Решение № 6065 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2021 г.

Решение № 6065 от 19.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1951/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. И. Г. с настоящ адрес в гр. Бургас, чрез адв. Ш. срещу решение № 1710 от 09.12.2020 година на Административен съд [населено място] по адм. д. № 2173/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу принудителна административна мярка "преместване на паркирано пътно превозно средство без знание на неговия собственик или на упълномощения от него водач", марка "Ровер", модел "75", рег. №NMS AP 140, наложена на 20.10.2020 година, 14. 07 часа, от специалист-репатрации в Общинско предприятие "Транспорт" при Община Бургас. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Като са позовава на практика на Върховния административен съд твърди, че доказателствената тежест за фактическите основания е на административния орган, който не доказал фактическите основания за налагане на мярката. Самият факт на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) не представлявал фактическо основание за определяне на мярката по чл. 171, т. 5, б. "б" от същия нормативен акт. Органът не доказал релевантните факти за осъществяване на която и да било от хипотезите на последната правна норма. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който да се отмени принудителна административна мярка "преместване на неправилно паркиран автомобил", марка "Ровер", модел "75", рег. №NMS AP 140, наложена на 20.10.2020 година, 14. 07 часа, от специалист-репатрации в ОП "Транспорт" при Община Бургас. При условията на евентуалност, ако съдът установи допуснати съществени процесуални нарушения, прави искане за връщане на делото на друг състав на Административен съд гр. Бургас за ново разглеждане за събиране на доказателствени средства за установяване на релевантните за спора факти. Претендира разноски по делото. Ответникът, специалист-репатрации в ОП "Транспорт" при Община Бургас, чрез юрк. П., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационна инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на К. И. Г. срещу принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП - преместване на паркирано пътно превозно средство марка без знанието на неговия собственик, наложена с устна заповед от 20.10.2020 г., издадено от С. Б. П., специалист-репатрации в ОП "Транспорт" при Община Бургас. За да постанови решението си, съдът е установил от фактическа страна, че на 20.10.2020 година около 14. 07 часа при извършена проверка, служители на община Бургас констатирали паркирано в зоната на кръстовището, образувано между улиците "Шейново" и "Васил Левски" в гр. Бургас, пътно превозно средство - лек автомобил, марка "Ровер", модел "75" с рег. № NMS AP 140. На място е съставен протокол от същата дата и час, изготвени са снимки. Установено е паркиране на автомобила в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от Закона за движение по пътищата – паркиране на кръстовище, без да има 5 м. от него. Съставен е Акт за установяване на административно нарушение. Ответникът, С. П. разпорежда устно преместване на автомобила на специализиран паркинг, находящ се на ул. Оборище, гр. Бургас. При така установеното, след анализ на разпоредбите на чл. 168, ал. 1 и на чл. 171, т. 5 от ЗДвП, съдът е приел, че приложената устна принудителна административна мярка (ПАМ0 е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, както и че същата е приложена при наличието на втората хипотеза на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, тъй като паркирането на автомобила на посоченото място създава опасност за участниците в движението. Поради това е достигнал до извод, че разпореждането за принудително преместване на лекия автомобил е материално законосъобразно, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна. Решението е правилно. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния съд, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на процедурата по издаването й. Поставеният спор пред ВАС е досежно приложението на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП, на основание на който е преместен автомобила: Както правилно приема административният съд, случаите при които може да бъде приложена ПАМ "преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач" са регламентирани изрично в чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. С нормата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП са предвидени три отделни хипотези в които може да се приложи ПАМ, а именно: 1) когато ППС е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2) когато ППС създава опасност; или 3) когато ППС прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Възражението на касатора, че предписанието е императивно и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение, е правилно. Правилно е и възражението, че тежестта на доказване на някоя от предпоставките е на административния орган. Практиката на ВАС, цитирана от касатора, в това число и решение по адм. д. № 6298/2015 година на съдебния състав, категорично приема, че ПАМ са форма на държавна принуда. Поради това, основанията за прилагането им, органите, които ги прилагат, и правните субекти, спрямо които се прилагат, мерките за въздействие и редът за прилагането им, са нормативно императивно установени. Недопустимо е разширително тълкуване на разпоредбите по прилагането им. В решението по така посоченото дело съдът в настоящия състав приема, че не всяко нарушение на ЗДвП е основание за прилагане на мярката по чл. 171, ал. 1, т. 5 от ЗДвП. Необходимо е реализиране на някой от съставите по последната норма. Това становище на съда се застъпва и в рамките на настоящото производство. Механичното прилагане на изводите от едно дело по друго обаче е недопустимо, тъй като цитираното решение по адм. д. № 6298/2015 година касае различна фактическа обстановка, при която се констатира паркиране на ППС по начин, който пречи на движението на останалите участниците /в хипотеза на нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 5 ЗДвП – в пешеходна зона/, каквато настоящата хипотеза не е. В настоящия случай по категоричен начин се доказва, че автомобилът е паркиран на кръстовище в нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да е спазено отстоянието от 5 м. от него. Това създава опасност за движението на участниците в него. От снимковия материал, приложен на л. 26-33 от първоинстанционното дело ясно се вижда, че автомобилът е разположен в зоната на кръстовище, като предната му част навлиза в кръстовището. Това категорично създава опасност за преминаващите през кръстовището МПС. Начинът на паркиране на автомобила ограничава видимостта на останалите влизащи и излизащи от кръстовището МПС, в резултат на което създава безспорна опасност за пътно-транспортни произшествия. Ето защо, касационната инстанция не споделя възражението на касатора, че в случая основание за определяне на мярката е нарушението на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, без да е доказана хипотезата на чл. 171, т. 5, б. "б" от ЗДвП. Напротив, доказва се втората хипотеза на разпоредбата, при която се създава опасност за другите участници в движението. При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Нарушението обосноваващо мярката е доказано по безспорен начин. Не се констатира необходимост от събиране на други доказателствени средства за установяване на фактите по спора. При този изход на делото, заявеното от процесуалния представител на община Бургас искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,