Решение № 15871 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2012 г.

Решение № 15871 от 12.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4741/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "Актиния 3" ООД, с ЕИК 117032797, със седалище и адрес на управление - гр. Русе, ул. "Изола планина" № 19, представлявано от Мюджоби Алиев Хайриев - Управител, против решение № 256/6.02.2012 на Варненския административен съд, Първо отделение, шести състав, постановено по адм. д. № 3551 по описа за 2011 на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 1101796/29.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Разград, потвърден с Решение № 567/16.09.11 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на "Актиния 3" ООД е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.10 г. в размер на 2749.44 лв; за д. п. м. 10.10 г. в размер на 8336 лв; за д. п. м. 11.10 г. в размер на 71 962.08 лв., по фактурите, издадени му от "Фарм корект 2009" ЕООД, "Юнион проект" ООД и "Кен е джи" ЕООД, ведно с дължимите лихви. Касаторът чрез процесуалния си представител адв. Димов твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението и за присъждане направените разноски за двете инстанции. С касационната жалба се представят писмени доказателства, изброени като приложения към жалбата. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП Варна, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна. С постановеното решение Варненския административен съд е отхвърлил жалбата на "Актиния 3" ООД против Ревизионен акт № 1101796/29.06.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, ИРМ - Разград, потвърден с Решение № 567/16.09.11 г. на директора на дирекция "ОУИ" - Варна, с който на жалбоподателя е отказано право на данъчен кредит за д. п. м. 09.10 г. в размер на 2749.44 лв., за д. п. м. 10.10 г. в размер на 8336 лв. и д. п. м. 11.10 г. в размер на 71 962.08 лв. по фактурите, издадени му от "Фарм корект 2009" ЕООД, "Юнион проект" ООД и "Кен е джи" ЕООД, ведно с дължимите лихви. Според съда не е доказан основният спорен факт - извършена ли е облагаема доставка на услуга по процесните фактури. Съдът е посочил, че не е възникнало данъчно събитие съгласно чл. 26 от ЗДДС и законосъобразно органът по приходите е отказал правото на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Ревизионният акт е издаден в резултат на осъществена ревизия, възложена със ЗВР № 1100399/24.01.11 г. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 2749,44 лв. по фактура № 88/26.07.2010 г., издадена от "Фарм корект 2009" ЕООД с предмет 21.480, т. рапица, реколта 2010 г. Констатирано е, че касаторът е включил издадената му фактура в СД по ЗДДС и дневник за покупките за м. 09.10 г., както и че доставчикът е включил процесната фактура в дневник за продажби и СД за. м. 07.10 г. Фактурата е отразена в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика, стойността на същата е платена по банков път, а "Фарм Корект 2009" ЕООД е посочил за предходен доставчик на стоката "Грейн продукт" ЕООД, транспорта е осъществен от "Македония" ООД. Съгласно приемо - предавателен протокол от 26.07.10 г. "Фарм Корект 2009" ЕООД е прехвърлил на касатора във връзка с продажбата на рапица реколта 2010 г. - 21.48 МТ по фактура № 88/26.07.10 г., правото на собственост върху 21.48 МТ рапица. По отношение на транспорта е посочен камион с регистрационен № Н1841. Протокола е подписан и подпечатан от страните, като не е уточнено място на предаване. Съдът е приел, че не липсват доказателства къде е съхранявана, мерена, натоварена и предадена стоката, налична ли е била при доставчика, съответно прехвърлена ли е собствеността върху нея, предвид на нейния вид като родово определена вещ и с оглед разпоредбата на чл. 24 ЗЗД. Прието е, че от събраните по делото доказателства не е установено стоката, предмет на процесните фактури да е доставена и предадена на касатора, съответно индивидуализирана, поради което не е налице доставка на стоките по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. Касационната инстанция счита, че в потвърждение на доводите на представителя на жалбоподателя за наличието на облагаема доставка са представените в касационното производство доказателства. От тях е видно, че рапицата е доставена от "Фарм Корект 2009" ЕООД на "Актиния 3" ООД, след което е продадена на "Билдком" ЕООД. С пътно/прехвърлителна разписка е установено, че посоченото количество рапица е прехвърлено от "Фарм корект 2009" ЕООД чрез "Актиния 3" ООД на "Билдком" ООД, конкретизирани са използваното транспортно средство, името на неговия водач. С представената експедиционна бележка 32344 на "Булмаркет ДМ" ООД се изяснява, че стоката е доставена от "Билдком" ООД, натоварена и е превозена до моторен кораб "Соната - 1" - пристанище Русе от "Фарм корект 2009" ЕООД. В същата бележка се съдържат данни за транспортното средство и водача. Като писмено доказателство в касационната инстанция е представено също така отчетно писмо 1/26.07.2010 г. на порт "Булмаркет ДМ" ООД, в което е описано, че процесната стока е натоварена на моторен кораб "Соната 1" и е експедирана за гр. Констанца. Посоченото транспортно средство, с което е извършен превоза до пристанището е с регистрационен номер Н1841 АТ, съвпадащ с номера, отразен в пътно/прехвърлителна разписка и експедиционната бележка. Отказаното е право на данъчен кредит по фактури № 8/22.10.10 г. и № 9/3.11.10 г. в размер на 13 336 лв. с предмет - олио, издадени от "Юнион проект" ООД, тъй като по време на ревизията доставчика не е намерен. Проверка на счетоводството на търговеца не е направена от вещото лице по ССЕ. Прието е, че липсват доказателства за извършване доставката на олио, от къде е доставена стоката, кой и с какво превозно средство е извършил транспортирането й, как и между кого е предадена същата, съответно да е прехвърлена собствеността върху нея предвид това, че се касае за родово определени вещи. На л. 15, 17, 18, 19, 20 обаче от делото са приложени приемо-предавателни протоколи и документи за заплащане по банков път. В жалбата си до административния съд представителят на дружеството е твърдял, че по този начин е доказано прехвърляне собствеността върху родовоопределената вещ. В съдебно заседание, проведено на 21.11.2011 г. процесуалният представител на Д "ОУИ" - гр. Варна изрично е заявил, че трябва да бъдат приети писмените доказателства, съдържащи се в административната преписка и тези, представени от оспорващия. При положение, че доказателствена не са оспорени те се ползват с присъщата им доказателствена сила относно, отразените в тях факти и обстоятелства. Освен това, видно е от писменото становище, депозирано на л. 75 от делото, че приходният орган е оспорил наличието на облагаема доставка, поради недоказване произхода на стоката, който не е елемент от фактическия състав на основанието по чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Отказано е правото на данъчен кредит в размер на 66962,08 лв. по ф. № 7/3.11.10 г., № 8/4.11.10 г., № 9/5.11.10 г., № 11/10.11.10 г., № 12/12.11.10 г. и № 14/15.11.10 г., с предмет - слънчоглед, реколта 2010 г. с включен транспорт, издадени от "Кен е джи" ЕООД. Доказателствата по делото обаче установяват, че касаторът е включил издадените му фактури в СД по ЗДДС и в дневника за покупките за данъчен период месец 11.10 г., както и че доставчикът е включил процесните фактури в дневника за продажби и в СД за данъчен период месец 11.10 г. Фактурите са отразени в счетоводствата на касатора и доставчика, стойността им е платена по банков път. "Кен е Джи" ЕООД е посочило за предходен доставчик на стоката - слънчоглед "Вентори тръст" ЕООД, а като субекти, извършили транспорта - "Джази леймънд" ЕООД, "Лидер-99" ЕООД, "Ив транс" ООД и "Сид-транс" ЕООД. Констатирано е, че съгласно приемо-предавателни протоколи "Кен е Джи" ЕООД прехвърля собствеността върху посочените във фактурите количества слънчоглед реколта 2010 г., като са посочени регистрационни номера на автомобили и количества. "Кен е Джи" ЕООД е отразило в счетоводството си издадените му от "Ив транс" ООД, "Сид-транс" ЕООД, "Вентори Тръст" ЕООД документи. "Кен е Джи" ЕООД е отразило в счетоводството си издадените на касатора фактури, начислило е ДДС, отчело е приходи от продажбата и покупките от "Вентори Тръст" ЕООД. За транспортирането на стоката от доставчика са представени фактури, издадени от "Джази леймънд" ЕООД, "Лидер-99" ЕООД, "Ив транс" ООД, "Сид транс" ЕООД. По отношение на дружествата "Ив транс" ООД и "Сид транс" ЕООД не са представени транспортни документи - пътни листи, товарителници, кантарни бележки и други. По отношение на "Джази леймънд" ЕООД е представена фактура за транспортна услуга, издадена на 01.06.10 г. и кантарни бележки, издадени на бланка на "Олива" АД - Зърнобаза Тервел от 11 и 12.11.10 г. с посочен доставчик "Актиния 3" ООД и клиент "Олива" АД. Първоинстанционният съд е приел, че не са налице доказателства, че стоката, посочена в представените товарителници, е за касатора, че е предадена за него. В хода на ревизионното и в хода на съдебното производство не били представени доказателства относно реалното осъществяване на доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС. Касационната инстанция счита, че в с. з. на 27.11.2012 г. са депозирани писмени доказателства, установяващи че процесната стока, описана в товарителниците и в кантарните бележки е за "Актиния 3" ООД. Това е така, защото по нареждане на "Актиния 3" ООД, "Кен е Джи" ЕООД е доставило стоката на "Олива" АД. Според договора за продажба на слънчоглед от 1.11.2010 г. между "Актиния 3" ООД и "Олива"АД, количеството слънчоглед, които касаторът е получил от "Кен е джи" ЕООД са продадени на "Олива" АД. Представени са и фактурите за тази продажба с № 727/03.11.2010, № 728/4.11.2010, № 729/5.11.2010, № 732/10,11,2010, № 737/12.11.2010 и № 739/15.11.2010. Количеството слънчоглед по фактурите съвпада с количеството по процесните фактури, освен това е посочено, че доставките са с включен транспорт. Оттук следва изводът, че "Кен е джи" ЕООД е осъществил за своя сметка транспорта до "Олива" АД. Фактурите с доставчик "Актиния 3" ООД и получател "Олива" АД са придружени с приемо-предавателни протоколи, кантарни бележки, пътно/прехвърлителни разписки. От тях е видно мястото на натоварване, разтоварване, превозното средство, използвано за транспорт, вида и количеството на стоката. С експедиционните бележки № 3893, № 3902, № 3906 и № 3907 на "Булмаркет" ООД Русе се доказва, че слънчогледа по ф. № 739/15.11.2010 с получател "Олива" АД е натоварен от "Актиния 3" ООД чрез "Кен е джи" ЕООД на моторен кораб "Джейн" ООД, с краен получател Констанца, Румъния. В подкрепа на изводите за неправилност на първоинстанционното решение са неоспорените писмени доказателства, представени в производството пред ВАС, Осмо отделение, потвърждаващо извода за наличието на облагаема доставка, данъка по която е начислен правомерно. По делото не е спорно, че е изпълнено условието по чл. 71, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, свързано с притежаването на данъчен документ - фактури, издадени от преките доставчици, който са отразени в дневника за продажби и справката - декларация. Данъкът е начислен по смисъла на чл. 86 ЗДДС. Решението е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, след което следва да бъде постановено друго решение, отменящо РА. Разноски: За първоинстанционното и касационното производство Д "ОУИ" - гр. Варна трябва да заплати на "Актиния 3" ООД разноски общо в размер на 925 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,