Решение № 10088 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2017 г.

Решение № 10088 от 31.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2530/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. С. А. от гр. П., чрез пълномощника й адв. Аврамова срещу решение № 2627 от 27 12. 2016 г., постановено по адм. дело № 174/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 29/29 12. 2015 г. на Кмета на О. В.. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Кмета на О. В., чрез процесуалния си представител юрк. П. Й., намира за неоснователна касационната жалба. Подробни съображения за това излага в представената по делото писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд-В. е образувано по жалба на Д. С. А. срещу заповед № 29/29. 12. 2015 г. на Кмета на О. В., с която на основание чл. 44, ал. 2 Закона за местното самоуправление и местната администрация/ ЗМСМА/, чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител/ЗДСЛ/, във връзка с Решение на Общински съвет В. № 34/29.12.2015 г. е прекратено служебното правоотношение на Д. А. заемаща длъжността "Началник отдел Управление на общинската собственост и устройство на територията " с ранг II младши в Общинска администрация В., в дирекция "Общинска собственост, устройство на територията, местно икономическо развитие и евроинтеграция", считано от 01. 01. 2016 г. - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в съответствие с разпоредбата на чл. 108 от ЗДСл, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби и административно производствените правила. В подкрепа на изводите си е изложил мотиви, че заеманата от А. длъжност е премахната като нормативна позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата на Д. А. срещу обжалвания административен акт. Решението е правилно. Изводите на съда за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК са направени въз основа на доказателствата по делото. Инстанцията по същество е обсъдила всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят напълно от доказателствата по делото. Спрямо установените и релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон, като изводът му за липса на отменително основание по отношение на обжалваната заповед е законосъобразен. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила или необоснованост. В хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл при съкращаване на длъжности и свързаните с тях структурни промени, се цели оптимизиране на администрацията, което може да се изрази в намаляване на числения състав изобщо или намаляването му в едни звена и увеличаването му в други, премахването на отделни длъжности и разкриване на нови с качествено нови функции. В рамките на оперативната самостоятелност на органа по назначаването е да съкращава, респективно да разкрива отдели и/или сектори в нормативно определената структура и численост на персонала. Анализът на фактическата обстановка приета от първоинстанционния съд, а именно: с Решение на ОбС -В. № 34/29.12- 2015 г., е приета нова структура на общинска администрация, считано от 01.01.2016 г., утвърдена е обща численост на персона, направени са промени в Устройствения правилник и длъжностното щатно разписание. И преди и след промените администрацията в две дирекции - обща и специализирана. По старата общинска структура, действала до 31.12-2015 г., длъжност директор на дирекция, не е съществувала. С ново утвърдената структура- двете дирекции са с променено наименование и оглавявани от директори. Дирекция "Обща администрация" е с три отдела: Административно правно обслужване, деловодство е управление на човешките ресурси"; "финансово счетоводни дейности и "управление на общинска собственост", като само за вторият отдел е предвидена длъжност "началник отдел". В дирекция специализирана администрация, дейността е разпределена в четири отдела, всеки оглавяван от "началник отдел". Отделът, оглавяван от А. е трансформиран, като осъществяваните дейности свързани с общинската собственост са преминали от специализираната в общата администрация, а именно отдел "Управление на общинската собственост", без да е предвидена длъжност "началник отдел ", а служителите са на пряко подчинение на директора на Дирекция. Дейността по устройство на територията е останала в специализираната администрация, в отдел "Устройство на територията", също без предвидена длъжност "началник отдел", а на пряко подчинение на директора на Дирекцията. При съпоставяне между длъжностите "началник отдел" "Управление на общинската собственост и устройство на територията", с длъжностните характеристики за новите длъжности- "Директор на Дирекция"- съдът е констатирал завишени изисквания за образователен ценз, на по-високо длъжностно ръководно ниво са, с изискване за четиригодишен стаж. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че спрямо жалбоподателката са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното й правоотношение е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. Правилно е прието, че е налице реално съкращаване на заеманата от Д. А. длъжност "началник отдел", като щатната бройка за посочената позиция е реално премахната, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателката, е упражнено законосъобразно. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания решението като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,