Решение № 5517 от 29.5.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.160, ал.7 АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от АМС Имоти ЕООД, с адрес: гр. София, бул. Цариградско шосе, 111П, чрез адв. Хаджийски и адв. Моллахасан срещу решение 6954/21.11.2022 г. по адм. д.9018/2020 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-22002219001246-091-001/27.01.2020 г. за периода от 01.04.2016 г. до 30.11.2017 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с решение 1130 от 20.07.2020 г. на директора на дирекция ОДОП гр. София.

Според твърденията на касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила по смисъла на чл.209 от АПК.

При обжалването се възразява срещу основните аргументи на АССГ, за да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, с който частично е отказано право на данъчен кредит в размер 1 499 999.99 лв., във връзка с ползване на всички предоставени под наем от ПИБ АД на "АМС Имоти" ЕООД дълготрайни материални активи /ДМА/ - имоти, съоръжения, МПС и др. Неправилно съдът е приел, че увеличаването на наемната цена не е било разумно и икономически необосновано.

В хода на съдебното и ревизионно производство, дружеството е доказало, че няма дублиране между наетите активи и тези, които следва да бъдат унищожени. С изложените мотиви в съдебния акт, решаващият състав на АССГ измества фокуса на спора. За първи път в мотивите на решението е прието, че не са представени преки доказателства не е използвало наетите от банката активи за своята облагаема дейност : по разчистване на площадката на бившия завод Кремиковци и за предоставяне под наем на офис оборудване и МПС на трети несвързани лица.

Дружеството може да използва наетите активи и за друга облагаема дейност, както е и правило. Установено е, че дружеството е генерирало значителни приходи от наем в хода на съдебното производство съдът е указан на "АМС Имоти" ЕООД, че не сочи относими доказателства за използването на активите на ПИБ АД, които са му отдадени под наем.

Според касатора и другият основен аргумент на АССГ, че част от наетите активи от АМС Имоти ЕООД са били бракувани от банката съгласно заключението на ССчЕ не почива на доказателствата по делото. Обобщено е прието, че става дума за част от активите съгласно експертизата, но каква е тяхната стойност и кога точно са били бракувани от банката, не е ясно. И в тази част на съдебното решение неправилно е интерпретирано заключението на изслушаната по делото експертиза. Обобщено е прието, че съгласно заключението на вещото лице част от активите описани в приложение 3 и 4 към договора за наем са бракувани през ревизирания период. Каква част са тези активи, каква е тяхната стойност и кога точно са били бракувани не е установено. Бракуваните активи за ревизирания период представляват само 3.02% от всички включени в договора за наем активи. Този аргумент важи само за два от последните месеци на договора и следователно не може да бъде направено обобщение за целия ревизиран период, както това е сторно от съда.

Доколкото АМС Имоти ЕООД реално използва отдадените от ПИБ АД имоти и не ги е разрушило, то те са обект на договора за наем, дружеството е заплащало е договорната наемна цена и следователно не може да му бъде отказано право на данъчен кредит на изложените основания от органите по приходите и в последствие от съда.

Възразява се и срещу приетото от АССГ, че цената на наема е необоснована. При излагане на мотивите не е съобразено обстоятелството, че дейността на АМС Имоти ЕООД е значително увеличена и не е отчетена приложената по делото пазарна оценка. В началото на 2016 г. "АМС Имоти" ЕООД стартира дейността си, не е имало голям обем от дейности и не е използвало максимално отдадените под наем имоти. Основна причина за сключване на договора за наем е извършването на дейността по разрушаване и разчистване на терена на бившия завод Кремиковци. В последствие се повишават приходите на АМС Имоти ЕООД чрез ползването на активите, което води и до ускорено изхабяване на имуществото. Това обяснява увеличаването на наемната цена.

Неправилно АССГ не е приел, че увеличението на оборота на дружеството води до увеличаване на наемната цена, тъй като в договора за наем не е заложен механизъм за ценообразуване. Ефектът на ценообразуването е постигнат чрез подписването на анекси, чрез които цената се е променяла в хода на ревизионния период.

С доклад на лицензиран оценител от 31.12.2016 г. е установено, че пазарната наемна цена е 746 000 лв. с ДДС на месец. Докладът е приложен в ревизионното производство и е част от административната преписка послужила за издаване на ревизионния акт. Не е оспорван и не е изготвяна друга оценка, поради което наема, който е договорен между "АМС Имоти" ЕООД и ПИБ АД се доближава до установената от оценителя пазарна стойност. В този смисъл не е налице необоснованост на договорения наем така както е приел АССГ.

Средната месечна наемна цена за срока на целия договор 21 месеца е около 509 523.81 лв., което е в съответствие с установената оценка на пазарните наемни цени. Ако органите по приходите са твърдели, че това не е пазарната наемна цена, то е следвало с предоставените от ДОПК процесуални средства да установят каква е пазарната цена. Същото е относимо и за съда, който действа при условията на служебно начало. Нелогично е и твърдението на АССГ, че целта на повишението на наема е да може "АМС Имоти" ЕООД да ползва /неправомерно/ повисок размер на данъчен кредит, като така ощетява бюджета.

Промените в размера на наема по никакъв начин не ощетяват бюджета и очевидно за тях няма данъчни причини. Какъвто и да е размерът на наема, хазната не е ощетена от гледна точка на ЗДДС и ЗКПО.

Решението се оспорва и във връзка с отказан данъчен кредит за услугите получени от МАВ груп 14 ООД. Съдът е приел, че липсват доказателства за извършване на реални услуги. Посочено е, че дружеството няма персонал чрез който да осъществи тези дейности. Има съставени приемо-предавателни протоколи към всяка от фактурите, те са приложени още в хода на ревизионното производство. Фактът, че тези протоколи не са подписани от доставчика е без значение за делото. Получените услуги са изцяло префактурирани от АМС Имоти ЕООД към ПИБ.

Решението на АССГ е издадено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, при неизяснена фактическа обстановка. Не е указано с определението за разпределение на доказателствената тежест, че дружеството не доказва ползването на наетите активи. Това представлява нарушение на чл.170, ал.3 от АПК и основания принцип за служебното начало по чл.9, ал.3 АПК. Нарушението е съществено, тъй като в последствие съдът се е обосновал с липсата на ползване. Изложил е мотиви за това за първи път в съдебното решение.

В нарушение на задълженията си за разпределение на доказателствената тежест съдебният състав не е указал необходимостта от изслушване на експертиза за бракуваните активи от ПИБ АД, а в последствие в мотивите на решението е посочено, че ревизираното лице не е поискало експертиза за установяване на тези обстоятелства. Въпросът с бракуването на активите по приложение 1, 2, 5 и 6 не е обсъждан в ревизионното производство и не е би предмет на спор. Ако съдът е приел, че тези обстоятелства са били относими към спора е следвало да даде необходимите указания с цел изясняването им.

Въз основа на подробно изложени в касационната жалба мотиви, допълнително обосновани в приложени писмени бележки по делото се иска решението да бъде отменено, като бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата на ревизираното лице. Алтернативно се поддържа искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ, поради допуснати при постановяване на решението съществени процесуални нарушения.

Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък на същите за двете съдебни инстанции.

Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр.София, оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Позовава се на становището по същество на спора изложено в писмените бележки пред АССГ.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима, но неоснователна. При постановяване на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон. Извършената от съда проверка на ревизионния акт е в съответствие с чл.160, ал.2 ДОПК. Преценени са цялостно доказателствата по делото, възраженията на жалбоподателя, изяснени са релевантните факти и обстоятелства по спора. От съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал се налага идентичен на изведения от страна на съда обоснован извод, че в случая не е налице основание да се признае право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури за наем сключен между ПИБ АД и АМС Имоти ЕООД .

Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.

Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл.211, ал.1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на обжалване пред АССГ е бил ревизионен акт Р-22002219001246-091-001/27.01.2020 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, с който на АМС Имоти ЕООД са установени допълнително задължения по ЗДДС в размер на 1 449 999.90 лв. и лихви в размер 163 060.14 лв.

Според решаващият състав на АССГ обжалваният ревизионен акт е издаден от компетентни органи съгласно чл.119, ал.2 ДОПК във връзка с чл.118, ал.2 от ДОПК и с чл.7, ал.1, т.4 Закона за Националната агенция за приходите/ЗНАП/. Представени са доказателства за притежаваните от тях електронни подписи. При извършената проверка относно валидността на акта не се констатира съществено процесуално нарушение при извършване на ревизията, което да обосновава отмяна на ревизионния акт.

Спорните между страните въпроси са относно приложението на материалния закон и дали са налице основания да бъде отказано право на данъчен кредит по процесните фактури от ПИБ АД и МАВ Груп 14 ООД.

При установяване на фактите по делото съдът е приел, че е безспорно сключването да два договора между ПИБ АД и АМС Имоти ЕООД. Първият договор е за поръчка, като съгласно неговите клаузи банката е възложила на ревизираното лице да осъществи срещу заплащане дейности по разчистване на терена на бившия завод Кремиковци. Дейностите са описани подробно в приложение 1 към договора.

Сключен е и втори договор от 04.01.2016 г., по силата на който банката отдава под на наем на ревизираното дружество терени, сгради и изградените в тях съоръжения, МПС, вещи и др. подробно описани в шест броя приложения, със съдържание подробно описано в атакуваното решение. Уговорената между страните наемна цена е 100 000 лв. с ДДС.

Безспорно е и обстоятелството, че двете дружества, които са сключили договорите са свързани лица по смисъла на §1, т.3, б.м от ДР на ДОПК. Едноличен собственик на капитала на ревизираното лице е ПИБ АД. Към договора за наем са подписани шест броя анекси за периода от м.06.2016 г.- м.01.2017 г., с които освен прекратяване на наема за част от обектите и добавяне на нови ДМА, които са включени в обхвата на договора, се определя и нова наемна цена. Срокът на договора е удължен до 04.01.2018 г.

Органите по приходите са приели, че договора за наем е с невъзможен предмет и липсва основание да бъде завишена наемната цена така както е направено със сключените анекси в периода от м.06.2016 г. м.01.2017 г. С оглед на това е в ревизионното производство е определена данъчна основа на месечния наем съгласно договор от 04.01.2016 г. в размер на 83 333.33 без ДДС. Посочено е, че фактурите, със завишената стойност на наема, за сумата над 100 000 лв. издадени към ревизираното лице не отразяват реални доставки. Не е доказано условието на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС за упражняване на данъчен кредит, за онази част от стойността на фактурите, която надвишава първоначално определения месечен наем от 100 000 лв. Извършена е корекция на ползвания данъчен кредит общо в размер на 1449 999.90 лв. за периодите от м.09.2016 г. до м.11.2017 г.

С атакуваното решение не е признато право на данъчен кредит и по отношение на доставки осъществени от МАВ груп 14 ЕООД, в размер на 2 800 лв. по три фактури за предоставени услуги и материали варови отсевки. Въпреки приложените фактури, договор и констативни протоколи за събрани 280 т. варови отсевки същите не са приети за достатъчни, за да се направи извод за реално извършване на услугите, кои са били лицата, които са ги осъществили, какво количество отсевки са събрани и как е определена цената на услугата.

Не са изпълнени изискванията на чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, което е основание на ревизираното дружество да бъде отказано право на данъчен кредит. Този извод на данъчната администрация е споделен от първоинстанционния съд.

При извършената преценка дали правилно органите по приходите са приложили материалния закон, решаващият състав на АССГ е приел, че ревизираното лице не е оборило констатациите направени в хода на ревизията. Предоставените под наем активи от ПИБ АД, намиращи се на територията на бившия МК Кремиковци, не са използвани изцяло за дейностите по договора за поръчка от 04.01.2016 г., свързани с разрушаване, бракуване и разрязване на собствените активи на банката също разположени на терена.

Според мотивите на атакуваното съдебно решение, признаването на данъчен кредит се свързва с облагаеми доставки, в това число и последващите такива. Точно е основанието въз основа на който е издаден ревизионния акт и е постановен отказ - чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС. Наемането на активите, при установената фактическа обстановка не се доказва да е уговорено за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, нито с наетите активи в тяхната пълното по приложенията от 1 до 10 да са извършвани последващи облагаеми доставки през периода, за който са наети. Съдът е приел, че не се оправдава сключването на договора за наем във връзка със сключения договор за поръчка. Изпълнението на дейностите по разрушаване и разчистване на терена на бившия МК Кремиковци е превъзлагано на подизпълнители, а достъпът до имотите за изпълнение на дейностите се осигурява от възложителя по силата на чл.22 от договора за поръчка сключен на 01.04.2016 г. Поради тази причина отдаването под наем на имотите дублира задължението на възложителя по договора за поръчка и няма основание едновременно с това същите имоти да се предоставят и възмездно, за да може изпълнителя да осъществи задълженията си по договора за поръчка.

Като неоснователен е преценен доводът на ревизираното лице, че наемът е бил повишен поради увеличение на приходите на АМС Имоти ЕООД вследствие на ползването на активите и привеждането на пример с наети площи в големи търговски обекти, чиито наеми са обвързани с оборота от продажби и се увеличават по вноски печалби, реализиран от наемателя. Такива клаузи в договора и анексите не са предвидени.

Съдът е посочил, че макар и ПИБ АД да е начислило ДДС за доставките на наем, включително и върху увеличението на наема, свързаното с него лице АМС Имоти ЕООД ползва данъчен кредит, без впоследствие да начислява ДДС, тъй като активите не се използват за последващи облагаеми доставки /само една малка част от наетите активи са преотдадени под наем, а ревизията признава наем от 100 000 лв./ Останалата по-голяма част от тези активи не се използват за последващи облагаеми доставки, нито за целите на договора за поръчка, тъй като те самите частично са негов предмет и подлежат на разрушаване. Дори и не всички активи да са били разрушени в периода на ревизията, няма доказателства, че те са използвани за целите на изпълнение на договора за поръчка от 01.04.2016 г., още повече, че за изпълнението му жалбоподателят е имал подизпълнители, за което също е ползвал данъчен кредит.

АССГ е споделил мотивите на органите по приходите и относно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 2 800 лв. по фактури издадени от МАВ Груп 14 ЕООД. Не са налице доказателства за извършване на фактурираните доставки на стоки и услуги по смисъла на чл.6 и чл.9 ЗДДС - събирането на варови отсевки и продажбата им. Констативните протоколи не съдържат информация за доставчика и са подписани само от ревизираното лице, т.е. не е удостоверено извършването на доставките от двете страни по тях. Договорът, приложен в ревизионната преписка също н е подписан от МАВ груп 14 ЕООД, липсват точни договорености относно вид и обем на доставките. Няма информация за транспорта на стоките, съхраняването и предаването им, кои са лицата извършили услугите и за какъв период от време е сторено това.

Решението е правилно.

При постановяването му не са допуснати твърдените от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционня съд, което е довело до неяснота на делото от фактическа страна.

Решаващият състав на АССГ подробно е обсъдил всички относими доказателства, както и насрещните тези на страните, в резултат на което е достигнал до обосновани фактически и правни изводи.

Основавайки се на ЗДДС и Директива 2006/112 , последователно в своята практиката ВАС приема, че правото на данъчен кредит, за получателя на стоки и/или услуги според чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС възниква при наличието на следните предпоставки:

1. да е извършена доставка на стоки и/или услуги между лица регистрирани по ЗДДС и

1. доставените стоки и/или услуги да се използват за целите на извършваните последващи облагаеми доставки от получателя. Ето защо, за да упражни надлежно право на данъчен кредит ревизираното лице следва да установи наличието на тези предпоставки, както и да представи необходимите придружаващи документи за доставката.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на този, който черпи благоприятни последици от твърдените факти. В този смисъл е и т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 "Евита-К". Изрично СЕС е посочил, че: "че лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това (вж. Решение от 26 септември 1996 г. по дело Enkler, C230/94, Recueil, стр. I4517, точка 24), и от друга страна, че запитващата юрисдикция следва в съответствие с националните правила за доказването да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора в главното производство, за да определи дали Евита-К може да упражни право на приспадане по посочените доставки на стоки (вж. в този смисъл Решение от 6 септември 2012 г. по дело Mecsek-Gabona, C273/11, точка 53, Решение от 6 декември 2012 г. по дело Боник, C285/11, точка 32 и Решение от 31 януари 2013 г. по дело ЛВК-56, C643/11, точка 57)."

Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 9, ал. 1 ЗДДС, за да е налице облагаема доставка на услуга, следва да се установи нейното извършване. В същия смисъл е и относимата разпоредбата на чл. 24, § 1 от Директива 2006/112. Касаторът е следвало да установи, че имотите предоставени му под наем от ПИБ АД са ползвани за осъществяваната от него облагаема дейност. В хода на ревизионното производство е установено, че "АМС Имоти" ЕООД е създадено и е осъществявало дейност свързана с разчистване на терена на бившия МК Кремиковци. Поради тази причина е следвало с надлежни доказателства да бъде установено как отдадените под наем имоти /част от които подлежат на унищожаване/, съоръжения, МПС и др. са свързани с тази дейност. Няма пречка наетите недвижими имоти, съоръжения, вещи, МПС и т.н. да се ползват и за друга дейност на ревизираното лице, но при обжалването не е поддържано, че такава е осъществявана във връзка със сключения договор за наем. Едва пред касационната инстанция се твърди, че имотите могат да бъдат ползвани и за друга облагаема дейност, но доказателства за това липсват.

Осъществяването на доставката и използването на стоките и/или услугите от получателя за неговите облагаеми сделки са основните две предпоставки, заедно с наличието на счетоводните документи и доказателства за получаването стоките и/или извършването на услугите, които следва да бъдат налице, за да се признае правото на приспадане на данъка. Във връзка с претендираното право на данъчен кредит по фактурите издадени от ПИБ АД, жалбоподателят не е доказал кумулативното наличие на тези две предпоставки. Тезата на приходната администрация, която е възприета и от решаващия състав на АССГ е, че не е доказано използването на наетите имоти, съоръжения, вещи, МПС и др. за извършвани от ревизираното лице облагаеми доставки. Първоинстанционният съд се е съобразил с материалноправните разпоредби на ЗДДС и Директивата, обсъдил е приложените по делото доказателства и е обосновал изводите си защо не приема, че описаните в приложенията на договора за наем имоти, съоръжения, вещи, МПС и др. реално са използвани според неговите клаузи във връзка с облагаемата дейност на ревизираното лице.

Още в ревизионния акт и решението на директора на дирекция ОДОП гр. София е посочено, че правото на данъчен кредит се отказва, тъй като не е изпълнено условието на чл.69, ал.1, т.1 ЗДДС. Следователно, касаторът неправилно твърди, че едва в мотивите на съдебното решение съдът е обосновал извод, че в тежест на ревизираното лице е да установи, че предметът на договора за наем не е свързан с облагаемата му дейност. Предпоставка за упражняване на правото на данъчен кредит е наличието на връзка между доставката и последващата й реализация. Ето защо не е налице изместване фокуса но спора и нов предмет на доказване, както се твърди от касатора при обжалването.

Не може да бъде споделено и следващото оплакване на касатора за допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в липса на указание за страните относно фактите и обстоятелствата, за които те не сочат доказателства. За съда не съществува задължение да указва на страната, че представените от нея доказателства не установяват фактите или обстоятелствата, за които ги сочи. Да се приеме това, би означавало да се нарушат едни от основните принципи на процеса за равенство на страните и диспозитивното начало, което е процесуално недопустимо. Служебното начало в процеса по чл.9, ал.3 АПК приложим на основание §2 ДР на ДОПК, не означава съдът да дава указания за събиране на доказателства в подкрепа на защитната теза на която и да е от страните в производството.

Според касатора, при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че увеличаването на наемната цена не е обосновано. При сключването на договори физическите и юридическите лица са свободни да установяват по между си такива отношения които най-добре отговарят на техните икономически интереси /чл.9 от ЗЗД/. Когато обаче липсва яснота относно това как между страните е формирана наемната цена и как тя се е променяла за срока на договора, правилно е прието, че липсва обосновка на същата. Средно аритметично наемната цена за целия срок на наемния договор е 509 523.81 лв. и тя е близка до тази установена от частната експертиза /746 000 лв. с ДДС/, но въпреки това не е установено по делото какво е наложило в рамките на няколко месеца наемът на имоти, които подлежат на събаряне да се увеличи от 100 000 лв., на 250 000 лв. и след това на 500 000 лв., а за м.06.2017 г. да бъде 3 500 000 лв. Примерите, дадени в касационната жалба, с отдаването под наем на търговски площи в големи търговски центрове е неотносима към настоящия спор, тъй като тук дейността във връзка, с която се отдават под наем имотите е специфична, различна от обичайната търговска дейност в търговските центрове. Освен това същите представляват хипотетични разсъждения, които нямат доказателствена стойност при разрешаване на спора.

Аргументите на касатора свързани с това, че съдът неправилно се е позовал на изслушаната по делото експертиза и е приел за установено отдаването под наем на имоти, които са бракувани или унищожени също не могат да бъдат споделени. Отдаването под наем касае конкретни имоти, съоръжения, вещи, МПС и др., подробно описани в приложения към договора за наем. Наемната цена обаче е общо определена. Следователно, когато за част от тези имоти и/или съоръжения се установи, че не могат да бъдат ползвани, бракувани са или са унищожени, то ревизираното лице следва да установи, че това не е повлияло при формирането на наемната цена. При липсата на механизъм относно начина на определяне на наемната цена по договора, не е ясно как е съобразено унищожаването или бракуването и как това се е отразило на тази цена. Изпълнението на договора, формирането на цената и фактите, които влияят върху това следва да бъдат доказани от ревизираното лице.

Споделят се и изложените от АССГ мотиви относно отказаното право на данъчен кредит по три броя фактури издадени от МАВ груп-14 ЕООД. Фактът, че приложените протоколи не са подписани от доставчикът не е ирелевантен за реалността на доставките, така както поддържа касаторът. Приемо-предавателните протоколи са удостоверителни документи, с които подписалите ги лица установяват предаването и получаването на стоките и/или услугите. Когато в този документ липсва подпис на лицето предало стоката или отчело извършването на услугата, същият не може да установява надлежно наличието на реална доставка. Обстоятелството, че в последствие услугите предмет на доставка от МАВ груп-14 ЕООД са префактурирани на ПИБ АД не е факт, който установява реалност на същите. За реалната доставка на стоки не е достатъчно наличието на фактура и счетоводното й отразяване при страните по доставката, а доказателства за реалното й осъществяване. Останалите констатации на органите по приходите във връзка с извършените насрещни проверки на доставчика не опровергават крайния извод за липса на реалност на доставките по издадените от МАВ груп-14 ЕООД фактури.

Предвид изложеното, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с приложимия материален закон, поради което същото следва да се остави в сила.

В полза на данъчната администрация се дължи присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 48 845.90 лв., определено съгласно чл.7, ал.2, т.7 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение