Решение № 15758 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2014 г.

Решение № 15758 от 29.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9056/2014 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Светлен Веселинов Христов, от гр. Шумен, подадена чрез пълномощника адвокат Илка Кадрева против решение № 30 от 30.05.2014 г., постановено по адм. д. № 79/2014 г. Административен съд Шумен, с което е отхвърлено оспорването на Светлен Веселинов Христов, от гр. Шумен, против решение № Реш-29 от 28.03.2014 г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен, с което е оставена без уважение жалба му срещу Разпореждане № ОП-В-7804#2/31.01.2014 г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Шумен. Поддържат се доводи за необоснованост на решението, като се твърди, че съдът не е извършил преценка на събраните по делото доказателства. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Ответната по касационната жалба страна е изразила становище за неоснователност на оплакванията. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита жалбата за основателна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. С обжалваното решение Шуменският административен съд е отхвърлил оспорването на Светлен Веселинов Христов, от гр. Шумен, против решение № Реш-29 от 28.03.2014 г. на Директора на ТП на НОИ град Шумен, с което е оставена без уважение жалба му срещу Разпореждане № ОП-В-7804#2/31.01.2014 г. на Началника на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ град Шумен, с което отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето не е работило 15 години при условията на втора категория труд и няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО. За да постанови този резултат административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, показанията на разпитаните свидетели и от писменото заключение на вещото лице, изпълнило съдебна експертиза, не може да се направи категоричен извод, че трудът на Христов за спорния период от 24.11.1975 г. - 31.03.1980 г. е втора категория. Касационният жалбоподател е работил като "машинен монтьор" в "Хан Омуртаг" АД гр. София /предишно наименование ДСО "Балканстрой" ЗК, Фаянсов завод, цех 2 в гр. Шумен/. Съдът правилно е мотивирал доводите си, че с оглед на събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че положеният от жалбоподателя за визираният период труд е от втора категория. Видно от приложеното копие от трудова за периода 24.11.1975 г. - 31.03.1980 г. в графата длъжност на работника или служителя е вписано "машинен монтьор" в предприятие "Балканстрой - Предприятие за лека конструкция" град Шумен. Това наименование на длъжността и на предприятието е вписано и в издадения от предприятието "Хан Омуртаг" АД град София /предишно ДСО "Балканстрой"/ образец УП-3 изх. № 297/6.08.2013 г. В заключението си вещото лице по назначените съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, установява, че с оглед проверените документи не може категорично да се установи, че жалбоподателят е положил в процесния период труд при условията на втора категория. Освен разплащателните ведомости, в предприятието не се съхраняват документи, доказващи предоставяне на жалбоподателя на специални предпазни облекла, храна и напитки, за работа във вредни условия, както и в разплащателните ведомости не е отразено процента на начислени и заплатени осигуровки. От проверените разплащателни ведомости вещото лице също е дало заключение, че на жалбоподателя няма начислявани и не са изплащани допълнителни възнаграждения за лоши условия на труд. От трудовото досие на жалбоподателя се установява, че има разрешен допълнителен отпуск по чл. 55 от КТ без обаче да е конкретизирано основанието за този отпуск. От показанията на свидетелите също не може да се направи категоричен извод, че работното място на Христов през посоченият период е било постоянно на обекти с по-тежки условия за работа-висока запрашеност, по-висок шум и по-висока температура. Свидетелите установяват, че длъжността "машинен монтьор" е за целия цех 2, а не само за участък "пещи", поради което не може да се направи категоричния извод, че положения труд от жалбоподателя е II категория. Настоящата инстанция счита обжалваното решение за правилно. Положеният от жалбоподателя труд не отговаря на изискванията на т. 66и от отменения ПКТП, поради което не може да бъде зачетен като такъв, положен при условията на втора категория труд. От представената справка от предприятието изх. № 122/24.03.2014 г. се установява, че жалбоподателят е осъществявал поддръжка, контрол и ремонт на използваните в производствения процес на Цех 2 машини и съоръжения, поради което не попада в т. 66и от ПКТП (отм.). Съгласно т. 68 от ПКТП (отм.) критерий при определяне категорията на труда служи не наименованието на извършваната работа, а нейният характер. Съгласно разпоредбата на т. 66и от ПКТП от втора категория е трудът на работниците и инженерно-техническите работници в производството на фаянсови плочки в участък "Преси". По делото не се спори, че предмет на производството на предприятието, в което е работил жалбоподателя към процесния период, е производство на фаянсови плочки, като конкретно в цех 2 фаянсовите плочки се изпичали, глазирали и се сортират. По силата на т. 66и от ПКТП (отм.) освен характера на производството и наименованието на длъжността законодателят е въвел и друго нормативно изискуемо условие, а именно трудът на посочената длъжност да бъде положен в участък "Преси", което от своя страна определя и характера на извършваната работа. Следва да се приеме, че това са лица непосредствено работещи в участък "Преси" при производството на фаянсови плочки. В тази връзка от представената по делото справка на цеховата и участъковата структура на предприятието за периода 07.1972 г. - 01.2000 г. се установява, че от юни 1973 г. е създаден Фаянсов завод в който длъжностите общо са разделени на две основни групи - "Заводоуправление" и "Производство". В "Производството" е имало обособени няколко цеха: Цех 1 - със съответните звена и участъци, Цех 2 - със съответните звена и участъци и Други - със съответните звена. В Цех 2, където е работил жалбоподателят е през процесния период е имало обособени общо 9 звена и участъци, като отделно звено са "Монтьори цех 2". Отделен участък "Преси" има обособен както изисква нормата на т. 66и от ПКТМ (отм.), но той е обособен към Цех 1. По делото не са събрани доказателства, а и жалбоподателя не твърди, че е работил в този цех. Това налага извода, че изпълняваната от жалбоподателя длъжност "машинен монтьор" за претендирания период не може да бъде причислена към предвидената хипотеза, тъй като не е полаган в участък "Преси". Настоящата инстанция изцяло споделя развитите съображения от административния съд в насока, че този труд не би могло да бъде признат за такъв от втора категория, поради което за Светлен Христов не са били изпълнени условията, предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст - 15 години осигурителен стаж от втора категория и минимално изискуемия сбор точки от възраст и осигурителен стаж, както законосъобразно са преценили и административните органи. В този смисъл събраните по делото гласни доказателства не могат да бъдат противопоставени на събраните писмени такива за длъжността и мястото на работа на Светлен Христов. Касационните оплаквания са неоснователни, а оспореното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,