Решение № 12265 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2010 г.

Решение № 12265 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4364/2010 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Недиком" ООД моли да бъде отменено решение № 31/24.02.2010 г. по адм. д. № 816/2009 г. на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му против РА № 40900304/30.07.2009 г. на ТД-Велико Търново като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав или спорът да бъде решен по същество, като му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба ДОУИ-Велико Търново по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Недиком" ООД против РА № 40900304/30.07.2009 г. на ТД-Велико Търново. В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган след проведена по ДОПК ревизия. За да отхвърли жалбата против РА в частта по ЗДДС (отм.) съдът е приел, че не е установено да са осъществени доставките на дървесина от "Транс ЕБ" ЕООД, тъй като не са представени приемо-предавателни протоколи за предаване на дървесината, нито позволителни за сеч, които да установят, че доставчика е придобил фактурираната на касатора дървесина. Съдът не е кредитирал показанията на двамата свидетели - шофьори на доставчика, че са доставяли дървесина на касатора като неконкретни за количеството и вида на дървесината и неустановяващи данните по спорните фактури от 2003 г. и 2004 г. за доставка на дървесина. За фактурите на доставчика "Трейд консулт" ЕООД съдът е приел, че не е намерен на адреса за кореспонденция представител на фирмата нито от ревизията, нито от вещото лице, не е установено начисляване на данъка в счетоводството на доставчика, нито осъществяване на доставките по спорните фактури. Приел е също, че при липса на реални доставки по спорните фактури чл. 65, ал. 8 ЗДДС (отм.) не е приложим. Съдът е отхвърлил жалбата и в частта по ЗКПО (отм.) като е приел, че с разходите по спорните фактури правилно е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 ЗКПО (отм.) във връзка с чл. 15, ал. 2 ЗКПО (отм.), тъй като сделките са сключени с цел отклонение от данъчно облагане. Съдът е потвърдил и останалите увеличения на финансовия резултат за двете години, за които не са представени доказателства и не са правени конкретни доводи в жалбата. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съответна на доказателствената им стойност. Обосновано съдът не е възприел показанията на свидетелите шофьори като достатъчни доказателства, за да приеме, че фактурираната дървесина е доставена на касатора, след като не са били съставени приемо-предавателни протоколи за доставка на дървесината на касатора. Единият свидетел е работил като шофьор на доставчика до 2003 г. а вторият - до средата на 2003 г., докато спорните фактури са издадени през м. 10 - 12.2003 г., и м. 2, 4, 10 - 12.2004 г. и показанията им са неотносими към спора по делото. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото. В съдебно заседание на 26.01.2010 г. на основание чл. 171, ал. 4 АПК съдът е указал на касатора, че следва да представи доказателства за реалното осъществяване на доставките, с което съдът е изпълнил задължението си предвид служебното начало да напътва страните относно доказателствените им задачи в процеса. В съдебно заседание на 1.12.2009 г. съдът е открил производство по чл. 193 ГПК по оспорените от ответника доказателства, като не се е произнесъл по тяхната истинност с отделно определение по чл. 194, ал. 2 ГПК, но е обсъдил подробно доказателствената стойност на оспорените пътни листи и трудови договори. Трудовите договори не могат да променят показанията на свидетелите, че са доставяли дървесина единият до 2003 г., а другият - до средата на 2003 г., които не касаят процесните доставки, извършени след м. 9.2003 г. От оспорените пътни листи 5 бр. са издадени в периода, когато свидетелят Тодоров е работил като шофьор на доставчика, но правилно са преценени от съда като недостатъчни да установят доставката на дървесина по спорните фактури, тъй като в тях не е посочен вида на товара, а показанията на свидетеля също не съдържат конкретни данни за доставените количества дървесина и нейния вид. Останалите пътни листи са на името на вторият шофьор, който е дал показания, че е работил за доставчика до 2003 г. и правилно са преценени от съда като негодно доказателствено средство. По чл. 194, ал. 3 ГПК обсъждането на оспорените доказателства може да се извърши от съда и в решението, както е в случая и не е допуснато съществено процесуално нарушение от съда, като не е постановил отделно определение по чл. 194 ГПК. Обосновано съдът е приел, че в производството пред него не е установено осъществяване на доставките по спорните фактури на двамата доставчици, нито начисляване на данъка по фактурите на "Трейд консулт" ЕООД. В частта по ЗКПО(отм.) решението е обосновано и правилно. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК, тъй като административният съд е присъдил цялото дължимо възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,