Решение № 10749 от 25.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2832/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на отдел Оперативни дейности- Варна в Главна дирекция (ГД) Фискален контрол при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Миланова, срещу Решение 3 от 27.01.2021г., постановено по адм. дело 693/2020 г. по описа на Административен съд Русе, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) 363-ФК от 19.11.2020 г. на и.д. началник на отдел Оперативни дейности- Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката запечатване на търговски обект- сладкарница, намиращ се в гр.Русе, ул. Николаевска 5, стопанисван от Мариела-Сони ООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилни изводите на съда за допуснато нарушение при излагането на мотиви във връзка с определяне на продължителността на срока на наложената ПАМ. Твърди, че при налагането на ПАМ не е нарушен принципът на съразмерност. Излага подробни съображения в жалбата. Иска обжалваното решение да бъде отменено, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Ответникът Мариела-Сони ООД, чрез адв. Димитрова, е взел становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор. Моли да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски в размер на 250лв. за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е била ЗПАМ 363-ФК от 19.11.2020 г. на и.д. началник на отдел Оперативни дейности- Варна в ГД Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която е наложена мярката запечатване на търговски обект- сладкарница, намиращ се в гр.Русе, ул. Николаевска 5, стопанисван от Мариела-Сони ООД, и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни, издадена по реда на чл. 186, ал. 1, т. 1, б а ЗДДС и чл. 187 ЗДДС. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 14.11.2020 г. в 11.30 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ сладкарница, находящ се в гр.Русе, ул. Николаевска 5, стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на 2 броя парчета торта, 2 x 300 гр. соленки и по 200гр. Соленки, 2 броя минерална вода и 1 брой кафе на обща стойност 19,58лв., заплатени в брой, за която била издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта, която обаче била отразена в данъчна група Б стоки, които се облагат с 20% ДДС, а не в данъчна група Г стоки, които се облагат с 9 % ДДС. Налице била разлика от 1 стотинка в повече между фактическата касова наличност от 235,33 лв. и регистрираната сума по дневния отчет от 235,32лв. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА 0386019/09.11.2020 г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд ЗПАМ на началник отдел Оперативни дейности Варна в Главна дирекция Фискален контрол в ЦУ на НАП, с която на проверяваното лице е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че спорната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но не отговаря на изискването за неговото мотивиране по смисъла на чл. 186, ал.3 от ЗДДС вр. чл.59, ал.2, т.4 АПК. Съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна и я е отменил. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма. Макар в мотивите на ЗПАМ да има отделен пасаж, озаглавен Мотиви относно продължителността на срока, съдържанието му не се отнася нито за конкретния обект, нито за конкретния субект на административното нарушение. Изложените в акта фактически и правни основания относно продължителността на запечатването са недостатъчни, общи и лишени от конкретност, до степен на липса на мотиви. Необоснован е доводът на касационния жалбоподател, че при издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Доколкото изложените в заповедта мотиви са общи и нямат връзка с конкретния случай, те не представляват основа за законосъобразното определяне на срока на ПАМ. Касае се за надлежно издадена фискална касова бележка, която обаче била отразена в данъчна група Б стоки, които се облагат с 20% ДДС, а не в данъчна група Г стоки, които се облагат с 9 % ДДС. След като е регистрирал извършваните от дружеството продажби в тази данъчна група, а оттам е заплащал и по-висок размер на данъка, проверяваното лице не е ощетило фиска. Обосновано съдът е приел, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и самостоятелно основание за незаконосъобразност на административния акт, който обосновава отмяната му. При липса на мотиви относно срока на мярката е невъзможно да се прецени съответствието на целта на административния акт с целта на закона, като критерий за законосъобразност на акта. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да се остави в сила. Разноски: С оглед изхода на спора на ответника по касация следва да се заплатят претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,