Решение № 12483 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2020 г.

ВАСII отделение08.10.2020 г.докладчик т Галина Солакова

Диспозитив

ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 4 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 387/2019 г. на Административен съд – Ямбол и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на "Славидор" ЕООД против заповед № ТУ/04-00021/11.10.2019 г. на кмета на Община Ямбол и ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 387/2019 г. на Административен съд – Ямбол. ОСЪЖДА "Славидор" ЕООД, представлявано от С. В. с ЕИК 128040329 да заплати на Община Ямбол сумата 200 лв /двеста лева/, разноски. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 12483 от 8.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3674/2020 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "Славидор" ЕООД, представлявано от С. В., чрез адв. Ангелова срещу решение № 4 от 10.01.2020 г. по адм. д. № 387/2019 г. на Административен съд – Ямбол. С доводи за неправилност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът кмет на Община Ямбол, в писмено становище, оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като обосновано и правилно. Претендира разноски. Останалите ответници Д. Д., Д. Д. и М. М. не вземат становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за недопустимост на обжалваното решение, поради липса на активна процесуална легитимация за оспорващия "Славидор" ЕООД и алтернативно - неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери допустимостта на обжалваното решение, намира, че същото подлежи на обезсилване по реда на чл. 221, ал. 3 АПК. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Славидор" ЕООД против заповед № ТУ/04-00021/11.10.2019 г. на кмета на Община Ямбол, издадена от оправомощено лице със заповед № РД/02-00728/20.09.2019 г., с която на основание чл. 223, ал. 1, т. 6 и т. 7 от ЗУТ е забранено ползването и достъпа на първи етаж от обект " Складови помещения с идентификатор 87374.538.169. 2 към съществуваща сграда с идентификатор 87374.538.169. 1" по КК на Ямбол, ползван като магазин без надлежна промяна на предназначението. Безспорно е по делото обстоятелството, че оспорващото дружество е наемател на обекта, предмет на процесната заповед, ползван като магазин "Моден свят" за търговия с дрехи втора употреба, а собственици /съсобственици/ на обекта са Д. Д., Д. Д. и М. М., които не са оспорили процесната заповед и са конституирани като заинтересовани страни по делото. Заповедта за забрана ползването на строеж, който се ползва не по предназначението му, издадена по реда на чл. 223, ал. 1, т. 6 и 7 вр. с чл. 178, ал. 4 ЗУТ може да се обжалва от собственика или възложителя на строежа съгласно чл. 161, чл. 148, ал. 4, чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Именно тези лица разполагат с правото да променят предназначението на обекта при спазване на изискуемата процедура, поради което постановената забрана на ползването и достъпа до обекта засяга негативно правната им сфера. Наемателят на обекта не попада в кръга на лицата по чл. 161, чл. 148, ал. 4, чл. 149, ал. 2 ЗУТ, тъй като е държател по силата на договор за наем и не е активно легитимиран да обжалва заповедта, с която е наложена забрана за ползване. Предвид изложеното, обжалваното решение се явява постановено в недопустимо производство по смисъла на чл. 159, т. 4 АПК във вр. с чл. 215, ал. 1 ЗУТ, образувано по оспорване на лице, което не попада в кръга на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2, т. 2 във вр с чл. 148, ал. 4 и чл. 161, ал. 1 от ЗУТ. С оглед на това, обжалваното решение следва да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК, жалбата на "Славидор" ЕООД да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производството-да се прекрати. Предвид изхода на делото и надлежно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника кмет на Община Ямбол, касаторът дължи разноски в размер на 200 лв, съставляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК / ДВ, бр. 8/24.01.2017 г. / във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение

Цитирани разпоредби

1