Решение № 15095 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2011 г.

Решение № 15095 от 17.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6042/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Цветелин Димитров Найденов от гр. Враца срещу решение № 6 от 15.03.2011 г. по адм. дело № 933/2010 г. на Административен съд - Враца, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 652 от 10.09.2010 г. на ид. командир на под. 52380 - Враца за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано. Ответната страна оспорва жалбата по съображения, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита оспорването за процесуално допустимо, тъй като жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: В рамките на извършения контрол съдът е обсъдил подробно наведените доводи за нищожност на заповедта, предвид пропуснатия преклузивен срок за обжалване на нейната унищожаемост. В тази връзка надлежно е изследвано наличието на основания, характеризиращи се като груби нарушения на материалния закон и процедурата, на формата и съдържанието на индивидуалния административен акт, които да обуславят неговата нетърпимост в правния мир. Основното възражение на жалбоподателя срещу персоналната компетентност на издателя, която е условие за законосъобразност на акта по смисъла на чл. 146, т. 1 от АПК, също е прецизно анализирано. Правилен е изводът, че заповедта за дисциплинарно уволнение, с правно основание чл. 244, т. 7 във вр. чл. 245, ал. 2 от ЗОВСРБ, не страда от порок, водещ до нейната нищожност, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, изложени и пред първата инстанция, за липсата на компетентност на органа, наложил дисциплинарното уволнение и освобождаване от кадрова военна служба. Обосновано съдът е отбелязал, че зам. командирът на поделението майор Слави Димитров е разполагал с правомощия да издаде заповедта, предвид нормативната уредба (чл. 44, ал. 3 от ППЗОВСРБ), изискванията на длъжностната характеристика и издадената от командира на 5 механизирана бригада заповед за заместване на титуляра подполковник Пламен Стойков по време на платен годишен отпуск. Освен това, § 3 от ПЗР на ППЗОВСРБ, в действащата му редакция регламентира завареното положение до 31.12.2012 г., при което офицерите от кариерно поле "командно" могат да заемат длъжности, изискващи военно звание "майор" ("капитан III ранг"), без да са придобили образователно-квалификационна степен "магистър" по специалности от професионално направление "Военно дело" във военни академии, каквото оплакване се прави по отношение на майор Димитров. Поради липсата на касационни основания за отмяната му решението следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,