Решение № 7992 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2018 г.

Решение № 7992 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15391/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община С. З. против решение № 301 от 02.11.2018 г. по адм. дело № 169/2018 г. на Административен съд – С. З., с което е отменена заповед № 10-00-133/08.02.2018 г., издадена от същия административен орган, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "електрически кабел ниско напрежение", положен в тръбна мрежа с 1 брой PVC тръба от електромерно табло на съществуващ трафопост тип БКТП в поземлен имот с идентификатор 68850.143.423 по КККР на гр. С. Загора до границата с поземлен имот с идентификатор 68850.143.424 по КККР на гр. С. Загора, изпълнен от неизвестен извършител. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, не се обосновава от доказателствата и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против административния акт да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – "Магатрон" ЕАД, гр. С. не оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде отменено. Ответникът "Интерагри България" АД, гр. С. не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – С. З. е постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За да постанови оспореното решение първоинстанционният съд приема, че заповед № 10-00-133/08.02.2018 г., издадена от на кмета на община С. З., с която на основание чл. 225а, ал. 1 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: "електрически кабел ниско напрежение", положен в тръбна мрежа с 1 брой PVC тръба от електромерно табло на съществуващ трафопост тип БКТП в поземлен имот с идентификатор 68850.143.423 по КККР на гр. С. Загора до границата с поземлен имот с идентификатор 68850.143.424 по КККР на гр. С. Загора, е постановена при съществено нарушение на формата, тъй като описанието е неточно, обектът не е индивидуализиран и волята на органа не е ясно изразена. Посочено е също, че описаният в заповедта обект не представлява строеж. Тези изводи са неправилни. Същите са изградени единствено върху текста на заповедта и заключението на вещите лица по изслушаната комплексна експертиза, без да са съобразени останалите писмени доказателства и обстоятелството, че обектът е описан по начин, който позволява да бъде индивидуализиран, включително и от експертите. Освен това заключението на вещите лица е възприето едностранчиво и не е анализирано заедно с останалите доказателства по делото. Изводът, че описаното в заповедта за премахване кабелно съоръжение не представлява строеж, е изцяло декларативен. Мотиви в този смисъл не са изложени, въпреки становището на вещите лица, че обектът е част от техническата инфраструктура. Липсва анализ и обсъждане на разпоредбите на § 1, т. 21 от ДР на Закона за енергетиката и на § 5, т. 31 във връзка с § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Освен това в противоречие с изискванията на разпоредбата на чл. 171, ал. 4 АПК от страна на съдебния състав не е проявена процесуална активност и на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за правния спор следва да представят доказателства. По този начин тежестта на доказване в процеса не е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 АПК (актът указващ на страните тежестта на доказване е формален) и решението е постановено без делото да е изяснено от фактическа страна. От страна на съда не са събрани доказателства за законността на строежа. В тази насока не е изяснено дали нареденият за премахване строеж се включва в разрешение за строеж № 19-09-500/20.09.2013 г. и издаденото разрешение за ползване от 14.01.2014 г., като се има предвид т. 6 от заключението по допусната експертиза, според което присъединяването на обектите в ПИ с идентификатор 68850.143.424 по КККР на гр. С. Загора към електроразпределителната мрежа е извършено въз основа на цитираното разрешение за ползване и констатацията, че строежът, предмет на разрешението за ползване е предназначен за захранване на ПИ с идентификатор 68850.143.423 и на ПИ с идентификатор 68850.143.424 по КККР на гр. С. Загора. Не е установен и обекта, от който се осигурява електрозахранването на ПИ с идентификатор 68850.143.424 според предвиденото в договора от 20.02.2013 г., предхождащ цитираните по-горе разрешения, сключен между "Мегратрон" ЕАД, собственик на ПИ с идентификатор 68850.143.423 и тогавашния собственик на ПИ с идентификатор 68850.143.424. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила, са съществени, тъй като несъобразяването с цитираните процесуални норми, създава вероятност за неправилност на решението, поради това, че крайният извод за несъответствие на административния акт с материалния закон е направен, без на страните да е дадена възможност да представят доказателства и без да са установени релевантните за изясняване на спора факти. Липсата на мотиви относно направените от съдебния състав изводи от своя страна е пречка да се провери правилността на съдебния акт. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касатора. Поради всичко изложено по–горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение са допуснати посочените в касационната жалба съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Поради това оспореният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд – С. З. за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение и да разпредели тежестта на доказване съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като постави конкретни указания на страните в този смисъл, а ако е необходимо - да прояви и процесуална активност за изясняване на спора и попълване на делото с доказателства. След събиране и преценка на относимите доказателства, съдебният състав следва да направи крайните изводи за съответствието или несъответствието на заповедта на кмета на община С. З. с материалния закон, като изложи съображения в подкрепа на възприетите заключения. При новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,