Решение № 6017 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15086/2011 г.

Решение № 6017 от 26.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15086/2011 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "ОЦК" АД гр. Кърджали против решение № 500 от 26.09.2011 г., постановено по адм. д. № 389/2011 г. по описа на Административен съд гр. Хасково. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му. Ответната страна - Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Хасково, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение също за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение при извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК на обжалваното решение, както и по наведените доводи в касационната жалба приема за установено следното. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от страна по делото, и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил жалбата на касатора против Заповед № 29 от 15.04.2011 г. на директора на РИОСВ - Хасково, с която е спряна производствената дейност на цех "Агломерация" от Инсталация за производство на олово и оловни сплави на "ОЦК" гр. Кърджали, чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на агломерационна машина в същия цех. За да постанови тази резултат първоинстанционният съд е приел, че обжалваният пред него е акт е постановен от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е приел, че в конкретния случай от представените протоколи, както и от влезлите в сила 5 бр. НП безспорно е установено по делото, че касаторът системно не изпълнява поставените в КР 124/2006 г. условия, което е довело до възникване на непосредствена опасност от замърсяване на околната среда със серен диоксид. С оглед на това е прието, че атакуваната ПАМ се явява съответна на материалния закон. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Първоинстанционния съд е извършил пълната проверка на законосъобразността на оспорената заповед на Директора на РИОСВ - Хасково в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146, т. 1 - т. 5 от АПК. Преценени са цялостно и подробно доказателствата по делото, изяснени са относимите за спора факти и обстоятелства. Обсъдени са подробно възраженията и доводите на жалбоподателя, които се съдържат и в касационната жалба, и на всяко от тях е отговорено в мотивите на съдебното решение. Правилна и обоснована е преценката на съда за законосъобразност на процесната заповед, с която е приложена ПАМ спрямо жалбоподателя - спиране на производствената дейност на цех "Агломерация" от Инсталация за производство на олово и оловни сплави на "ОЦК" АД, чрез принудително извеждане от експлоатация и пломбиране на агломерационна машина. Установено е, че заповедта е издадена от компетентен орган, мотивирана, с посочени коректно и ясно фактически и правни основания за издаването и при спазване на административно - производствените правила и на материалния закон. От събрания доказателствен материал е установено наличието на фактическите основания в заповедта, които съответстват на правните основания за прилагане на процесната ПАМ. От приложените протоколи от проверки, съставени по надлежния ред от оправомощени служители от РИОСВ - Хасково, влезли в сила НП, съставени на жалбоподателя от Директора на РИОСВ - Хасково и останалите материали по делото, се потвърждава приетото от административния орган в заповедта, че "ОКЦ" АД системно не изпълнява условията в КР № 124/2006 г. и превишава многократно допустимите норми на емисиите от серен диоксид, изпускани в атмосферата въздух от дейността на инсталациите за производство на олово и оловни сплави, въпреки наложените му ПАМ с предходни заповеди. Вследствие на неизпълнението на тези условия е възникнала непосредствена опасност от замърсяване на околната среда, включително и въздуха със серен диоксид. Фактическите констатации обосновават прилагането на процесната ПАМ на посоченото правно основание. В тази връзка възраженията на касатора за неяснота в посочването на правните и фактически основания са неоснователни. Не е допуснато процесуално нарушение с отказа да се допусне съдебно- техническа експертиза, тъй като установеното състояние на уредите и и самите измервания са относими към 2010 г. и към настоящия момент вещото лице не би могло да даде обективно заключение поради променената обстановка и правилно съдът е приел, че допускането и не би помогнало за изясняване на фактическата обстановка. Следва да се отбележи, че в касационната жалба по същество се доразвиват и преповтарят същите доводи, които касаторът е изложил в хода на процеса пред първата инстанция и на които е отговорено със съдебното решение. Както се посочи по-горе в мотивите от подробно изброените доказателства в оспорения съдебен акт е видно, че нарушенията са извършвани системно и са констатирани, но неизпълнението на условията в КР 124/2006 г. е довело до извършване на административно нарушение съставомерно на чл. 164, ал. 1 във връзка с чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Изложените мотиви в оспорения съдебен акт, съответстват на установената фактическа обстановка по делото и се споделят и от настоящата съдебна инстанция. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че заповедта е постановена в съответствие с материалния закон и е законосъобразна кореспондира със събраните по делото доказателства. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение