Решение № 8860 от 16.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5092/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Ч. П., гражданин на Република Сърбия, чрез адвокат Върбанова, срещу Решение 1800 от 19.03.2024 г., постановено по адм. дело 11814/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска решението да бъде отменено. Ответникът директор на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи, чрез юрисконсулт Чорбаджийски в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на постановеното решение. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Ч. П., гражданин на Република Сърбия, срещу Отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България рег. 5364р-28447/08.11.2023 г. на директор на Дирекция Миграция при Министерство на вътрешните работи, издаден на основание чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 10, ал. 1, т. 23 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), поради декларирани неверни данни относно адреса на пребиваване. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и не противоречи на приложимите материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не съответства на изискванията на чл.172а, ал. 2 АПК, защото не съдържа мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 АПК, съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, като тези мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря като съдържание на посочените законови изисквания. В него липсва описание на становищата на страните и на събраните по делото доказателства. Спрямо приетите за установени от съда факти, не са изложени правни съображения, липсва изложение какво е приложението на закона към приетото като фактическа обстановка. Най общо посоченото, че липсата на данни за пребиваването на чужденеца на територията на страната, обосновава извод за невярност на декларираните от него данни, не съответства на изискването на закона за мотивиране на съдебния акт, с посочване на относимите към случая правни разпоредби и приложението им към конкретния спор. Отправеното до административния орган искане се основава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), съгласно която разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците от български произход. По повдигнатия спор е следвало от страна на съда да бъде преценена разпоредбата на чл. 35, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България, според която за предоставяне право на постоянно пребиваване на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ не е необходимо представяне на доказателства за осигурено жилище, каквото е изискването на чл. 34, ал. 1, т. 3 от Правилника, а нотариално заверена декларация от собственика за предоставяне на адрес на пребиваване и да даде отговор, съобразно тази нормативна уредба, следва ли лицето при подаване на заявлението непременно да живее на този адрес или декларирането му има за цел да уведоми органа за осигурен адрес за регистрация. Тогава може да се даде отговор и за приложението на чл. 10, ал. 1 , т. 23 ЗЧРБ представен ли е документ с невярно съдържание от подалото искането лице. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение