Решение № 158 от 12.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 106/2010 г.

Решение № 158 от 12.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 106/2010 г., III н. о., НК, докладчик председателя Елияна Карагьозова Производството е образувано на основание искане на осъдения Т. Д. Ш. за възобновяване на внохд № 368/2009 г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, и отменяване на решение № 216 от 21.10.2009 г., с което е потвърдена присъда № 37 от 10.03.2009 г. по нохд № 237/08 г. на Хасковския окръжен съд. В искането се поддържа, че присъдата е неправилна и несправедлива. Нямало веществени доказателства за това, че пострадалият държал в себе си сумата 500 лева. предмет на обвинението. Истината била, че само се сбили с пострадалия, и двамата били пияни. Така формулирано искането сочи на довод по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2, 3 НПК. Иска се отменяване на съдебния акт и оправдаване на осъдения. Алтернативно връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Представителят на Върховната касационна прокуратура в заключението си счита искането за неоснователно. Гражданският ищец по делото не се яви в съдебно заседание. Становище по искането не е представил. Върховният съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С горната присъда Хасковският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Д. Ш. за ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2008 г. в гр. Д. при условията на опасен рецидив е направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари 500 лева от владението на А. Д. Я., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 198, ал. 1 вр. с чл. 29, ал. 1 б. "а" и "б" и чл. 58 б. "а" вр. с чл. 55 НК ГО ОСЪДИЛ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при СТРОГ режим на изтърпяване. ОПРАВДАЛ го по обвинението, деянието да е извършено при употреба на заплашване на пострадалия. ОСЪДИЛ е подсъдимия Д на пострадалия А. Д. Я. обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 1 600 лева, ведно със законните последици. ОТХВЪРЛИЛ е иска за разликата до предявеният размер от 5000 лева. Искането е процесуално допустимо, подадено в 6-месечния срок по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО: От фактическа страна съдилищата са установили, че след като пътували заедно във влака до гр. Д., пострадалият предложил да почерпи подсъдимия за това, че му помогнал да свали велосипеда си от влака. Двамата влезли в кафене в близост до ж. п. гарата, като Я. почерпил подсъдимия с бира, а за себе си поръчал кафе. Пострадалият заплатил сметката с пари, които държал в горната си дреха. Установено е, че след като се разделили, пострадалият с велосипеда си се отправил към дома на приятелката си Калина да й гостува. Пътят му минавал през парк "Есперанто". Подсъдимият го настигнал и попитал дали може да отиде с него, тъй като нямало къде да пренощува. Пострадалият отказал, поради липсва място при приятелката му. Тогава подсъдимият му поискал пари, с които да заплати нощувката си в хотел, но пострадалият отново му отказал, Заявил, че няма пари и си тръгнал с велосипеда. Подсъдимият, който бил разбрал от водените разговори, че пострадалият има търговска дейност и оборотни пари/продавал очила на пазара в Димитровград/, решил да му ги вземе. Тръгнал след него, блъснал го и св. Я паднал с колелото в храстите, след което започнал да го притиска и му нанася юмручни удари предимно в областта на лицето. Я. започнал да вика за помощ. Установено е, че подсъдимият го питал "Къде са парите? И го приканвал "Дай парите!", като се опитвал да ги намери в дрехата. Прието е, че пострадалият имал в джоба на долния си панталон сумата 500 лева. Виковете на пострадалия били чути от св. П, служител на МВР, който по това време се прибирал в дома си и се намирал на около 100 метра от местопроизшествието. Извикал"Стой, полиция" при което подсъдимият избягал в посока бившето кафене"Мария". При така приетите за установени фактически положения, съдилищата са обусловили извода, че действията на подсъдимия са доказани от обективна и субективна страна, и същите сочат на съставомерност на повдигнатото обвинение за деяние по възведената правна квалификация. Пред настоящата съдебна инстанция, осъденият оспорва съставомерността на деянието. Твърди, че не е имал намерение да ограби пострадалия, а се касае до пиянска свада между двамата. Доводът е бил поставен за разглеждане пред предходните инстанции. Както окръжният, така и апелативният съд, са дали отговор на възражението. На л. 32 от мотивите в съответствие с чл. 339, ал. 2 НПК апелативният съд е посочил, че твърдението на подсъдимия че не се касае за грабеж, не кореспондира със събраните доказателства. Проверката по делото потвърждава изводът на съдилищата. Показанията на свидетелите Я, Писаров опровергават обяснението, че случаят е само сбиване между пияни лица. Св. Писаров е посочил, че освен виковете за помощ е чул и думите отправени от човека надвесен над пострадалия, "Къде са парите" и "Давай парите". Свидетелят е видял, че същият нанасял удари по главата и лицето на намиращият се на земята човек. Обяснението"направихме мъжки бой", очевидно е несъстоятелно. Пострадалият е възрастен човек на 75 г., а подсъдимият е роден 1960 г. Обсъден е и довода, че липсата на писмени доказателства са наличието на сумата 500 лева в пострадалия към момента на деянието сочи на недоказаност на деянието от фактическа страна. Не било доказано какво е искал да отнеме подсъдимия от св. Я. Съдът е отговорил и на този довод. Към момента на неправомерните действия спрямо него, св. Я. е носил в долния си панталон/обличал два един върху друг/ процесната сума. Подсъдимият не е успял да я вземе, само защото св. П е прекъснал по нататъшните му действия. Съществено е обаче, че последните са били насочени именно към отнемане на парична сума, която пострадалият е държал в дрехите си. Доводът, че размерът на сумата не бил изяснен, тъй като св. Я депозирал разнопосочни показания, е обсъден от предходните инстанции. Прието е, че напредналата възраст на пострадалия, отдалечеността във времето, конкретното засягане на интересите му - предявил иск за сумата 5 хил. лева, която претенция се стремял да подкрепи, липсата на правен опит, са повлияли върху показанията в тази му част депозирани на съдебното следствие, които правилно съдът не е възприел. Размерът на инкриминираната сума е установен от показанията на св. Д св. Боянов, работещи по случая полицаи, пред които пострадалият е съобщил, че носените от него средства са били 500 лева. Обстоятелството, че действително е имал пари в себе си е установено от св. П. В негово присъствие, пострадалият проверил джобовете на долния панталон и казал "Парите ми са тук". При тези факти по делото правилно е прието, че по време на деянието пострадалият е имал в наличност в дрехите си парична сума, и второ, че размерът на сумата която е държал по време на нападението е била 500 лева. Обстоятелството, че никой от свидетелите не е видял парите, не означава, че пострадалият не ги е имал. Пострадалият не е бил длъжен да предаде сумата, а разследващите органи не са имали законово основание да я изземват от него. Съгласно съдебната практика за съставомерността на деянието няма значение какъв е бил размерът на паричната сума, предмет на посегателство. Тя може да е 5 лева, но може да е и 5 хил. лева. С оглед на изложеното, като е потвърдил присъдата въззивният съд не е допуснал нарушение на чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 НПК. В съответствие с доказателствата, събрани, проверени и анализирани съгласно изискванията на чл. 13, чл. 14 , чл. 107, ал. 5 НПК, материалният закон е правилно приложен. Доводът за нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК също е неоснователен. Наказанието на подсъдимия е определено в съответствие с разпоредбата на чл. 58 б. "а" вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 НК. Взети са предвид високата степен на обществена опасност на деянието и личната степен на обществена опасност на подсъдимия. Подсъдимият е многократно осъждан/13 осъждания съгласно справка за съдимост приложена към дос. производство/ и с лоши характеристични данни. С оглед на тези обстоятелства и конкретните данни по делото възражението за явна несправедливост на наказанието е в разрез с установените доказателства. Предвид изложеното, тъй като при постановяване на присъдата и решението не са допуснати особено съществени по смисъла на чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 348, ал. 1, т. 1,2,3 НПК нарушения, искането е неоснователно и следва да се остави без уважение. Воден от горните мотиви, върховният касационен съд, трето наказателно отделение