Решение № 1912 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) Варна, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт И. Герчева, срещу решение 288 от 08.03.2023 г., постановено по административно дело 1964/2022 г. по описа на Административен съд Варна, с което е: 1) отменено по жалба на Д. Петров решение 2153-03-107 от 27.07.2022 г. на директора на ТП на НОИ Варна, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-03-362/27.06.2022 г. на Петров срещу разпореждане [номер] за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69б, ал. 1 от КСО; 2) върната преписката за произнасяне на административния орган; 3) присъдени са разноски в полза на жалбоподателя в размер на 700 лева. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено. Претендира и присъждане на разноски, представляващи заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност на размера на адвокатското възнаграждение на другата страна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът по касация Д. Петров, действащ чрез пълномощника адвокат А. Пейчева, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея решение да се остави в сила като правилно. Възвежда и претенция за присъждане на деловодните разноски в размер на 700 лева. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспорения с нея съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесното разпореждане [номер] от 01.04.2022 г. на основание чл. 68, ал. 1-2 и чл. 69б, ал. 1, от КСО ръководителят на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ - Варна е отказал на Д. Петров отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съображенията на длъжностното лице в частта за липса на условията за ранно пенсиониране по чл. 69б, ал. 1 от КСО (където е концентриран спора между страните) са, че към датата на заявлението (04.06.2019 г.) Петров няма необходимия осигурителен стаж от първа категория 10 години, а има 9 години, 11 месеца и 25 дни, като преценката за редуциране чрез намаляването му по размер на стажа от първа категория е обоснована с приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 3, т. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Разпореждането е обжалвано от Петров по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО с възражение, че незаконосъобразно не е зачетен като продължителност целият положен от него стаж при условията на първа категория труд през периода 18.05.2009 г. - 03.06.2019 г. на длъжността електрошлосер подземен в мина на Евроманган ЕАД в [населено място]. При осъщественият административен контрол с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ - Варна жалбата е отхвърлена, като мотивите на горестоящия административен орган в това отношение са, че е налице недостиг на изискуем стаж от първа категория към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, необходим за наличието на право на ранно пенсиониране по условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО, защото при полагането на стажа през процесния период лицето има периоди на престой, самоотлъчка и платен и неплатен отпуск след самоотлъчка, като в случая се касае за непълно, а не намалено работно време. За да отмени като незаконосъобразни решението на директора на ТП на НОИ - Варна, съдът е аргументирал теза, че то е издадено в нарушение на процесуалния закон при неизяснена фактическа обстановка и при неправилно приложение на материалния закон. В мотивите на съдебното решение е посочено и, че предвид установените в съдебния процес факти, че работното място на Петров е било в мина и е под земята, и че трудовото му правоотношение е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, се налага извод за приложимост на чл. 69б, ал. 4 от КСО във връзка с чл.104, ал. 3 от КСО. Съдебният акт е валиден, допустим и правилен (като краен резултат). Административните органи при липса на убедителни доказателства за престой и самоотлъчка на Петров в релевантния за казуса период материално незаконосъобразно са преценили част от стажа му в Евроманган ЕАД, като положен при непълно (по смисъла на чл. 138 от КТ), а не при намалено (по смисъла на чл. 137 от КТ) работно време, което е довело погрешен извод за приложимост на разпоредбата на чл. 38, ал. 2, т. 3 от НПОС. В случая е за тази преценка е без значение, че след спиране на тока мината е престанала да функционира като производствен обект през 2020 г., защото стажът, за който се претендира, че е положен в нея от Петров при условията на първа категория труд, е до 03.06.2019 г. Освен това органите не са обсъдили дали за заявителя не е налице възможност за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 69б, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 104, ал. 3 от същия кодекс. Изложеното сочи на правилност на решаващата преценка на съда, обусловила крайния му извод за незаконосъобразност на оспореното пред него решение на директора на ТП на НОИ Варна и потвърденото с него разпореждане за отказ за отпускане на пенсия. По горните съображения и предвид липсата на такива пороци, обуславящи отмяна на подложеното на касация съдебно решение, същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора неоснователна се явява и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски и на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Своевременно направеното искане на ответника по касация да му бъдат присъдени направените от него деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция е основателно. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока Д. Петров е заплатил 700 лева за възнаграждение на упълномощения от него да го представлява пред касационната инстанция адвокат. В тази връзка следва да се отбележи, че касаторът в обстоятелствената част на жалбата си е направил възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК, което и дава правомощието на настоящия съдебен състав да редуцира размера на дължимата сума съобразно фактическата и правна сложност на спора, която в случая не е голяма. С оглед на това ТП на НОИ Варна следва да бъде осъдено да заплати на касационния ответник сумата, фиксирана в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (вр. чл. 78, ал. 5 ГПК и чл. 36 от Закона за адвокатурата) - 500 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение