Решение № 5859 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2010 г.

Решение № 5859 от 28.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8949/2010 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община против решение № 1547 от 18.05.2010 г. по адм. дело № 134/2010 г. на Административен съд - София-град, с което е отменена заповед № РД-15-10445 от 16.12.2009 г. на същия административен орган, за прекратяване на служебното правоотношение на Михаил Христов Конярски на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - получена възможно най-ниска оценка при атестиране. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е незаконосъобразен, тъй като процедурата по атестиране е проведена при спазване на изискванията на Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (НУРАСДА). Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Конярски да бъде отхвърлена. Ответникът е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Моли решението да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд констатира следното: Касационната жалба е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - София-град, предмет на касационно обжалване, е законосъобразно. Правилно съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган (кметът на Столична община е орган по назначаването) и в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Законосъобразно е и заключението, че заповедта следва да бъде отменена, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалноправните изисквания, предвидени в нормите на ЗДСл и на НУРАСДА. Процедурата по атестиране на служителя е проведена в нарушение на нормативните изисквания, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл държавният служител се атестира ежегодно по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Атестирането се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 11 - 14 от НУРАСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и професионалната компетентност на служителя за целия период на атестиране и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 24, ал. 1 от НУРАСДА). В разглежданата хипотеза правилно първоинстанционният съд приема, че изискванията на посочените разпоредби не са изпълнени. Жалбоподателят заема длъжността главен експерт "Програмно и проектно финансиране" в отдел "Програми и събития" към дирекция "Култура" на Столична община и е оценяван за времето от 1.12.2008 г. до 30.11.2009 г. В нарушение на цитираните по-горе разпоредби, представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и професионалната компетентност на служителя за оценявания период. В противоречие с нормата на чл. 16 от НУРАСДА общата оценка не е съставена въз основа на общите показатели за оценка, изброени в текста. Не е отчетена степента на реализация на работния план, като вместо това е посочено, че целите на работния план представляват "критичния минимум за оценявания период" - въпрос, който е следвало да бъде обсъден и да намери своето разрешение при изготвянето и съгласуването на плана, а не при оценяването. Не е отчетена степента, в която са изпълнени изискванията към изпълнение на преките задължения за длъжността, а са цитирани отделни неизпълнени разпореждания на ръководителя, които биха могли да обосноват санкциониране на служителя по друг, предвиден в закона ред. Анализът на компетентностите на служителя не е съобразен с изискванията на чл. 20 от НУРАСДА, а е заменен от декларативни изводи за липсата на компетентност на служителя да прилага нормативните актове, да обменя информация, да осъществява професионален диалог и да работи в екип, зад които прозират личните отношения между оценяващия и оценявания, за който е посочено, че се отнася "подигравателно и иронично, както с прекия си ръководител, така и с останалите колеги". Описаните нарушения на изискванията на чл. 16 и чл. 20 от НУРАСДА са съществени, тъй като опорочават изготвената обща оценка, която в нарушение на чл. 25, ал. 1 от наредбата и чл. 76, ал. 3 от ЗДСл не отразява безпристрастно и обективно преценката за изпълнението на длъжността, за която служителят е оценяван с оглед обективно установени факти и обстоятелства - същата не отразява изпълнението на целите и задачите, както и демонстрираните от служителя професионални качества и способности за оценявания период, а съдържа обсъждане на конкретни нарушения на служебните задължения и на етичните правила, допуснати от служителя, които не се включват в целите на атестирането, регламентирани в чл. 1, ал. 2 от НУРАСДА, свързани с установяване равнището на професионална квалификация, подобряване дейността на съответното административно звено, определяне на справедливо възнаграждение на служителя, подобряване на професионалната компетентност и на работните взаимоотношения. С оглед изложеното следва да се приеме, че получената от служителя обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административно-производствените правила и на материалноправни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна. Ето защо, като достига до извод, че правото на органа по назначаване да прекрати служебното правоотношение е упражнено в противоречие с нормативните изисквания, Административен съд - София град постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд - София-град е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски в касационното производство Столична община следва да заплати на ответника по касация сумата 330.00 лв. разноски по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение