Решение № 6520 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2020 г.

Решение № 6520 от 31.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10802/2020 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД- град Пловдив (ЕР Юг), подадена чрез юрисконсулт Р., в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение № 4472/05.08.2020 г. по адм. дело № 12627/2019 г. на Административен съд - София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на решението на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията). Претендират се и разноски. Касационният жалбоподател в съдебно заседание, чрез юрисконсулт Р. моли да се отмени решението на Административен съд- София- град, а заедно с него и Решение № Ж-551/17.10.2019 г. на КЕВР. Претендира разноски, съобразно представения списък на разноските. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно. Подробни съображения са развити в представените писмени бележки. Моли да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Би Ай Пропърти инвестмънтс" ООД, в писмен отговор подаден, чрез адв. К. моли касационната жалба да се остави без уважение, като недоказана и необоснована и да се остави в сила първоинстанционното решение. В съдебно заседание ответникът чрез адвокат Т. иска да се остави в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Моли да се присъдят направените по делото разноски, съобразно представения списък. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение № Ж-551/17.10.2019 г. на КЕВР, с което са дадени задължителни указания, в едномесечен срок след получаване на решението "Електроразпределение Юг" ЕА- град Пловдив да издаде становище с посочени условия за присъединяване, съгласно Наредба № 6, глава V, раздел ІІ по искане за проучване на обект ФЕЦ "Би Ай Пропърти 2" с местонахождение град Болярово, имот 05284.589.605, ЕКАТЕ 05284, за който процедурата по присъединяване е прекратена с писмо № 3938/02.05.2019 г. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД- град Пловдив, срещу Решение № Ж-551/17.10.2019 г. на КЕВР, като неоснователна. За да приеме този правен резултат съдът, e приел, че решението е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма, като се съдържат в достатъчна степен мотиви, за да бъде разбрана ясно волята на регулаторния орган, както и защо е приел жалбата за основателна. Счел е, че не се констатират съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като решението е и материално законосъобразно. Първостепенният съд е обсъдил техническата експертиза, с която същата е констатирала, че сградата представлява склад за материали, техника и съоръжения, който може да се определи, като категория "пета, буква "б" по номенклатурата на видовете строежи ("складова сграда") и чието предназначение е "основно", т. е. сградата е годна за присъединяване на ФЕЦ. Намерил е, че напълно незаконосъобразно ЕР Юг е прекратило процедурата по присъединяване на процесния обект, поради обстоятелството, че "в недвижимия имот, в който се предвижда изграждането на обекта, не съществува сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа". АССГ е достигнал извода, че преценката на КЕВР, че е изпълнено изискването за изграждане на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ и в имота има сграда е правилна, поради което жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕА- град Пловдив срещу Решение № Ж-551/17.10.2019 г. на КЕВР е приета за неоснователна. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, и след задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните. Административният съд е обосновал извода си за съществуваща в имота сграда, която е годна за присъединяване на ФЕЦ с представените по делото официални писмени документи, каквито са скицата на имота и удостоверението за търпимост. При тези данни по делото, които се потвърждават и със заключението на приетата по делото експертиза, обосновано е отхвърлил жалбата срещу решението на КЕВР, като неоснователна. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушения на материалния закон. Държавната енергийна политика следва да е съответна на енергийната политика на Европейския съюз, една от целите на която е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Така посочената цел на директивата е свързана с основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, а именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че "Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. " Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл. 23, т. 14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Безспорно е, че енергийните обекти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за "Малките проекти" и за "децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници". Правилен е изводът на решаващия съд за приложимостта на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ, с оглед инсталираната мощност в обекта, неговото местонахождение в урбанизирана територия и това, че е присъединен към електроразпределителната мрежа. Обосновано от заявителя за този обект е поискано становище по чл. 26, ал. 3 и ал. 4 ЗЕВИ. Правилно първостепенният съд е изградил правен анализ въз основа на приложимите разпоредби на Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи (Наредбата). След първоначалното искане и дадените от ЕР Юг указания, в подаденото заявление за представяне на допълнителни документи, дружеството- заявител е изпълнило задължението си по чл. 88, ал. 2 от Наредбата, като е приложил Договор за наем, както и служебна бележка, видно от която поземленият имот попада в урбанизирана територия. При тази ситуация, в съответствие с правилото на чл. 91, ал. 1 от Наредбата, "Електроразпределение Юг" ЕА- град Пловдив е следвало да извърши проучване, да определи условията, да изготви и предостави "писмено становище за присъединяване". На второ място алтернативно, на основание чл. 90, ал. 1 от Наредбата, операторът е разполагал с правото да "откаже" да присъедини обекта към съответната мрежа в заявения срок за въвеждане на централата в експлоатация и да предложи нов срок за договаряне. Противно на това обаче, в нарушение на нормативно установения в Наредбата ред, "Електроразпределение Юг" ЕАД е "прекратило процедурата" по присъединяване на ФЕЦ "Би Ай Пропърти 2", при това не поради непредставяне на допълнително поискани документи (основание по чл. 88, ал. 7 от Наредбата), а поради "несъществуването" на сграда, присъединена към електроразпределителната мрежа в процесния недвижим имот. Този адм. акт противоречи на материалния закон- чл. 146, т. 4 АПК. Обоснован е изводът на административния съд, че ЗУТ е определил компетентните лица, които да преценяват законовия статут, същността и функционалността на конструкцията на обекта. Правилно съдът е приел в решението си, че "Електроразпределение Юг" ЕАД в конкретния случай не е следвало да прекратява производството, а да се произнесе по съществото на искането, с което е бил сезиран. "Електроразпределение Юг" ЕАД е дължал произнасяне с положителен или отрицателен отговор на искането на "Би Ай Пропърти Инвестмънт" ООД, което незаконосъобразно не е направил. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на "Електроразпределение Юг" ЕАД. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора исканията на ответниците за присъждане на направените в производството разноски са основателни. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. На заинтересованата страна, на основание чл. 143 от АПК, следва да бъдат присъдени разноски, съобразно представения по делото списък на разноските, в размер на 600 лв., представляващи заплатено по банков път адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение