Решение № 13200 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2009 г.

Решение № 13200 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7909/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. гр. Велико Търново при ЦУ на НАП срещу Решение № 239/28.04.2009 г., постановено по адм. д. № 731/08 г. по описа на Административен съд гр. Велико Търново (АС), в частта с което е обявен за нищожен ревизионен акт (РА) № 150800305/10.07.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 359/11.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново, относно данъчни периоди месеци 07.2005 г., 01.2006 г., 05.2006 г. и 08.2006 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че с издадените ДАПВ и АПВ се установяват данъчни задължения на ДЗЛ, тъй като не констатират факти и обстоятелства във връзка с данъчни задължения, което е предмет на данъчна ревизия. Моли да бъде отменено в тази част обжалваното решение. Ответникът по жалбата "Делта груп" ЕООД, гр. Плевен не взема становище. Представителят на върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадени в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт № 150800305/10.07.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 359/11.09.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново в частта с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит на дружеството жалбоподател в размер на 181 443, 06 лв., в резултат на което е коригиран размера на декларирания ДДС за възстановяване през ревизираните данъчни периоди (месеци 07.2005 г., 01.2006 г., 05.2006 г. и 08.2006 г.), определен е ДДС за внасяне (за данъчен период месец 07.2006 г., както и са определен за внасяне възстановените с издадени ДАПВ/АПВ суми, въз основа на деклариран данъчен резултат - ДДС за възстановяване) и са начислени лихви за просрочие. С обжалваното в настоящото производство Решение на АС е обявен за нищожен РА № 150800305/10.07.2008 г. на ТД на НАП - Плевен, потвърден с Решение № 359/11.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - В. Търново в частта за данъчни периоди по ЗДДС (отм.) месеци 07.2005 г., 01.2006 г., 05.2006 г. и 08.2006 г. В частта, с която е отхвърлена жалбата на "Делта груп" ЕООД - гр. Плевен относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 9 000 лв за данъчни периоди месеци 06.2006 г. и 07.2006 г., поради липса на касационна жалба решението е влязло в законна сила. За да постанови решението в обжалваната част, съдът е приел, че за данъчни периоди месеци 07.2005 г., 01.2006 г., 05.2006 г. и 08.2005 г. има издадени от данъчните органи, съответно от органите по приходите данъчен акт за прихващане или връщане (ДАПВ) и актове за прихващане и възстановяване (АПВ), с които декларирани суми от "Делта груп" ЕООД, представляващи ДДС за възстановяване и на основание чл. 72, ал. 2 от ЗДДС (отм.) са възстановени ефективно. Ревизионното производство, приключило с издаването на обжалвания пред съда РА е образувано въз основа на ЗВР № 1956/14.12.2007 г., издадена от Йонка Кръстева, началник сектор "ревизии и проверки" при ТД на НАП - Плевен, орган по приходите, определен от директора на ТД на НАП. Същият орган по приходите е издал ЗВР № 800236/14.03.2008 г., както и на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК е издал Заповед за определяне на компетентния орган за издаване на ревизионния акт с № К 800305/21.05.2008 г. При така установеното съдът е приел, че обжалваният РА е нищожен, в частта за данъчни периоди месеци 07.2005 г., 01.2006 г., 05.2006 г. и 08.2005 г., поради наличие на издадени и влезли в сила ДАПВ и АПВ. Тъй като ДАПВ са данъчни актове по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ДПК (отм.), както и АПВ, които се издават от органите на НАП, в производство по реда на чл. 129 от ДОПК представляват вид индивидуални административни актове, то същите се ползват със стабилитет и новата ревизия следва да бъде възложена само по реда на Глава шестнадесета "Особени производства", Раздел II "Изменения на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", чл. 133 - чл. 134 от ДОПК. В тези случаи заповедта за възлагане на ревизия следва да се издаде от органа по чл. 134, ал. 1, изр. II от ДОПК - директора на съответната ТД на НАП, което не е спазено в настоящото производство, като заповедите за възлагане на ревизия са издадени от друго лице, което опорочава РА до степен на нищожност. Решението е правилно. Въз основа на събраните в съответствие със съдопроизводствените правила доказателства, съдът е изяснил правилно фактическата обстановка по делото и е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по приетата от съда фактическата обстановка. По процесния РА № 150800305/10.07.2008 г. на ТД на НАП - Плевен в частта на определени данъчни задължения за данъчен период м. 07.2005 г. е установено, че е издаден и влязъл в сила ДАПВ № 1730/24.08.2005 г. на ТДД - Плевен, за процесните данъчни периоди м. 01.2006 г. и м. 02.2006 г., влязъл в сила АПВ № 869/05.05.2006 г. на ТД на НАП - Плевен, за процесния данъчен период месец 05.2006 г. и влязъл в сила АПВ № 1244/14.06.2006 г., за данъчен период месец м. 08.2006 г. има издаден и влязъл в сила АПВ № 2096/14.09.2006 г. на ТД на НАП - Плевен. От посочените ДАПВ и АПВ, приложени и приети по делото като доказателства, се установява, че декларираните суми ДДС са възстановени на дружеството по реда на чл. 77, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС (отм.). Спорът е правен и е свързан с довода в касационната жалба, а именно след като за процесните периоди има влязъл в сила ДАПВ/АПВ, може ли за тези периоди да се издаде ДРА по общия ред или следва да се спази специалния ред предвиден в чл. 115, ал. 2 и чл. 116 ДПК (отм.) и чл. 133 и сл. от ДОПК. Както правилно е приел АС, при издаване на ДАПВ по справка-декларация данъчната администрация признава, че се дължи данъчен кредит в претендирания по справката-декларация размер и всъщност установява данъчното задължение за периода на данъчния субект. Първоинстанционният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния административен съд - първо отделение, който в редица свои решения по подобни казуси е приемал, че както при действието на отменения ДПК, така и при действието на ДОПК (до последното изменение на чл. 129, ал. 3 ДОПК - ДВ, бр. 108/2007 г.) следва да се съобразява влезлият в сила ДАПВ (АПВ), за да може да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила актове, а цитираната практика в касационната жалба е изолирана. В тази насока е неоснователен довода в касационната жалба, че доколкото с процесните ДАПВ и АПВ не са определяни данъчни задължения, чрез извършване на ревизия, не може да се приеме, че са установени и данъчни задължения. ДАПВ е издаден след документална проверка, която е един от способите по чл. 112, ал. 3, т. 2 от ДПК (отм.), а не след извършване на данъчна ревизия, но това не променя факта на установеното данъчно задължение за периода. АПВ, които се издават от органите на НАП, в производство по реда на чл. 129 от ДОПК представляват вид индивидуални административни актове. В разпоредбите на чл. 129, е визирано, че производството се инициира с подаване на искане за прихващане или възстановяване до компетентната ТД на НАП, като правомощията на органите по приходите в тези случаи се визирани в чл. 129, ал. 2 от ДОПК - да възложат извършването на ревизия или проверка, като в чл. 129, ал. 3 от ДОПК, (в редакцията й към момента на издаването на ЗВР № 1956/14.12.2007 г., преди изм. ДВ бр. 108/2007 г.) се посочва, че актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпването на искането в случаите, когато не е възложена ревизия, т. е началото на ревизионното производство е поставено с издаването на ЗВР № 1956/14.12.2007 г. Останалите ЗВР, издадени при действието на чл. 129, ал. 3 в ред. след изм. ДВ бр. 108/2007 г., както правилно е приел АС нямат самостоятелно действие, тъй като са насочени към изменение на вече издадена заповед за възлагане на ревизия, поради което е неоснователен довода в касационната жалба, че съдът не е отчел изменението на 129, ал. 3 с ДВ бр. 108/2007 г., тъй като същото е в сила от 19.12.2007 г. Следователно, при преценката по реда на чл. 129, ал. 2 от ДОПК, органите по приходите са издали АПВ на основание чл. 129, ал. 3 от ДОПК (в цитираната редакция), които след влизането им в сила представляват стабилни административни актове, поради което пораждат за адресатите си права и задължения, които с оглед гарантиране сигурността в правния оборот, могат да бъдат изменяни само и единствено в предвидените в закон случаи. В разпоредбите на ДОПК е визиран специален ред за изменение на определени данъчни задължения - това са разпоредбите на Глава шестнадесета "Особени производства", Раздел II "Изменения на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", чл. 133 - чл: 134 от ДОПК. В тези случаи заповедта за възлагане на ревизия следва да се издаде от органа по чл. 134, ал. 1, изр. II от ДОПК - директора на съответната ТД на НАП. Както правилно е приел АС, в настоящия случай заповедите за възлагане на ревизия и респ. тази по чл. 119, ал. 2 са издадени от друго лице, което опорочава издадения РА до степен на нищожност. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение