Решение № 2791 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2008 г.

Решение № 2791 от 4.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11725/2008 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, чрез юрк. Невена Манова, срещу решението от 21 април 2008 година, постановено по адм. д. № 4196/2004 година по описа на Софийски градски съд, с което е отменен отказа на кмета на Столична община, обективиран в писмо изх. № 1194-П-14 от 30 юли 2004 година и вместо него е отменено на основание § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ отчуждаването на част от имот пл. № 11 от кв. 242 по плана на София, м. "Центъра" - "Зона Б-5-3". В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Поли Иванова Георгиева, чрез пълномощниците си адв. Мария Карадиамандиева и адв. Елена Карадиамандиева, намира касационната жалба за неоснователна. Подробни съображения за това са изложени в представена по делото писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Пред Софийския градски съд Поли Иванова Георгиева е оспорила отказа на кмета на Столична община да отмени отчуждаването на част от имот пл. № 11, кв. 242 по плана на София, м. "Центъра" - "Зона Б-5-3", обективиран в писмо изх. № 1194-П-14 от 30 юли 2004 година. Съдът е приел, че в нарушение на материалния закон административният орган е отказал отмяната на отчуждаването, тъй като както към 30 октомври 1998 година, така и към датата на приключване на делото, процесния отчужден имот не е бил завзет, което е единственото релевантно обстоятелство за приложението на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Поради това съдът е отменил оспорения отказ на кмета на Столична община и вместо него е отменил отчуждаването на част от имот пл. № 11, кв. 242 по плана на София, м. "Центъра" - "Зона Б-5-3". Така постановеното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. От данните по делото и от заключението на назначената и изслушана съдебно. техническа експертиза е установено, че през 1985 година със заповед на председателя на ИК на СНС на основание чл. 95 от ЗТСУ от Маргарита Вълева Михнева е отчуждена собствената й част от дворно място - имот пл. № 11 от кв. 242 в м. Центъра Зона Б-5-3 в полза на държавата за ОЖС и КСО. Установено е също така, че на 16 май 1989 година Маргарита Михнева е получила определеното й парично обезщетение. Отчужденият имот не е завзет. При тези данни изводът на първоинстанционният съд, че са налице предпоставките на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ, е незаконосъобразен. Посочената разпоредба регламентира незавършени отчуждителни производства, започнали при действието на отменения Закон за териториално и селищно устройство. За да е налице хипотезата на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки - незавършено отчуждително производство и имотът да е завзет до 30 октомври 1998 година. В случая процесният имот не е бил завзет до посочената дата, но с факта на получаване на определеното парично обезщетение е завършило отчуждителното производство. Това води до неприложимост на цитираната правна норма. Неправилно градският съд е приел, че за приложението на последната е без значение факта на изплатеното обезщетение. Този факт има съществено значение, определящо приложимостта на § 9 от ПР на ЗУТ в двете му хипотези, визирани в ал. 1 и 2 на нормата. С оглед горното подадената от Поли Георгиева жалба е била неоснователна. Като е приел обратното съдът е допуснал нарушение на текста на § 9, ал. 2 от ПР на ЗУТ. Поради това постановеното неправилно решение ще следва да бъде отменено, а вместо него ще следва да бъде постановено друго, с което жалбата на Георгиева против отказа на кмета на Столична община като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,