Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г.

Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. лично и като з. представител на малолетните си деца М. К. Г. и К. К. Г., всички от г. Самоков срещу въззивното решение по г. д. № 3089/08 г. на СГС, IVВ състав, с което е отменено първоинстанционното решение от 31.07.08 г. по г. д. № 8506/08 г. на СРС, 66-ти с-в, в частта му с която ЗПАД"Б"АД е осъдено да заплати на Д. А. Г. и на малолетните й деца М. К. Г. и К. К. Г. сумите 4500 лв., съответно по 6785.19 лв. за двете деца и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените в субективно съединение искове в тази им част. Касаторът поддържа в касационната жалба, че неправилно въззивният съд е приел, че мораторната лихва предмет на претенцията е възнаграждение по смисъла на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а не обезщетение по смисъла на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, поради което претендираните суми не са дължими от застрахователя. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл. 196, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 ПЗР ГПК. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по смисъла на чл. 281 ГПК приема следното: Материално правния въпрос от значение за правилността на решението е този относно дължимостта на закъснителна лихва върху заплатените от делинквента Р. К. М. въз основа на влязла в сила присъда № 14/23.02.05 г. по н. о. х. д. № 496/04 г. на СОС 10 000 лв. на Д. А. Г. и съответно на малолетните деца М. К. Г. и К. К. Г. по 15000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. За периода 6.06.04 г. до 30.11.07 г. не са били заплатени на ищците закъснителни лихви върху така изплатените суми, възлизащи на 4500 лв., съответно по 6785.19 лв. за малолетните деца, което е и предмет на претенцията по настоящето дело. Релевантния материално правен въпрос от значение за правилността на решението е този относно определянето на началния момент, от който застрахователят изпада в забава за заплащане на обезщетение за вреди. Това всъщност е и момента, от който се присъжда обезщетението за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва. Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите. Поради това и с оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК. Аргумент в подкрепа на това разбиране е и систематическото и логическо тълкуване на чл. 223, ал. 2 КЗ и чл. 226, ал. 2 КЗ, което налага извода, че в обема на отговорността на застрахователя се включват и лихвите за забава, присъдени в тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1 КЗ. Разпоредбата на чл. 226, ал. 2 изр. 1-во КЗ, която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице изключва възможността на застрахователя да прави възражения за неуведомяване по чл. 224, ал. 1 КЗ. Изрично с чл. 227, т. 2 КЗ е предоставено право на застрахователя да предяви регресен иск срещу застрахования за платените лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ от застрахованото лице, а не от увредения. Следователно в конкретния случай застрахователят отговаря пред увреденото лице за лихвите от датата на застрахователното събитие/деликта/-6.06.04 г. Неуведомяването представлява неизпълнение на договорно задължение от страна на застрахования/делинквента/ по сключения застрахователен договор между него и застрахователя. Правната последица, която законът/КЗ/ свързва с това неизпълнение на задължението за уведомяване е възможността застрахователят с регресен иск за претърпени вреди да претендира от застрахования заплатените от застрахователя лихви за забава, съответстващи на периода от датата на настъпване на застрахователното събитие до датата на съобщаване на обстоятелствата по чл. 224, ал. 1 КЗ. Въззивният съд е постановил своето решение в противоречие с посочената постоянна практика на ВКС, обстоятелство което обуславя неправилност на въззивното решение в обжалваната му част. Ето защо следва да бъде отменено въззивното решение по г. д. № 3089/08 г. на СГС, IVВ състав в обжалваната му част и вместо него следва да се постанови друго, с което ЗПАД"Б"АД да се осъди да заплати на Д. А. Г. и на малолетните й деца М. К. Г. и К. К. Г. сумите 4500 лв., съответно по 6785.19 лв. за малолетните деца, представляващи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 6.06.04 г. до 30.11.07 г. Водим от горното ВКС-ТК