Решение № 13667 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2018 г.

Решение № 13667 от 8.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11446/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. София, срещу решение № 4144 от 18.06.2018 г. по адм. дело № 13913/2017 г. на Административен съд - София град, в частта, в която по жалба на "Кюпи" ООД е отменен РА № Р-22221015010540-091-001 от 5.08.2016 г., издаден от Ф. Йоневска - орган, възложил ревизията и Т. Вуканина - ръководител на ревизията в частта на установен ДДС както следва: за данъчен период от 1.02.2012 г. до 28.02.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 833, 97 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.03.2012 г. до 31.03.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 333, 50 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.04.2012 г. до 30.04.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 340, 00 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.05.2012 г. до 31.05.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 820, 00 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.09.2012 г. до 30.09.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 1137, 73 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.10.2012 г. до 31.10.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 1350, 00 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.11.2012 г. до 30.11.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 2554, 00 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.12.2012 г. до З1.12.2012 г. - ДДС за внасяне в размер на 1702, 00 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.01.2013 г. до 31.01.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 2522, 16 лева, ведно със съответните лихви; за данъчен период от 1.02.2013 г. до 28.02.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 1020, 00 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.03.2013 г. до 31.03.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 896, 00 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.05.2013 г. до 31.05.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 1002, 00 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.07.2013 г. до 31.07.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 2171, 75 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.08.2013 г. до 30.08.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 918, 00 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.11.2013 г. до 30.11.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 1008, 00 лева, ведно със съответните лихви; - за данъчен период от 1.12.2013 г. до 31.12.2013 г. - ДДС за внасяне в размер на 1746, 00 лева, ведно със съответните лихви; както и в частта на установения корпоративен данък: за 2012 г.: над сумата от 1 175, 21 лева до установения в РА размер от 5 710, 80 лева, ведно със съответните лихви- за 2013 г.: над сумата от 4 198, 64 лева до установения в РА размер от 9840, 59 лева, ведно със съответните лихви. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила- касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на реално изпълнени СМР услуги от доставчиците – "Еуфория С" ЕООД, "Сериз" ЕООД и "Нова 222" ЕООД, които са базирани на неправилна преценка на доказателствата, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдебните експертизи са ценени изцяло и безкритично от съда, без да се разглеждат в съпоставка с останалите доказателства. Наред с това при разпита на в. л. в с. з. на 23.05.2018 г., експертът е посочил, че за да обоснове извода си, че РЛ е вложило закупените услуги и материали в последващи доставки, всъщност не се е позовал на конкретен документ, а на опита и практиката си, като признава, че документацията по монтажа на банкоматите не е прецизна. Твърди се, че дейностите в приемо-предавателните протоколи, подписани от "Кюпи" ООД и неговите доставчици са посочени много общо, не може да се направи съпоставка за идентичност с дейностите, посочени в приложените протоколи за монтаж, демонтаж, структурно окабеляване и за извършени СМР, подписани от "Принтек България" ЕАД и "Кюпи" ООД от една страна и различните банки от друга страна. Според касатора изброяването на обекти и адреси в приемо-предавателните протоколи, които са посочени и в протоколите за физически монтаж, демонтаж и т. н., не доказва, че от доставчиците действително са извършени някакви услуги и са доставени стоки на посочените обекти. По отношение на кадровата и техническа обезпеченост – според касатора след като се касае за СМР услуги, то същественото при тяхното доказване е ангажирането на доказателства за положен труд, вложени материали, разходи за транспорт, наличие на строителна техника. Обратните изводи на съда, мотивирани формално с практиката на СЕС, не се явяват подкрепени от никакви доказателства. По отношение на доставките на материали счита, че следва да бъде доказано прехвърлянето на право на собственост върху тях, възможността на доставчика да изпълни задълженията си по договора, както и съпътстващите извършването на доставката обстоятелства – къде е съхранявана стоката, къде е предадена на получателя, как е осъществен транспортът. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се потвърди РА, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Кюпи" ООД редовно призован, чрез адв. Димитрова, оспорва касационната жалба, моли да бъде оставено в сила решението на АССГ в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. Оспореното решение на Административен съд – София град е постановено след връщане на делото за ново разглеждане при условията на чл. 222, ал. 2 АПК /с решение на ВАС по адм. дело № 11023/2017 г. /. При новото разглеждане на делото АССГ е отменил Ревизионен акт № Р-22221015010540-091-001/5.08.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП гр. София, в частта относно установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "ЕУФОРИЯ С" ЕООД, "Сериз" ЕООД, "Нова 222" ЕООД, "ВИЕРА" ЕООД, "ГОЛД ТРЕЙД 2012" ЕООД, "ИВМОНТАН 201211 ЕООД и ДЗЗД "ШАМПИОН", както и КД за 2012 г. над сумата от 1 175, 21 лева до установения в РА размер от 5 710, 80 лева, ведно със съответните лихви, КД за 2013 г. - над сумата от 4 198, 64 лева до установения в РА размер от 9840, 59 лева, ведно със съответните лихви, като е отхвърлил жалбата на "Кюпи" ООД в останалата част /относно отказан ДК по фактурите на "БГ СЪРВИСИС ГРУП" ЕООД, "ПОЛИ 95" ЕООД и "СЕЛЕНА ПЛЮС' ЕООД и частично отхвърлена по отношение на КД за 2012 г. и 2013 г. /. Решението на АССГ в отхвърлителната му част не е предмет на касационно оспорване и е влязло в сила. За да отмени частично ревизионния акт, административният съд е приел, че същият е издаден от оправомощен орган, в рамките на неговата компетентност и законоустановения срок. Издаден е в предвидената писмена форма и има съдържание, в което са изложени фактическите и правни основания за неговото постановяване. Съдът е уважил жалбата на дружеството в частта относно непризнатото право на данъчен кредит по отношение на фактурите за доставка на услуги, извършени от следните доставчици: "ЕУФОРИЯ С" ЕООД, "Сериз" ЕООД и "Нова 222" ЕООД. За да обоснове извод за реалност на тези услуги съдът се е позовал на събраните по делото доказателства – фактури, приемо-предавателни протоколи, заключенията на ССЕ и СТЕ, която установява, че получените услуги са предмет на последващи доставки, за които дружеството е получило приход от последваща реализация. Съдът е приел за неоснователен отказът на ДК с аргумент - липса на кадрова обезпеченост на доставчика, като в тази връзка се е позовал на Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11. Констатациите на ревизиращите органи, че подписите във фактурите се различават от тези на управителите на дружеството отразени в ТР, преценени съвкупно с останалите доказателства, според решаващия състав не водят непременно до извод за липса на реално извършени услуги от страна на "ЕУФОРИЯ С" ЕООД, след като по делото не са ангажирани доказателства /СГЕ/ в тази насока. Относно доставките на материали от "ВИЕРА" ЕООД, "ГОЛД ТРЕЙД 2012" ЕООД и "ИВМОНТАН 201211 ЕООД: съдът е приел, че в тази част дружеството е провело успешно доказване на реалността на доставките – установено е получаването на стоката, последващата й реализация, начисляване на данъка, осъществено плащане по доставката, макар и без проследимост на произхода при доставчика, като в този смисъл е и решение по адм. дело № 12275/2012 г. на ВАС. Съдът се е позовал на представените по делото фактури, протоколи, приетите заключения на ССЕ и СТЕ, като е счел за необоснован отказът на приходната администрация с довод липса на кадрова обезпеченост на доставчиците. ДЗЗД "ШАМПИОН" е издател на фактура № 1001 от 28.01.2013 г. (л. 83 от приложение № 1 и л. 146 от том I по адм. д. № 12075/2016 г.) с предмет алуминиев профил, стъклопакет по спецификация, метали 10 x10 x15, бои и фактура № 1015 от 25.07.2013 г. (л. 78 от приложение № 1 и л. 151 от том I по адм. д. № 12075/2016 г.) с предмет алуминиев профил, стъклопакет по спецификация, метали 10 x10 x15, бои. Тези фактури според СИЕ са осчетоводени по дебита на сметка 601 Разход за материали със стойността на доставените материали, по дебита на сметка 4531 начислен ДДС за доставките със стойност на начисления ДДС и по кредита на сметка 401. Органите по приходите са приели, че разплащанията по фактурите не са доказани, тъй като във вносната бележка към фактура № 1001/28.01.2013 г. (л. 82 от приложение № 1 и л. 147 от том I по адм. д. № 12075/2016 г.) за превод по банкова сметка на ДЗЗД "ШАМПИОН" като вносител бил вписан О. Ваков - упълномощеното лице на ДЗЗД "ШАМПИОН", а касовата бележка по фактура № 1015 от 25.07.2013 г. (л. 77 от приложение № 1 и л. 152 от том I по адм. д. № 12075/2016 г.) не е приета като достоверен документ за разплащане по фактурата, тъй като е с отметка сторно. Съдът е приел тези доводи за неоснователни, тъй като видно от съдържанието на вносната бележка към фактура № 1001/28.01.2013 г. като вносител е вписан О. Ваков и фирмата на жалбоподателя "КЮПИ", правноорганизационната му форма, ЕИК и едва след това името на физическото лице О. Ваков, поради което за съда не остава съмнение кой е вносителят на сумата от 4800, 96 лева, представляваща стойността на фактура № 1001/28.01.2013 г. Наред с горното и доколкото данъчният кредит и по втората фактура е отказан с мотив за недоказано плащане, следва да се посочи, че плащането не е юридически факт, въздигнат от правната норма като основание за настъпване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 1 ЗДДС. По аргумент от чл. 25, ал. 2 ЗДДС такъв факт представлява преминаването на собствеността върху стоката, респективно - извършването на услугата, поради което този именно факт жалбоподателят по пътя на пълното доказване следва да установи. В тази връзка от дружеството са представени кореспондиращи си писмени доказателства - оферта от ДДЗД "ШАМПИОН" от 10.12.2012 г. (л. 81 от приложение № 1) и оферта от 7.06.2013 г. (л. 76 от приложение № 1) за стъклопакет, профили и боя с валидност 3 месеца. Представена е спецификация към фактура № 1001/28.01.2015 г. (л. 80 от приложение № 1), в която освен артикулите е уточнено мястото на натоварване, мястото на разтоварване и транспортът, който ще се осъществи от "Х. БАБАДЖАН" ЕООД, стокова разписка № 000000001 от 28.01.2013 г. (л. 79 от приложение № 1), спецификация към фактура № 1015 от 25.07.2013 г. (л. 75 от приложение № 1), в която също е посочено мястото на натоварване, мястото на разтоварване и транспортът, който ще се осъществи от "Х. БАБАДЖАН" ЕООД, стокова разписка № 000000002 от 25.07.2013 г. (л. 74 от приложение № 1). Според СТЕ "КЮПИ" ООД е вложило закупените материали при осъществяване на неговата икономическа дейност. Изложеното налага извод за доказана реалност на доставките по процесиите 2 бр. фактури, а РА в тази част е приет за незаконосъобразен. В частта по ЗКПО: Относно увеличението на ФР за 2012 г. – съдът с оглед изводите за реалност на доставките по фактурите на "ЕУФОРИЯ С" ЕООД с предмет: извършени СМР; "СЕРИЗ" ЕООД с предмет: извършени СМР; "ВИЕРА" ЕООД с предмет: доставка на материали; "ГОЛД ТРЕЙД 2012" ЕООД, с предмет: доставка на профили - 198 кв.; "ИВМОНТАН 2012" ЕООД, с предмет: доставка на ламарина - 2 777, 77 кг.; и отчетените разходи по тях в размер на 43 356, 00 лева е приел, че същият неправилно е увеличен за 2012 г. Така финансовият резултат на дружеството за 2012 г., вместо с 57 108, 13 лева следва да бъде увеличен с 11 752, 13 лева на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и в тази връзка е установен дължим корпоративен данък в размер на 1175, 21 лева (вместо установения с РА корпоративен данък в размер на 5710, 80 лева). Поради това РА е отменен в частта на установения корпоративен данък за 2012 г. над сумата от 1 175, 21 лева, ведно със съответните лихви. Относно КД за 2013 г. – предвид изводите за реалност на доставките по фактурите, издадени от "НОВА 222" ЕООД с предмет: извършени СМР; от ДЗЗД "ШАМПИОН", с предмет: доставка на материали и отчетените разходи по тях в размер на 56419, 53 лева, съдът е приел, че неправилно е увеличен финансовият резултат на "КЮПИ" ООД за 2013 г. с посочената сума. Така финансовият резултат на дружеството за 2013 г., вместо с 98 405, 93 лева е прието, че следва да бъде увеличен с 41 986, 40 лева на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и в тази връзка е установен дължим корпоративен данък в размер на 4 198, 64 лева (вместо установения с РА корпоративен данък в размер на 9840, 59 лева). Поради това РА е отменен в частта на установения корпоративен данък за 2013 г. над сумата от 4 198, 64 лева, ведно със съответните лихви. Така постановеното решение е частично неправилно по следните съображения: По отношение на фактурите с предмет СМР, издадени от "ЕУФОРИЯ С", "СЕРИЗ" ЕООД и "НОВА 222" ЕООД, първоинстационният съд е приел, че предметът на услугите е изпълнен. Този извод е базиран основно на приетата по делото съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която според съда е установила, че е налице последваща реализация и влагане, използване на услугите в дейността на ревизираното лице. Аргументи в тази насока се съдържали, според съда, и в съдебно- счетоводната експертиза /ССчЕ/, приета при предходното разглеждане на делото пред АССГ. Настоящият състав намира, че решението на АССГ в частта относно признатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от "ЕУФОРИЯ С", "СЕРИЗ" ЕООД и "НОВА 222" ЕООД, както и в частта касаеща увеличения ФР на дружеството във връзка с разходите по тези фактури, е неправилно, постановено е при неправилна преценка събраните по делото доказателства, което е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в ЗДДС сложен фактически състав. Същият, наред с притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, включва и установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка - арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗДДС. В случая реалността на доставките, като условие за законосъобразното възникване и упражняване на правото на данъчен кредит - чл. 9, ал. 1, вр. чл. 25, чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1 ЗДДС не е доказана в процеса по отношение на фактурите, издадени от "ЕУФОРИЯ С", "СЕРИЗ" ЕООД и "НОВА 222" ЕООД. Настоящият състав не споделя изводите на съда за реално изпълнение на услугите от "ЕУФОРИЯ С" ЕООД обоснован с наличието на фактури 3 бр. и двустранно подписани акт обр. 19 от 27.02.2012 г., 21.05.2012 г., 24.04.2012 г., за установяване завършването и заплащането на натурални видове строително-монтажни работи (л. 111, неномериран лист между 106 и 107 от приложение № 1), с позоваване на СТЕ, според която получените услуги са предмет на последващи доставки, за които дружеството е получило приход от последваща реализация. Както сам сочи съда в решението си, по същество акт обр. 19 е документ, с който се обективират извършени СМР на съответен етап на строителство. На практика същият представлява количествено-стойностна сметка за извършените към определен момент, приети и подлежащи на заплащане видове СМР. В случая не може да бъде прието, че приложените по делото протоколи от 27.02.2012 г., 21.05.2012 г., 24.04.2012 г. съставляват КСС за извършените СМР. В тях е посочен обект, вид дейност, но не и количество, съответно стойност на конкретно извършената дейност. Такива данни липсват и в процесните фактури. Необоснован се явява и извода на съда за доказана последваща реализация. В тази връзка следва да бъде съобразено, че основната на банкомати в цялата страна и пр., като на основание сключени договори с търговските банки се извършват посочените дейности. Видно от приетата при първото разглеждане на делото пред АССГ – ССЕ /л. 415, 416 фактурите за извършени монтажни и демонтажни работи от "Кюпи" ООД към съответните банки са от дати – 25.01.2012 г., и 20.12.2011 г., т. е. предхождащи датата на реалното според РЛ престиране на услугата - 27.02.12 г. от подизпълнителя – "ЕУФОРИЯ С" ЕООД към "Кюпи" ООД, във връзка с която е издадена фактура № 2 от 27.02.2012 г. с данъчна основа 1 670 лв. и ДДС - 334 лв. Аналогични са констатациите и във връзка с фактура № 7 от 24.04.2012 г. с данъчна основа 1 700 лв. и ДДС - 340 лв., Приемо-предавателен протокол от 24.04.2012 г., а издадената към "Си банк" АД фактура е от 19.04.2012 г. По отношение на фактура № 74 от 21.05.2012 г. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС - 820 лв., издадени от "ЕУФОРИЯ С" ЕООД, Приемо-предавателен протокол е от 21.05.2012 г., а издадените 6 бр. фактури към "Си банк" АД са от 17.05.2012 г. Представени са само оферти на "Кюпи" ООД към съответната банка, но липсват актове обр. 19 обективиращи изпълнението на услугите от "Кюпи" ООД към "Общинска банка" АД и "Си банк" АД. На стр. 55 от СТЕ вещото лице единствено сочи, че по делото са налице протоколи за физически монтаж на АТМ устройство – на л. 104, 101, 99 от Папка Приложение № 4, но същите са от дати 12.10.2012 г., 15.10.2012 г. и 16.10.2012 г., подписани от представители на "Принтек България" ЕАД и Банка "ДСК", поради което по никакъв начин не могат да бъдат обвързани с процесните фактури, още повече да удостоверят последващата им реализация. С оглед изложеното, съвкупната преценка на приложените по делото доказателства, налагат извод за липса на реално осъществени доставки по фактурите, издадени от "ЕУФОРИЯ С" ЕООД /с общо начислен ДДС в размер на 1494 лв./, което налага отмяна решението в тази част с отхвърляне на жалбата на дружеството в тази част. По отношение на фактури № 57 от 30.10.2012 г. с данъчна основа 4 150 лв. и ДДС -830 лв.; № 58 от 30.10.2012 г. с данъчна основа 2 600 лв. и ДДС - 520 лв.; № 62 от 15.11.2012 г. с данъчна основа 4 100 лв. и ДДС - 820 лв.; № 65 от 22.11.2012 г. с данъчна основа 3620 лв. и ДДС - 724 лв.; № 66 от 22.11.2012 г. с данъчна основа 5 050 лв. и ДДС - 1 010 лв.; № 73 от 18.12.2012 г. с данъчна основа 4 210 лв. и ДДС - 842 лв. и № 75 от 20.12.2012 г. с данъчна основа 4 300 лв. и ДДС - 860 лв., издадени от "СЕРИЗ" ЕООД с предмет: извършени СМР, настоящият състав намира касационната жалба за основателна. Следва да се има предвид, че в практиката си СЕС намира, че правото на данъчен кредит е свързано с осъществена реална доставка. В тази връзка следва да се посочи, че в т. 32 от Решение на СЕС от 6.12.2012 г. по дело С- 285/2011 г. съдът е напомнил, че всяка прилагаща юрисдикция е задължена, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на всички елементи и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали получателят на спорните доставки може да упражни право на приспадане на основание тези доставки. В случая извършената от първоинстанционния съд преценка на представените по делото доказателства във връзка с процесните фактури, издадени от "СЕРИЗ" ЕООД е неправилна и необоснована. Касационният състав намира, че въз на основа приложените по делото приемо-предавателни протоколи на л. 206, 196, 182, 167, 152, 143, неномериран лист между л. 224 и 225, папка пр. 1 / не може да се направи обосновано заключение за конкретно извършени дейности от "Сериз" ЕООД – на обекти, на които ревизираното дружество е било изпълнител. В тях като вид дейност е посочен физически монтаж и демонтаж на ATM устройства, структурно окабеляване и за извършени строително-монтажни дейности, труд товаро-разтоварни, монтажни и демонтажни дейности/ и конкретни адреси на обекти, но както се каза по-горе същите не удостоверят вид, количество, цена на съответната услуга. Тези протоколи не могат да бъдат обвързани по никакъв начин с приложените по делото протоколи за монтаж, демонтаж, структурно окабеляване и пр., подписани от "Принтек България" ЕАД и "Кюпи" ООД от една страна и различните банки от друга, като не може да се извърши съпоставка за идентичност с дейностите. В тази връзка необоснован се явява и извода на съда за доказана последваща реализация на услугите изведен въз основа именно на горепосочените доказателства и на заключението на СТЕ, в което вещото лице само изброява доказателствата без да извърши каквато и да е съпоставка между приложените доказателства във връзка със сделките между "Кюпи" и "Сериз" ЕООД от една страна и протоколите касаещи взаимоотношенията между "Кюпи" ЕООД, "Принтек България" ЕАД и различните банки – ДСК, Райфайзенбанк, "ОББ" АД. Наред с това последните са подписани на дати предхождащи дати на изпълнение на услугите от "Сериз" ЕООД към "Кюпи" ООД /л. 421-435 – ССЕ/. След като липсват годни доказателства обективиращи реалното изпълнение на преките доставки между "Сериз" ЕООД и "Кюпи" ООД, както и доказателства за използването им в икономическата дейност на РЛ, то законосъобразно с РА е отказан данъчен кредит в размер на 5606 лева. Достигайки до извод противоположен на горния, административният съд е постановил неправилно решение, което в тази част следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против РА в частта относно отказания ДК по фактурите, издадени от "Сериз" ЕООД. Във връзка с доставките от "Нова 222" ЕООД – от доставчика са представени процесните 13 броя фактури с предмет: извършени СМР, договор от 17.12.2012 г. сключен с ревизираното дружество и 13 протокола за извършени СМР. Основателни са възраженията на касатора, че в тях липсва дата на съставяне, както и описание на извършените СМР – вид, количество, цени, а само са посочени населени места и обекти. В хода на административното производство от РЛ са представени протоколи за физически монтаж/демонтаж, подписани от "Кюпи" ООД и различни банки, както и протоколи за извършени за структурно окабеляване, подписани от "Принтек България" ЕАД и различни банки, подробно описани на л. 87, стр. 57 от заключението на СТЕ на в. л. Божкова. Както вещото лице Божкова, така и съдът неправилно са приели, че двустранно подписаните протоколи между "Кюпи" ООД и "Нова 222" ЕООД /л. 187, 200 и пр. от адм. д. № 12075/16 г. на АССГ, т. 1 удостоверяват извършената от доставчика работа след като в същите липсва каквато и да е конкретизация на извършените дейности. Не може да бъде установена и връзка между тях и приложените доказателства от РЛ, чрез които същото се опитва да докаже използването им в своята икономическа дейност /подробно описани в заключението на ССЕ л. 440-467/. Тези доказателства необосновано са кредитирани от съда след като същите са издадени на дати предхождащи издаването на спорните фактури от "Нова 222" ЕООД. Съобразно изложеното решението на съда е неправилно в частта, в което е отменен РА относно отказания ДК по фактурите с издател "Нова 222" ЕООД в размер на 9476 лв. и следва да бъде отменено с отхвърляне на жалбата на "Кюпи" ООД в тази част. По фактурите за стоки /строителни материали/, издадени от доставчиците, както следва: "ВИЕРА" ЕООД /тръби, колена, муфи/, "ГОЛД ТРЕЙД 2012" ЕООД /профили/, "ИВМОНТАН" ЕООД /ламарина/ и ДЗЗД "ШАМПИОН" /алуминиев профил, стъклопакет, метали, бои/, решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила. Налице са доказателства установяващи преминаване на правото на фактическо разпореждане със стоките по фактурите в патримониума на РЛ – протоколи, стокови разписки, както и заплащането им. СТЕ е потвърдила влагането на материалите във връзка с извършваната РЛ основна икономическа дейност. В частта по ЗКПО: Относно увеличението на ФР за 2012 г. – първоинстанционният съд, с оглед изводите за реалност на доставките по фактурите на "ЕУФОРИЯ С" ЕООД, "СЕРИЗ" ЕООД, "ВИЕРА" ЕООД, "ГОЛД ТРЕЙД 2012" ЕООД, "ИВМОНТАН 2012" ЕООД, и отчетените разходи по тях в размер на 43 356, 00 лева е приел, че същият неправилно е увеличен за 2012 г. с посочената сума. Така финансовият резултат на дружеството за 2012 г., вместо с 57108, 13 лева е увеличен с 11 752, 13 лева на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и в тази връзка е установен дължим корпоративен данък в размер на 1175, 21 лева (вместо установения с РА корпоративен данък в размер на 5710, 80 лева). Поради това РА е отменен в частта на установения КД за 2012 г. над сумата от 1 175, 21 лева, ведно със съответните лихви. Предвид изложените по-горе фактическите изводи за липса на реални доставки по издадените фактури от "ЕУФОРИЯ С" ЕООД и "СЕРИЗ" ЕООД, решението на административният съд се явява неправилно и в частта относно преобразувания ФР за 2012 г. с разходите по тези фактури – 7470 лв. относно "ЕУФОРИЯ С" ЕООД и в размер на 28 030 лева по отношение на "СЕРИЗ" ЕООД. Така финансовият резултат на дружеството за 2012 г., вместо приетото от съда увеличение в размер на 11 752, 13 лева и КД – 1175, 21 лв., ведно със съответните лихви, следва да бъде определен в размер 47 252, 13 лева, съответно КД за 2012 г. – 4725, 21 лв. Решението на съда в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Кюпи" ООД за сумата от 4725, 21 лв. до установения в РА размер от 5710, 80 лева, ведно със съответните лихви. Относно КД за 2013 г. – предвид изводите за реалност на доставките по фактурите, издадени от "НОВА 222" ЕООД и ДЗЗД "ШАМПИОН" и отчетените разходи по тях в размер на 56419, 53 лева, съдът е приел, че неправилно е увеличен финансовият резултат на "КЮПИ" ООД за 2013 г. с посочената сума. Така финансовият резултат на дружеството за 2013 г., вместо с 98 405, 93 лева е прието, че следва да бъде увеличен с 41 986, 40 лева на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО и в тази връзка е установен дължим корпоративен данък в размер на 4 198, 64 лева (вместо установения с РА корпоративен данък в размер на 9840, 59 лева). Поради това РА е отменен в частта на установения корпоративен данък за 2013 г. над сумата от 4 198, 64 лева, ведно със съответните лихви. Съобразно изводите за липса на реално осъществени услуги по фактурите, издадени от "Нова 222" ЕООД, изложени по-горе в настоящото решение, касационната жалба се явява частично основателна и във връзка с увеличения ФР за 2013 г. с разходите по тези фактури в размер на 47 380 лв., поради което в тази част решението следва да бъде отменено. Така финансовият резултат на дружеството за 2013 г., вместо приетото от съда увеличение в размер на 41 986, 40 лева и КД – 4198, 64 лева, ведно със съответните лихви, следва да бъде определен в размер 89 366, 40 лв., съответно дължим КД за 2013 г. – 8936, 64 лв., ведно със съответните лихви. Решението на съда в тази част следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Кюпи" ООД за сумата от 8936, 64 лв. до установения в РА размер 9840, 59 лева, ведно със съответните лихви. С оглед изхода на спора и частично уважаване на касационната жалба на директора на Д "ОДОП" – София, решението на административния съд следва да бъде отменено и в частта относно присъдените в полза на "Кюпи" ООД разноски за сумата над 129, 91 лева. Така в полза на Дирекция "ОДОП" – София следва да бъдат присъдени още разноски за производството пред АССГ в размер на 1095, 62 лв. и за касационното производство 1437, 14 лева, или общо за двете инстанции 2532, 76 лева – юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,