит 3873,16 лв. по фактура № 991/15.6.2005 г., издадена от "Път консулт" ООД, признат е данъчен кредит в този размер и е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. В мотивите си съдът е приел, че жалбата обхваща освен данъчния кредит по цитираната фактура в общ размер 9121,76 лв. , който не е признат на основание чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и непризнати амортизации за ремаркета на основание чл. 23, ал. 3, т. 11 ЗКПО (отм. 2003 г. - 2006 г. Съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган. Дружеството жалбоподател е изпълнител по договор с ИА "Пътища" от 8.02.2005 г. за текущ ремонт и поддръжка на пътен участък "завет, съдържащ пътищата II-23 "Кубрат - Исперих", който е изпълнявал със собствени средства и подизпълнители. Във фактурите на жалбоподателя от м. 6.2005 г. като обект са посочени Кубрат-Исперих, Кубрат-Завет-Исперих, а във фактура на № 991/15.6.2005 г. на подизпълнителя "Път консулт"ООД е посочен участък Свещарли - Сборяново. Съдът е приел, че фактурираните от жалбоподателя на ИА "Пътища" ремонтни услуги частично обхващат ремонтните работи по фактура № 991/15.06.2005 г. - ръчно изкърпване с асфалтова смес отговаря на т. 2 по протокола към фактура № 601/9.6.2005 г. и т. 10 от протокола към фактура № 608/28.6.2005 г. По двата протокола това са 411 кв. м. и по единичната цена в протокола ремонтните работи са на стойност 6830,82 лв. с 1366,16 лв. ДДС, за които съдът е приел, че е доказано използване на получената услуга за извършване на облагаеми доставки от жалбоподателя. Съдът е приел, че по-рано съставения протокол за приемане на услугата между жалбоподателя и възложителя от този между жалбоподателя и подизпълнителя не води до извод за липса на доставка, е резултат от организацията на работа на възложителя. По фактура № 601/9.06.2005 г. 1649 кв. м. от същата услуга съдът е приел, че касае друг пътен участък - път III-2304 - Резиденция Воден - Острово. По процесната фактура услугата извозване на строителни отпадъци по т. 1 за 2160лв. съдът е приел, че отговаря на фактурираните по фактура № 607/23.06.2005 г. и № 608/28.06.2005 г. услуги почистване на регули и настилки от кал - ръчно, натоварване и превоз до депо. По т. 2 от протокола към процесната фактура доставка на трошокаменна настилка на стойност 10 375 лв. по фактури № 607 и 608/2005 г. отговаря на профилиране и попълване на банкети - машинно с одобрен материал, включително доставка, разстилане, уплътняване и всички свързани с това разходи. Общо съдът е приел, че за описаните ремонтни работи е извършена облагаема доставка от жалбоподателя и за тях в общ размер 3873,16 лв. са изпълнени условията на чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и следва да се признае данъчният кредит по фактура № 991/15.06.2005 г. в този размер. В частта по ЗКПО (отм.) съдът е приел, че с РА правилно е коригиран размерът на данъчно признатите амортизации за ремаркетата, които са в трета категория по чл. 22, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) с годишна амортизационна норма 10%, за разлика от автомобилите, които по чл. 22, ал. 2, т. 5 ЗКПО (отм.) са включени в категория V - с 25% годишна амортизация. Съдът е приел, че еднаквият начин на експлоатация на ремаркетата с този на автомобилите не дава основания да не са спазва ЗКПО (отм.), който определя за тях различна амортизационна норма от тази за автомобилите и не може да се тълкува разширително. Описал е и други случаи в законодателството, в които ремаркетата се третират различно от автомобилите и е отхвърлил жалбата в тази част. В частта по ЗКПО (отм.) възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Съдът е отговорил подробно и правилно на възраженията на дружеството по приложението на чл. 22, ал. 2, т. 3 и 5 ЗКПО (отм.) относно годишната амортизационна норма на ремаркетата и автомобилите. Изводите на съда в тази част са законосъобразни и не следва да бъдат преповтаряни от настоящата инстанция. Изводът на съда, че фактурираните услуги ръчно изкърпване с асфалтова смес по фактура № 991/15.06.2005 г. и протокола от същата дата към нея са същите предоставени преди това от получателя жалбоподател на ИА"Пътища" чрез "областно пътно поддържане "Разград по фактура № 601/9.06.2005 г. и протокол от 3.06.2005 г. е необоснован. След като за тази дейност жалбоподателят е поддържал, че не е извършена от него, няма как да е предал на 3.06.2005 г. услуги, които не са били осъществени към този момент. Неправилно съдът е приел, че останалите услуги и доставка на трошокаменна настилка 250 куб. м. и извозване на строителни отпадъци 500куб. м. на път "свещари-Сборяново - II - 23" са префактурирани по фактури № 607/23.06.2005 г. и № 608/28.06.2005 г., които касаят други пътни отсечки - път - II - 23 "Кубрат-Завет-Исперих", както е посочено във фактурите и протоколите към тях. Доводът на първия касатор, че е извършил безвъзмездна доставка в полза на ИА "Пътища" като е извършил ремонта на пътя "свещари-Сборяново" и е пропуснал да фактурира на ИА"Пътища" получената ремонтна услуга по фактура № 991/15.6.2005 г. е признание, че ремонтните работи по фактура № 991/15.06.2005 г. не са предмет на фактури към ИА "Пътища". Неоснователен е доводът, че е извършена безвъзмездна доставка на тези ремонти услуги, след като те не са обхванати от договора с ИА "Пътища" от 8.02.2005 г., за тях не е съставен протокол за приемо-предаване, нито е издадена фактура, за да се поддържа, че има данъчно събитие и облагаема доставка с данъчна ставка 0. Решението в тази част като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата на дружеството против РА в частта, с която не е признат данъчен кредит 3873,16 лв. Поради промяната в резултата решението следва да бъде отменено и в частта за разноските като дружеството бъде осъдено да заплати на втория касатор 646,49 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,