Решение № 4863 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16711/2013 г.

Решение № 4863 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16711/2013 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Невена Иванова Оманова, Иван Ташев Оманов и Румяна Ташева Оманова - и тримата от гр. Бургас, срещу решение № 1870 от 22 октомври 2013 г., постановено по адм. дело № 1518/2013 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № КД-14-02-502/5 април 2013 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - Бургас. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът, началникът на СГКК - Бургас, не е взел становище по касационната жалба. Ответницата Пенка Стоянова Раева намира за неоснователна подадената касационна жалба. Подробни съображения за това излага в представен по делото писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Бургас е образувано по жалба на Невена Иванова Оманова, Иван Ташев Оманов и Румяна Ташева Оманова срещу заповед № КД-14-02-502/5 април 2013 г. на началника на СГКК - Бургас, с която на основание чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1 от ЗКИР е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на гр. Бургас ЕКАТТЕ 07079, община Бургас, състоящо се в промяна на данните за собственост за поземлен имот с идентификатор 07079.654.331 с площ от 955 кв. м и начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ). Съдът е приел, че процесната заповед е издадена при спазване на изискванията за законосъобразност, посочени в чл. 146 от АПК, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, че с решение № VIII-1724 от 15 декември 2008 г., постановено по гр. д. № 2964/2007 г. по описа на Бургаския районен съд, влязло в сила на 9 август 2010 г., е признато, че касационните жалбоподатели не са собственици на недвижим имот - нива, находяща се в местността "Брястите", в землището на ж.к. "Меден рудник", гр. Бургас, представляваща имот № 331 по плана на новообразуваните имоти в зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на основание давностно владение. С цитираното решение е отменен и нотариален акт за собственост на недвижим имот по давностно владение № 91, т. XI, нот. дело № 5941/1993 г. В този смисъл е и одобреното изменение на КККР с оспорената пред административния съд заповед, с която Невена Иванова Оманова, Иван Ташев Оманов и Румяна Ташева Оманова са заличени като собственици на поземления имот. Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/28 април 2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, акт за непълноти и грешки не се подписва от заинтересованите лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение, какъвто е настоящият случай. В тази връзка неоснователни са развитите от касаторите доводи за неспазване на административнопроизводствените правила при издаването на оспорената заповед. В случая, както обосновано е приел и първоинстанционният съд, не е необходимо съставянето на акт за установяване на непълноти и грешки. Целта на този акт е да се демонстрира посредством подпис липсата на спор за материално право. В случая това не е необходимо, тъй като този спор вече е бил разрешен с влязло в сила съдебно решение. Несъгласието на касатора с последното не води до повторно установяване на вече установени права. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,