Решение № 39 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 257/2008 г.

Решение № 39 от 1.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 257/2008 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Любка Богданова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 11 от ПЗР на ГПК. Образувано е по молба на Х. Х. К. и Н. Х. И. и двамата от с. В., Пловдивска обл., за отмяна на решение от 5.07.2005 г. по гр. д. № 2103/2004 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 99 от 26.03.2007 г. по гр. д. № 2689/2005 г. на ВКС, IV Б отд. Молбата за отмяна е депозирана в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). Твърдението на молителите е, че при разрешаване въпроса за собствеността на земеделската земя, предмет на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ не са притежавали в цялост протокол от 15.12.1955 г. по гр. д. № 1136/1955 г. на Народен съд, гр. Л., от който се установявало цялото количество земя притежавана от общия наследодател И в местността "До селото" в землището на с. В., където се намира и процесната земеделска земя. Според молителите, това обстоятелство е от съществено значение за правилното решаване на делото, тъй като с това ново според тях доказателство се установявала принадлежността на правото на собственост в патримониума на техния наследодател. Ответницата по молбата Д. Л. Т. изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като не се касае до ново доказателство по см. на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Ответникът Л. И. Л., чрез пълномощника му-адв. Р. И. изразява становище, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Останалите ответници не изразяват становище. Като взе предвид доводите по молбата, извърши проверка относно основателността на твърденията по нея, Върховният касационен съд, петчленен състав приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. Настоящият съдебен състав счита, че в случая предвидените в чл. 231, ал. 1 б."а" ГПК (отм.) основания за отмяна- позоваване на ново обстоятелство и откриване на нови писмени доказателства по отношение на него не е налице поради следното: Фактическият състав на разпоредбата визира нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото. Касае се до непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след влизане в сила на решението и не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Необходимо е заинтересованата страна да не е знаела за тях или макар да е знаела, да не е била в състояние да се снабди с документите, за да ги представи по делото, без незнанието или непредставянето да се дължат на липсата на нормално дължимата грижа за добро водене на делото. Във всички случаи обаче не сме изправени пред разглежданата хипотеза, когато страната поради небрежност или поради недостатъчна процесуална активност не е представила някой документ, макар да не е имало обективни пречки за снабдяването с него и за предоставянето му пред съда. Процесуалното бездействие на заинтересованата страна води до неблагоприятен правен резултат, който не може да се отстрани по пътя на извънинстанционните способи за отмяна. Представеният с молбата протокол от 15.12.1955 г. за съдебна спогодба по гр. д. № 1136/1955 г. на Народен съд гр. Л. не може да бъде квалифициран като новооткрит, тъй като в съдебното заседание проведено на 29.11.2000 г. Карловският районен съд е приел препис-извлечение от него в присъствието на наследодателя на молителите Х. К. Д. ищец по делото. В съдебно заседание, проведено на 28.01.2002 г. пълномощника на наследодателя на молителите е заявил, че ще представи протокола. Или, представеното с молбата доказателство не може да бъде квалифицирано като новооткрито, защото е било известно на наследодателя на молителите, тъй като извлечение от него е представено по делото в производството пред районния съд. Съдилищата са обсъдили това доказателство, включително и в частта, с която е определен делът на съпругата на продавача по договора от 1957 г., въз основа на който наследодателят на молителите е твърдял, че е собственик на процесния имот. В решението е прието, че на съпругата на продавача по цитирания протокол в дял е поставена нива от 2.1 дка в м. "До селото", в землището на с. В. Левски, но че същата не е идентична с процесната. Сега представеното доказателства не е имало пречка наследодателят на молителите, а след конституирането в първоинстанционното производство по реда на чл. 120 ГПК (отм.) на молителите, като негови правоприемници да представят по време на висящността на спора. Освен това съдебната спогодба за делба на недвижим имот е акт, който подлежи на вписване, а регистъра за тези актове е публичен. По изложените съображения ВКС, петчленен състав намира, че не е налице отменителното основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Водим от горното Върховният касационен съд, петчленен състав