Решение № 10063 от 21.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5206/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лидл България Ко КД, със седалище и адрес на управление: област София, община Елин Пелин, [населено място], [адрес] срещу Решение 1023 от 08.08.2024 г. на Административен съд София - област по административно дело 239/2024 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Заповед 30 от 16.01.2024 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на Лидл България Ко КД е забранено при упражняване на дейността му, да използва нелоялна заблуждаваща търговска практика, по смисъла на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68ж, т. 7 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като се запознаят с нея, включително и за Свински бут Болина варенопушен 700 г./опаковка и краве сирене Дунавия Вердаре 400 г./опаковка. Касационният жалбоподател Лидл България Ко КД, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът формално е пренесъл в мотивите на съдебното решение съдържанието на обжалвания административен акт, като в нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК не е обсъдил всички представени по делото доказателства и възраженията на жалбоподателя. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорения административен акт. Претендира направените разноски за платена държавна такса. Касаторът се представлява от адв. Й. Варадинов Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба председателят на КЗП не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд приема от фактическа страна следното: След запознаване с представените документи и констатациите от проверката, в обект находящ се в гр. София, [улица], стопанисван от "Лидл България ЕООД енд Ко" КД, в проведено заседание на 21.06.2023 г. КЗП е взела решение, отразено в протокол 39, т. 7, че с описаните по-горе действия "ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД ЕНД КО" КД е осъществило състава на заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68в, вр. чл. 68 г, ал. 4, във връзка с чл. 68ж, т. 7 ЗЗП. Във връзка с изложеното е издадена и Заповед 30 от 16.01.2023 година на председателя на КЗП. Прието е, че по този начин търговецът предоставя невярна информация като твърди невярно, че дадена стока или услуга ще бъде пусната на пазара за много ограничен период от време или че ще бъде в наличност на пазара при определени условия само за много ограничен период от време, с цел да се предизвика вземането на незабавно решение и лишаването на потребителите от достатъчна възможност или срок, за да изберат стоката или услугата, след като са се запознали с нея, включително и за Свински бут БОЛИНА Варенопушен 700g/опаковка и Краве сирене Дунавия ВЕРДАРЕ 400g/опаковка. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът приема, че търговецът е осъществил състава на чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП като въвежда в заблуждение потребителите относно времето в което съответния продукт може да бъде закупен на промоционална цена. Подобна практика цели да насърчи продажбите на определени стоки и може да доведе до заблуда на средния потребител и вземане на търговско решение, което средния потребител не би взел без използването на тази търговска практика. Въз основа на горното съдът прави извод за законосъобразност на оспорения акт и отхвърля жалбата. Решението е неправилно. Основателни са доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В съответствие с чл. 172а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Обжалваното решение е издадено в нарушение на това изискване, тъй като изложените от съда мотиви са бланкетни, без да са обсъдени и анализирани посочените от органа фактически и правни основания, послужили за издаване на оспорвания административен акт и наведените от жалбоподателя подробни възражения. Първоинстанционният съд приема, че е налице нелоялна заблуждаваща търговска практика по чл. 68д, ал. 1, предл. 1 ЗЗП, която разпоредба не е посочена като правно основание за издаване на оспорвания административен акт. Като правни основания за издаване на акта са посочени разпоредбите на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл. 68ж, т. 7 ЗЗП, като нито едно от тях не е обсъдено от първоинстанционния съд. Лисват собствени мотиви на съда, като в съдебното решение е възпроизведено пестеливо част от съдържанието на акта и не е обсъдено нито едно от направените от жалбоподателя възражения. След като първоинстанционният съд не е разгледал фактическите и правни основания, въз основа на които е издаден оспорваният в настоящото производството административен акт, касационната инстанция не може за първи път да излага доводи в тази насока с оглед на забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Липсата на обосновани правни изводи на съда досежно посочените от административния орган основания за издаването му, препятства възможността на съда да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да обсъди всички доводи на страните, да обсъди приетите по делото доказателства в тяхната съвкупност и въз основа на тях да извърши преценка за законосъобразността на акта. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение