Решение № 13170 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2011 г.

Решение № 13170 от 22.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11907/2011 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна против решение № 1622 от 01.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1002/2011 г. на Административен съд град Варна и по частна жалба на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна против определение № 3948 от 21.07.2011 г., постановено по адм. дело № 1002/2011 г. на Административен съд град Варна. Оплакванията в касационната и частната жалба са за неправилност на решението и определението, като необосновани и постановени в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Георги Стефанов Георгиев, чрез пълномощника си адв. Петров оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната и частната жалба и правилност на оспореното решение и определение. Касационната и частната жалба са подадени в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ. С оспореното решение е отменена заповед № РД-11-10-34 от 02.02.2011 г. на Директора на Областна дирекция "Земеделие" - Варна, издадена на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, с която на Георги Стефанов Георгиев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение от длъжността главен експерт в Главна дирекция "Аграрно развитие", Областна дирекция "Земеделие" - Варна, с ранг IV старши. Неправилно съдът е приел, че изслушването е проведено формално - непосредствено преди връчване на предварително подготвената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение и начинът, по който изслушването е проведено, е основание същото да се приравни по последици на липса на изслушване. В ЗДСл не се съдържа изискване по какъв начин да бъде проведено изслушването на държавния служител, като единствено императивно е предвидено то да се извърши преди налагането на дисциплинарното наказание. В случая наказващият орган е изпълнил изискването на закона, с оглед на което не са налице допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е обаче изводът на съда, че деянията на Георги Стефанов Георгиев, по повод на които е ангажирана дисциплинарната му отговорност, не съставляват нарушения на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, а се касае до междуличностни отношения, създадени между началник и подчинен. Дори и деянието на Георги Стефанов Георгиев да се квалифицира като нарушение на етичните правила за изпълнение на задълженията му като държавен служител, то наложеното най-тежко наказание "дисциплинарно уволнение" явно не съответства на тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба, на формата на вината на държавния служител, не е съобразено с обстоятелствата, при които е извършено нарушението и с цялостното служебно поведение на държавния служител и е несъразмерно с оглед разпоредбата на чл. 91 от ЗДСл. Частната жалба също е неоснователна, тъй като по делото са доказани разноските, които Георги Стефанов Георгиев е извършил и разноските правилно са определени от решаващия съд. Съобразно изхода на спора пред касационната инстанция и направеното искане от пълномощника на касационния ответник, касаторът следва да бъде осъден да му заплати 150 лева разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено заплащането на 600 лева адвокатско възнаграждение на пълномощника на касационния ответник пред настоящата инстанция. Предвид обстоятелството, че пълномощникът му не се е явил в съдебно заседание, а само е представил писмен отговор по касационната жалба, съдът приема, че претендираното възнаграждение е прекомерно високо с оглед фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК следва да бъде намалено на 150 лева. Предвид на изложеното, оспорените решение и определение следва да бъдат оставени в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение