Решение № 4471 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2344/2026 г.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – София при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), чрез юрк. В. Минкова, против Решение № 2045/17.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5097/2025 г., с което е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002222004624-091-001/18.10.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) – гр. София, потвърден с Решение № 209/14.02.2024 г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, с който на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД са установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ вследствие на отказано право на данъчен кредит за данъчните периоди м. 07.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 12.2020 г. в общ размер 75 639,42 лева и лихви за забава в размер на 25 958,47 лева. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че при решаването на спора съдът е обсъдил само процесните фактури и съпътстващите ги договори, във връзка с които е формирал противоречиви изводи. Сочи, че са игнорирани съществени обстоятелства по приетата съдебно-техническа експертиза и дадените от вещото лице отговори. Изтъква, че фактурите, издадени от „НН Диджитал“ ЕООД, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД не съдържат законоустановените реквизити по чл. 114, ал. 1, т. 9, 10, 11 и 13 ЗДДС. Намира, че доводите на решаващия състав са в противоречие с цитираната практика на Върховния административен съд (ВАС) във връзка с ясното очертаване на предмета на доставката. Аргументира тезата, че съдът необосновано се е позовал на заключението по съдебно-счетоводната експертиза (ССчЕ), с което не се установяват относими факти, свързани с настъпването на данъчното събитие. Изтъква, че не е обсъдено възражението относно наличието на злоупотреба с механизма на ДДС, а изложените от решаващия състав мотиви са бланкетни. Твърди, че представените документи в рамките на две ревизионни производства не установяват реално изпълнение на услуги по разработка на софтуер, а сумите, посочени в таблиците, са необвързани с рамковите договори и не могат да бъдат отнесени към поетите от ревизирания ангажименти към негови клиенти. Подчертава, че възложената на „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД разработка на софтуер не е осъществена, а ДЗЛ дори не е претендирало връщане на авансово платената сума. Счита, че не може да се презюмира добросъвестно поведение на получателя по отношение на фиктивното фактуриране на услуги, като в тази връзка се позовава на цитираната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС). В тези насоки развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение, отхвърляне на жалбата срещу оспорения РА и присъждане на осъществените разноски. Ответникът по касационната жалба – „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител с писмен отговор оспорва нейната основателност и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Възразява за прекомерност на разноските, поискани от насрещната страна. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, за да се произнесе, съобрази следното: Производството по адм. дело № 5097/2025 г. по описа на АССГ е образувано в изпълнение на Решение № 4743/08.05.2025 г. по адм. дело № 1679/2025 г. по описа на ВАС, с което е отменено Решение № 7344/17.12.2024 г. по адм. дело № 3669/2024 г. на АССГ и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В производството пред АССГ предмет на съдебен контрол е законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002222004624-091-001/18.10.2023 г., издаден от органи по приходите на ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 209/14.02.2024 г. от директора на дирекция „ОДОП” – София при ЦУ на НАП, с който на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД са установени допълнителни задължения за ДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 75 639,42 лева за данъчни периоди м. 07.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 12.2020 г. и са начислени лихви за забава в размер на 25 958,47 лева. За да достигне до извод за незаконосъобразност на обжалвания РА, първоинстанционният съд е съобразил следното от фактическа и правна страна: Ревизията е възложена в изпълнение на Решение № 1360/26.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП” – София, с което е отменен РА № Р-22221421000524-091-001/04.05.2022 г. и преписката е върната за възлагане на нова ревизия от друг ревизиращ екип. В хода на ревизията органите по приходите са констатирали, че основната дейност на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД е свързана с консултиране, поддръжка и разработване на хардуерни продукти. След преценка на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по приходите са установили, че през процесните периоди „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД е приспадало данъчен кредит по фактури, издадени от доставчиците „НН Диджитал“ ЕООД, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД. За доставката от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД по фактура № 0000000137/28.07.2020 г. приходните органи са констатирали, че тя има за предмет „специализиран софтуерен продукт“. Съгласно представения договор от 21.07.2020 г., „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД е поело задължение да разработи в срок от 12 месеца специализиран софтуер – платформа за управление и балансиране на фотоволтаични централи с мощност до 30 кВт, присъединени към електроразпределителната мрежа, при възнаграждение, платимо на 3 транша, първият от които в размер на 50 %, възлизащи на 142 728,00 лева, е изплатен по банков път на 31.07.2020 г. С допълнителни споразумения срокът на посочения договор е продължен съответно до 21.07.2022 г. и до 21.07.2024 г. Според обясненията на ревизирания, тази фактура е за получено авансово плащане, но е установено, че тя не е осчетоводена по сметка, отчитаща разходи за формиране на себестойност на актив, какъвто представлява софтуерът. Ревизиращите са отчели още, че във фактурата не е посочено, че е за авансово плащане, а заданието в договора не е достатъчно, за да се обоснове извод за реално осъществили се търговски отношения. Подчертали са, че в рамките на период от три години „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД не е получило софтуер по доставката и не е предявило претенции за връщане на платената сума. Относно доставките по фактури, издадени от „НН Диджитал“ ЕООД, с предмет „по договор за изработка и консултация за софтуер“ и фактура № 0000000005/10.12.2020 г., с предмет „извършена разработка на софтуер по договор“, ревизиращите са установили, че между „НН Диджитал“ ЕООД и „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД е сключен Рамков договор за консултантски услуги от 27.07.2019 г., с който първото дружество е поело задължение да извърши консултации във връзка с разработката, документирането, тестването, валидизацията и други специфични дейности, свързани с разработката на конкретни софтуерни проекти, обслужване на клиенти и инфраструктурни проекти. В представената Таблица А за услугите към 30.07.2020 г. е посочено описание на извършваните дейности: разработка на специализиран софтуер за бетонов възел, разработка на софтуерна архитектура за Евро проект – Комисия за финансов надзор (ЕВТ-КФН), Българска фондова борса (БФБ), Централен Депозитар (ЦД), осигуряване на решение за отдалечен достъп до работна среда, разработка на бизнес анализ за архитектура за ЕВТ-КФН, БФБ, ЦД, имплементация на решение за осигуряване на отдалечен достъп до работна среда. По фактура № 0000000005/10.12.2020 г. не е получено плащане. Анализирайки последващите доставки на ревизирания, приходните органи са установили, че дружеството е декларирало предоставени услуги на „Примабилд“ ООД, „Ърнст и Янг“ България“ ЕООД и „А Дейта Про“ ООД. В тази връзка са констатирали, че между „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД и „Примабилд“ ООД е сключен Договор №BG16RFOP002-3.004-0110-C01/Su-03 от 26.05.2020г. по Проект BG16RFOP002-3.004-0110-С01, финансиран от Оперативна програма „Иновации и конкурентна способност“, съфинансирана от Европейския съюз (ЕС), чрез Европейски фонд за регионално развитие, за разработката на специализиран софтуер за бетонов възел. Допълнително към договора са представени оферта, валидна до 18.06.2020 г., с краен срок за изпълнение 29.07.2020 г., наред с техническо и ценово предложение, приемо-предавателен протокол (ППП) за приемане на работата, за която е издадена фактура № 0000000018/01.07.2020 г., платена изцяло от получателя на 30.07.2020 г. Според ревизирания, издадената от „НН Диджитал“ ЕООД с получател „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД фактура № 0000000004/30.07.2020 г. с предмет „по договор за изработка и консултация за софтуер“ е именно във връзка с превъзлагането на изработването на специализиран софтуер за бетонов възел, за което в Таблица А от 30.07.2020 г. е посочено, че лицето Б. Г. е отработило 150 часа при часова ставка от 200 евро. За доставките към „Ърнст и Янг България“ ЕООД ревизиращите са констатирали, че между Европейската комисия и „Ernst & Young Special Business Service“, Франция е сключен договор за разработване на система за единна входна точка КФН, БФБ и ЦД, във връзка с който за подизпълнител е наето „Ърнст и Янг България“ ЕООД. Последното от своя страна е превъзложило на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД изпълнението на трета фаза от договора, за което са представени протоколи от проведени работни срещи, както и ППП от 28.02.2020 г. за окончателно предаване на извършените от ревизираното дружество дейности на „Ърнст и Янг България“ ЕООД. Във връзка с договора са издадени две фактури, заплатени на две части по банков път през 2020 г. Съгласно Таблица А от 30.07.2020 г. по този софтуер са работили Б. Г. и Н. Р. от „НН Диджитал“ ЕООД, като Б. Г. е отработила 100 часа по проекта, а Н. Р. – 280 часа, при часова ставка от 200 евро. Установили са още, че ППП между „Ърнст и Янг България“ ЕООД и „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД е от 28.02.2020 г., докато „НН Диджитал“ ЕООД е издало фактури с неясен предмет през м. 07.2020 г. и през м. 12.2020 г. Относно доставките от „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД към „А Дейта Про“ ООД органите по приходите са съобразили, че между лицата е сключен Договор за техническа поддръжка от 25.02.2020 г. Съгласно предоставените обяснения от „А Дейта Про“ ООД, наличието на напуснали служители от техническия отдел на дружеството, както и настъпилата пандемия от COVID-19 са наложили да се премине към дистанционен модел на работа в кратки срокове, поради което са възложили техническата поддръжка на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД. Според ревизирания, тези услуги са извършени от подизпълнителя „НН Диджитал“ ЕООД. За доставката по фактура № 0000000072/17.12.2020 г. с предмет „извършена разработка на софтуер по договор“, издадена от „Грифин Хартс“ ООД, органите по приходите са обсъдили сключения между страните Рамков договор за консултантски услуги от 16.08.2019 г.. С него „Грифин Хартс“ ООД е поело задължение да извърши консултации във връзка с разработката, документирането, тестването, валидизацията и други специфични дейности, свързани с разработката на конкретни софтуерни проекти, обслужване на клиенти и инфраструктурни проекти. Към този договор е приложена Таблица А от 17.12.2020 г., в която се съдържат данни за лицата, осъществили услугите, отработените часове и часовата ставка, както и същността на извършваните услуги - управление на проекти, разработка на софтуер, дигитален дизайн, анализ на бизнеса. Според управителя на „Грифин Хартс“ ООД, възлагането се е осъществявало главно по телефон, а работата е извършвана чрез отдалечен достъп до сървър или компютър на клиента, поради което не са налице ППП. Приложени са и „принт скрийн“ файлове, за които органите по приходите са отбелязали, че не може да се определи по какъв повод и с кого е извършена кореспонденцията, нито кой е фактическият поръчител и получател на услугата. Относно фактури, издадени от „Голф Клуб“ ЕООД с ДДС в общ размер от 866,66 лева, приходните органи са приели, че ревизиращият не оспорва липсата на реалност на обективираните в тях доставки, а поддържа недължимост поради плащането му по сметка на ТД на НАП – София. В тази връзка те са установили, че действително сума в размер 866,66 лева е постъпила по сметка на ТД на НАП – София, но същата е разпределена за погасяване на неплатени декларирани задължения за ДДС за д.п.м.05.2020 г. и за здравноосигурителни вноски по реда на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ за м. 09.2021 г. В хода на съдебните производства са проведени ССчЕ и съдебна компютърно-техническа експертиза (СКТЕ), заключенията по които са кредитирани от съда като компетентни, обосновани и неоспорени от страните. По делото са събрани и гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Н. Р. и В. Ш.. След анализ на събраните доказателства първостепенният съд е приел,че в своята съвкупност те установяват реалното извършване на спорните доставки. Този извод е обоснован с наличието на необходимата техническа, технологична и кадрова обезпеченост на доставчиците, с квалификацията на служителите да извършват възложените доставки по разработка на софтуерни продукти и с редовно воденото счетоводство на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД. Решаващият състав е посочил, че за доставките от „НН Дижджитал“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД са отчетени дейности с посочени часове работа на всеки служител на доставчиците по всеки проект. За доставката по фактура, издадена от „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД, съдът е счел, че се касае за доставка с поетапно изпълнение, поради което правилно е приспаднат данъчен кредит по фактурата, представляваща авансово плащане. Относно доставките от „Голф Клуб“ ЕООД съдът е приел, че ревизионният акт от предходната ревизия е отменен и в частта на установените допълнителни данъчни задължения за ДДС по посочените фактури, поради което правилно задълженията са били обект и на повторната ревизия. Според решаващият състав не са налице обективни данни, че доставките да са белязани с измама, поради което и предвид цитираните тълкувателно приложими решения на СЕС той е формирал крайното заключение, че с РА неправомерно е отказано признаване на претендираното данъчно предимство. Така постановеното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Основателно касаторът поддържа, че събраните по делото доказателства не установяват главно и пълно реалното извършване на доставката по фактура № 0000000137/28.07.2020 г., издадена от „Ем БГсолар“ ЕООД. Действително, както е посочил и първостепенният съд, страните изрично са уговорили възнаграждението по договора да бъде изплатено на 3 транша, първият от които е в размер на 142 728 лева, на каквато обща стойност е и процесната фактура. Решаващият състав не е съобразил обаче, че за останалите два транша е предвиден падеж до седем дни след предаване на разработката и подписване на протокол, с оглед на което необосновано е приел, че е налице доставка с поетапно изпълнение. При липсата на такава уговорка в договора и фактическо авансово плащане на възнаграждение в размер на 50 %, съдът е следвало да съобрази доколко към момента на паричния превод всички параметри на бъдещата доставка са били известни на страните, както и неустановеността на последващото настъпване на данъчно събитие във връзка с този аванс. В тази хипотеза приложение намират насоките за тълкуване, дадени в т. 35 и т. 36 от мотивите на Решение на СЕС от 13.03.2014 г. по дело С-107/13, Фирин, според което „Член 65 от Директивата за ДДС, съгласно който при авансово плащане преди стоките или услугите да бъдат доставени, ДДС става изискуем при получаването на плащането и върху получената сума – представлява отклонение от правилото на член 63 и като такова трябва да се тълкува стриктно (Решение от 21 февруари 2006 г. по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, C-419/02, Recueil, стр. I-1685, точка 45). Така, за да може да бъде ДДС изискуем при такива обстоятелства, е необходимо всички релевантни елементи на данъчното събитие, т. е. на бъдещата доставка на стоки или услуги, да са вече известни и следователно в частност стоките или услугите да са точно определени в момента на авансовото плащане (вж. в този смисъл Решение по дело BUPA Hospitals и Goldsborough Developments, точка 48).“ В този аспект, противно на приетото от първостепенния съд, събраните по делото доказателства сочат, че към момента на плащането предметът на доставката, за която е платено авансово, не е изцяло изяснен като конкретни параметри. Цитираното в чл. 1, ал.1 от договора Приложение № 1 не е представено по делото, в резултат на което не може да се приеме, че всички релевантни елементи на бъдещата доставка са определени към момента на плащането. Всъщност, конкретизация на специализирания софтуер, който ще е предмет на бъдещата доставка не е налице и към момента на приключване на устните състезания по настоящото повторно касационно производство, а същевременно нито във фактурата е посочено, че плащането е авансово, нито то е осчетоводено като такова по съответните счетоводни сметки на ревизирания. Ето защо не може да се приеме, че счетоводството на дружеството е редовно водено, а заключението по ССчЕ не е следвало да се кредитира в тази му част. След като изискуемостта на данъка не е настъпила, то по аргумент от чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит за извършеното авансово плащане не е възникнало и правомерно е отречено с оспорения РА. Относно доставките по фактурите, издадени от „НН Диджитал“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД, настоящият състав намира, че събраните доказателства не установяват каква точно част от задълженията на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД по договорите му с „Примабилд“ ООД, „Ърнст и Янг България“ ЕООД и „А Дейта Про“ ООД са възложени и осъществени от подизпълнители. В тази връзка споделими са доводите на касатора, че представените съпътстващи документи в рамките на две ревизионни производства не са достатъчни да обосноват заключение за изпълнение на услуги по разработка на софтуер. Сами по себе си Рамковите договори за консултантски услуги от 27.07.2019 г. с „НН Диджитал“ ЕООД и от 16.08.2019 г. с „Грифин Хартс“ ООД и представените към тях Таблица А от 30.07.2020 г. и съответно Таблица А от 17.12.2020 г. с посочени часове на работа по проекти не доказват еднозначно връзката на получените от „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД услуги с тези, предоставени от него като последващи доставки към горепосочените получатели. Предметите на договорите не са достатъчно конкретизирани, а представените в табличен вид справки за извършени дейности по часове не съдържат достатъчно информация, от която да се индивидуализира естеството на уговорените доставки. Посочените като обща стойност часове не са обвързани с конкретни дейности, за предаването на резултата от които не са съставени ППП, а според чл. 7 от договорите предоставяните услуги следва да се отчитат съгласно уговореното в съответното приложение. Според Приложение № 1 към договорите отчитане на предоставяните услуги не е уговорено, а е предвидено само тяхното ежемесечно предоставяне и определяне на възнаграждение за тях съгласно Таблица А (т. 6 и от двете приложения). Споделима е тезата на касатора, че първоинстанционният съд е игнорирал отговорите на вещото лице по приетата СКТЕ, обосновавайки правни изводи в колизия с тях. Според експерта, налице са данни за разработки в работна среда „Gitlab“ (без посочване от кого са извършени), а акаунтът в Basecamp не е съхранен. Уточнил е, че работните срещи могат да се проследят само с логове от активност, но не може да се провери тяхното съдържание. Изрично в заседание на 05.12.2024 г. при първото разглеждане на делото от първостепенния съд вещото лице е посочило, че нито е имало за задача да установява авторството на посочените софтуерни продукти, нито същото може изобщо да бъде установено заради анонимния характер на разработчиците и поради обстоятелството, че никъде не се маркира кой какво е изработил. Решаващият състав не е коментирал и разминаването в датите на последващите предоставени услуги с получените такива от ревизирания. Видно от събраните доказателства, услугите, предоставени от „Диджимарк Интернешънъл“, са реализирани в периоди, предхождащи съставянето на Таблица А от 30.07.2020 г. и Таблица А от 17.12.2020 г., което опровергава извода, че „НН Диджитал“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД са подизпълнители за последващите доставки на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД. За пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не е изложил никакви мотиви относно отмяната на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 0000000005/10.12.2020 г., издадена от „НН Диджитал“ ЕООД. По същата не е получено плащане, нито е представена таблица с отработени часове и ППП за предаване на резултата от услугите. Като е формирал крайно заключение за незаконосъобразност на РА в частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от „НН Диджитал“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД, АССГ е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него, постановено друго, с което жалбата на „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД срещу РА и в тази му част бъде отхвърлена. Досежно допълнително установените задължения за ДДС в размер на 866,66 лева и съответните лихви за забава, по фактури, издадени от „Голф Клуб“ ООД, несподелим е изводът на първостепенния съд, че предходният РА е отменен по административен ред и в частта за тези фактури. Независимо, че те са издадени в данъчен период м. 07.2020г., с Решение № 1360/26.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП” – София е отменен РА № Р-22221421000524-091-001/04.05.2022 г., поправен с РА за поправка на РА (РАПРА) № П-22221422116413-003-001/30.06.2022 г. само в оспорената му част, а именно за установените допълнителни задължения за ДДС по фактури, издадени от „НН Диджитал“ ЕООД, „ЕМ БГСОЛАР“ ЕООД и „Грифин Хартс“ ООД за данъчни периоди м. 07.2020 г., м. 09.2020 г. и м. 12.2020 г. Извън обхвата на обжалване по административен ред са останали допълнително установените задължения за ДДС по фактури, издадени от „Голф клуб“ ООД, във връзка с което изрично в Решение № 1360/26.08.2022 г. на директора на дирекция „ОДОП” – София е посочено, че в необжалваната част РА и РАПРА са влезли в сила. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че предходният РА е отменен и в тази му част. Напротив, с изтичането на 14-дневния срок от съобщаването му, неговият стабилитет в тази му част, като необжалвана по административен ред, е настъпил. След като решаващият орган не е сезиран от „Диджимарк Интернешънъл“ ЕООД поради неоспорването на РА по административен ред в тази му част, то обективните предели, в които директорът на дирекция „ОДОП“ – София може да отмени първия РА и да върне преписката на органа, издал ЗВР, са дефинирани от обхвата на обжалването по чл. 152, ал. 1 ДОПК. Ето защо, при наличието на частично влязъл в сила РА, с който са установени допълнителни задължения за ДДС по процесните фактури в общ размер от 866,66 лева, ведно със съответните закъснителни лихви, повторното установяване на данъчно задължение в този размер за същия период може да стане само по специалния ред за изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Тъй като този ред не е приложен, то в тази му част повторното ревизионно производство е недопустимо, а оспореният РА се явява нищожен. Тази най-тежка форма на незаконосъобразност е следвало да бъде обявена от първоинстанционния съд и без да има искане за това по аргумент от чл. 168, ал. 2 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК, а като не е сторил това той е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се прогласи нищожността на РА в частта на установените допълнителни задължения за ДДС за данъчен период м. 07.2020 г. в размер над 74 648,00 лева до 75 514,66 лева, ведно със следващите се лихви за забава в размер над 12 880,71 лева до 13 174,17 лева. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъдят юрисконсултско възнаграждение за проведените съдебни производства в общ размер от 880 евро, ведно със сумата от 1 033,12 евро държавни такси за настоящото и предходното касационно производство, или общо 1 913,12 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение