Решение № 32 от 2.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2009 г.

Решение № 32 от 2.02.2010 г. на ВКС по н. д. № 626/2009 г., II н. о., НК, докладчик Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на осъдения Г. Й. Г. срещу решение № 330/24.09.2009 г. по внчд № 502/2009 г. на Софийския апелативен съд. Развити са оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на определеното за изтърпяване наказание. Иска се решението да бъде отменено изцяло или само в частта му по приложение разпоредбата на чл. 24 от НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на решението в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С определение от 23.06.2009 г. по нчд № 2127/09 г. Софийският градски съд, по реда на чл. 306, ал. 1 от НПК и на основание чл. 25 вр. чл. 23 от НК е определил общо наказание от седем години лишаване от свобода- най-тежкото от наложените на Г. наказания по присъди по нохд № 8574/04 г. на СРС и нохд № 1921/05 г. на СГС. Към така определеното наказание е присъединил и наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от три години, наложено по първата присъда и приспаднал изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода по втората присъда. С решението си Софийският апелативен съд изменил определението, като на основание чл. 24 от НК увеличил с две години общото наказание. Жалбата е основателна. Оплакването за допуснати процесуални нарушения се мотивира с довода, че съдът е формирал извода си за необходимостта от увеличаване на общото наказание, коментирайки справедливостта на наказанието по влязла в сила присъда, като така е излязъл извън предмета на доказване в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК. Върховният касационен съд намира възражението за основателно. Съгласно Постановление № 4/65 г. на Пленума на ВС, при решаване на въпроса дали да бъде увеличено общото наказание съгласно чл. 24 от НК, съдът преценява броя на престъпленията, влизащи в съвкупността, тяхната последователност и тежест, както и степента на обществена опасност на личността на подсъдимия. Софийският апелативен съд е разширил кръга от обстоятелства, които има право да преценява, като е изложил доводи за явна несправедливост на наложеното наказание от седем години лишаване от свобода, определено с влязлата в сила присъда по нохд № 1921/05 г. на СГС. Въпросът за размера на наказанието по това осъждане е решен с влязлата в сила присъда по делото и не подлежи на преоценка в производството по чл. 306 от НПК, каквато всъщност е направила въззивната инстанция. Настоящият касационен съд намира, че липсва основание за увеличаване на общото наказание по чл. 24 от НК. Касае се за две престъпления, едното от които е извършено от Г. по непредпазливост. Данните за личността му, възрастта и тежкото му семейно положение сочат, че за постигане целите на специалната и генерална превенция не е необходимо да се увеличава размера на определеното общо наказание. Атакуваното решение следва да бъде изменено, като се отмени в частта по приложението на чл. 24 от НК. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 3 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение