Решение № 4051 от 13.4.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Панева, подадена чрез адв. Киров срещу Решение 4221/23.06.2022 г. по административно дело 3057/2022 г. на Административен съд - София-град (АССГ). В жалбата се твърди, че решението е необосновано и неправилно. Счита, че самото незаконосъобразно наказателно постановление е послужило, като основание за започване на изпълнително дело срещу лицето и е първопричината за търпените от него вреди от образуваното изпълнително дело. Моли да се отмени обжалваното решение и да се уважи иска. Касационният жалбоподател - Р. Панева в съдебно заседание, чрез адв. Киров поддържа жалбата. Претендира разноски. Ответникът - Столична община, в представен писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрк. Петкова моли за отхвърляне на касационната жалба, като неоснователна. Счита, че решението на АССГ е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, поради което иска да се потвърди. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първостепенният съд е бил сезиран по искова молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), за сумата от 329,88 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в глоба в размер на 100 лева и разноски в размер на 229,88 лева, заплатени от същата по изпълнително дело 20208600401989 на ЧСИ В. Матова, които вреди са претърпени от незаконосъобразни действия на Столична община - възлагането за принудително събиране на наложено административно наказание глоба, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил иска. За да достигне до този резултат административния съд е приел за установено от фактическа страна, че срещу Р. Панева е било издадено Наказателно постановление СОА-17-РД11-2332/06.04.2017 г. от зам.-кмета на Столична община, с което за извършено нарушение по чл. 18, т. 1 и чл. 35, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община /НРУПОГТТСО/, като е било наложено административно наказание глоба в размер на сумата от 100 лева. Приел е за безспорно установено с приетите писмени доказателства, че с Покана за доброволно изпълнение, изх. 97795/19.11.2019 г. до Р. Панева, ЧСИ per. 860 В. Матова уведомила ищцата за образуваното изпълнително дело 20198600401989, с посочено задължение в общ размер на 344,50 лева, от които 100 лева - глоба в полза на взискателя Столична община по наказателното постановление; 232,50 лева разноски по изпълнителното дело, както и 12 лева - сума по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Първостепенният съд е посочил, че посочената сумата е постъпила по изпълнителното дело на 03.08.2021 г., като е разпределена както следва: 100 лева към Столична община, район Оборище, 14,62 лева към ТД на НАП - София, 229,88 лева - такси към ЧСИ от ТТР ЗЧСИ. С Решение от 16.07.2021 г. на Софийския районен съд, постановено по НАХД 2982/2021 г. е отменено Наказателно постановление СОА-17-РД11-2332/06.04.2017 г. издадено от зам.-кмета на Столична община. Посоченият съдебен акт е влязъл в сила на 01.03.2022 г., след като е потвърден с Решение 1323, постановено по адм. дело 8784/ 2021 г. по описа на Административен съд София-град. Достигнал е до извода, че настъпването на имуществени и/или неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразна административна дейност е недоказано. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира обжалваното решение за правилно, а подадената срещу него касационна жалба за неоснователна. Решението е постановено при цялостно и подробно изяснена фактическа обстановка, изводите на съда са обосновани на база на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Неоснователни са твърденията на касатора, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Правилно и след обективна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че не са налице кумулативно изискуемите елементи на състава на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника. Действително в случая е налице отменено НП СОА-17-РД11-2332/06.04.2017 г., издадено от заместник-кмет на СО. За ангажиране на отговорността по ЗОДОВ не е достатъчно наличието на отменен акт на администрацията, а е необходимо да се установи, че претендираните вреди са пряка и непосредствена последица от него. Субективното право на обезщетение възниква само ако претърпените вреди са непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган. В тази връзка по делото основният спорен въпрос е претендираните вреди последица ли са от отмененото НП. Пряка и непосредствена е тази вреда, която следва непосредствено от акт, действие или бездействие на компетентния административен орган. Пряка последица означава директно въздействие върху правната сфера на увредения, т.е. увреденото лице не би претърпяло вреди, ако не бе незаконосъобразния административен акт. В конкретния случай липсва такава връзка, която да обоснове предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по реда на ЗОДОВ. В случая не са събрани доказателства относно реално претърпени негативни последици от ищеца. Обосновани и съответни на материалния закон са изводите на съда за липса на всички елементите на фактическия състав по чл. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата, поради недоказана причинна връзка предвид отмененото НП. Настоящата съдебна инстанция счита, че като конституиран длъжник в изпълнителното производство ищцата е могла да обжалва действията на частния съдебен изпълнител, да иска спиране на производството след представяне на доказателства за обжалване на наказателното постановление, да иска връщане на недължимо и неоснователно събраните суми по изпълнителното дело, включително и да поиска издаване на обратен изпълнителен лист /ТР 7/2017 г. ОСГТК/. Следователно, след като ищцата не е направила и не е упражнила правото си на защита в изпълнителното производство, не може да се реализира в исково производство, освен в предвидените в закона случаи. В заключение следва да се посочи, че искът е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде отхвърлен. Обосновано решаващият съд приема, че ищецът по делото не доказва настъпването на вреди от незаконосъобразния акт отмененото наказателно постановление, съгласно изискването на чл. 154, ал. 1 от ГПК, приложим на основание § 1 от ЗР на ЗОДОВ. При неустановяване на елементите от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, първоинстанционният съд е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав счита касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на правния спор, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Същото на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да се определи в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,