Решение № 6406 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1747/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Е. Д., подадена чрез адв. Каров, срещу решение № 11336 от 18.12.2025 г., постановено по адм. дело № 1308/2025 г. по описа на Административен съд - Бургас, в частта, с която е отхвърлен предявеният от него иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както следва: за разликата над 300 лв. до пълния предявен размер от 1 000 лв. за неимуществени вреди, въз основа на незаконно задържане за срок до 24 часа. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че от показанията на разпитания свидетел се установяват както притесненията му, така и негативните последици спрямо него от незаконосъобразното задържане. Счита, че присъденото обезщетение не е справедливо като размер. В тази насока се позовава на решения на Съда в Страсбург. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част, като вместо него иска да се постанови друго, с което да се уважи исковата му претенция в пълния претендиран размер. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответната страна – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас (ОДМВР – Бургас), чрез юрк. Димчева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, взе предвид становищата на страните, извърши проверка на решението на наведените касационни основания и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен в обжалваната част, против подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна. Производството пред първоинстанционния съд се е развило по предявен на основание чл. 203, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1 000 лв., на основание отменен като незаконосъобразен административен акт - Заповед за задържане на лице с рег. № 282зз-179 от 27.04.2023 г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат. С обжалваното решение административния съд е осъдил ОДМВР – Бургас да заплати на М. Е. Д. на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ сумата 300 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в периода от 12:10 часа на 27.04.2023 г. до 17:00 часа на същата дата, вследствие на незаконосъобразната Заповед за задържане на лице с рег.№ 282зз-179 от 27.04.2023 г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат, отменена с влязло в сила решение на РС –Карнобат по а.н.д. № 147 от 2023 г., ведно със законната лихва, считано от 21.11.2023 г. /влизане в сила на Решение на РС-Карнобат./ до окончателното плащане на сумата, а за разликата от 300 лв. до пълния предявен размер на исковата претенция за сумата от 1 000 лв., е отхвърлил исковата молба, като неоснователна и недоказана и е осъдил Областна дирекция на МВР гр. Бургас да заплати на М. Е. Д., разноските по дело в размер на 190 лв. Решението е обжалвано само в частта, с която е отхвърлена исковата молба на Д.. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да достигне до този правен резултат решаващият съд е приел, че ищецът е задържан от служители на ответника на 27.04.2023 г. в 12:10 часа, а е освободен на същата дата в 17:00 часа. Първоинстанционният съд е установил, че Заповед за задържане на лице с рег. № 282зз-179 от 27.04.2023 г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат е отменена с влязло в сила решение на РС Карнобат по адм.нак.д. № 147 от 2023 г. Съдът е изслушал свидетелските показания на Ч. Д. - майка на ищеца, които е кредитирал частично като такива в пряка връзка със създадените за времето на задържане дискомфорт и неудобства за ищеца. Пред административният съд не е имало спор, че е налице първата изискуема предпоставка за ангажиране на отговорността на ОДМВР – Бургас, незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред и „незаконосъобразни действия“ на длъжностни лица и органи на ОДМВР – Бургас. Не е била спорна и пряката причинна връзка между незаконосъобразния акт и претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в неудобства и дискомфорт в резултат на задържането. На база на анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прилагайки чл. 52 ЗЗД, съдът е определил размера на обезщетението по справедливост, с оглед на вида, обема, интензитета и продължителността на причинените неимуществени вреди. Направен е извод, че на основание изложените мотиви, предявеният иск се явява основателен частично и следва като недоказан, да бъде отхвърлен до пълния предявен размер. Настоящият съдебен състав намира постановеното решение, в обжалваната му част, за частично неправилно, поради нарушение на закона при отчитане на характера, времетраенето и интензитета на претърпените вреди и определяне на тяхното обезщетение при приложението на чл. 52 ЗЗД. Частично основателни са наведените с касационната жалба аргументи, че присъденият размер на обезщетение не е съобразен със съвременната динамика на цените, тяхното постоянно покачване, както и с инфлационните процеси в страната. При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът не е обсъдил правилно критериите за определяне на размера на обезщетение по реда на чл. 52 ЗЗД. Съдът не е взел предвид и съдебната практика на административните съдилища и на Върховния административен съд при определяне на обезщетението в сходни случаи. От събраните по делото доказателства се установява, че по време на задържането от органите на МВР пострадалият е претърпял страдания, неудобства и дискомфорт. Задържането е осъществено на 27.04.2023 г. в 12:10 часа, а ищецът е освободен на същата дата в 17:00 часа, което е безспорно е довело до негативни последици за лицето, изразяващи се в чувство за безпомощност и преживян дистрес. В тази насока съдът неправилно е анализирал събраните доказателства, за да определи размера на обезщетението. Относно размера на обезщетението, което следва да се определи при условията на чл. 52 ЗЗД, трябва да се отчете, увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и тяхната продължителност. Като прецени в съвкупност доказаните неблагоприятни последици от задържането и неговите условия, като взе предвид размера на присъжданите обезщетения при подобни случаи и взе предвид инфлационните процеси, настоящият състав на касационната инстанция намира, че на ищеца следва да бъдат присъдени още 500лв. обезщетение за неимуществени вреди, като за разликата от 800 до 1000лв. предявеният иск правилно е бил отхвърлен и обжалваното решение в тази част следва да остане в сила. С оглед на изложеното решението на първоинстанционния съд в обжалваната част като неправилно следва да бъде частично отменено и вместо това да бъде постановено решение, с което на М. Е. Д. да бъде присъдено допълнително обезщетение за неимуществени вреди в размер на 500 лв., вследствие на отменен като незаконосъобразен акт Заповед за задържане на лице с рег. № 282зз-179 от 27.04.2023 г., издадена от младши инспектор при РУ на МВР-Карнобат. В останалата обжалвана част решението, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в касационната инстанция, следва да бъде уважено искането на М. Е. Д. за присъждане на съдебни разноските държавна такса в размер на 2.55 евро и за адвокатско възнаграждение в размер на 357.14 33 лв., пропорционално на уважената част на касационната жалба. За първоинстанционното производство следва да се присъдят допълнителни разноски в размер на 298 лв. Сумата в общ размер на 655.14 лв. следва да се превалутира на основание чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото и възлиза в размер на 334.97 евро. Поради изложеното на касатора следва да се присъдят разноски в общ размер на 337.52 евро. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение