Решение № 1389 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2011 г.

Решение № 1389 от 26.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3279/2011 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 915 от 13.04.2010 г. по адм. дело № 7204/2009 г. Административен съд - София град отменя решение № 257 от 10.07.2009 г. на председателя на Патентното ведомство (ПВ) на Република България, с което е отхвърлено искането за заличаване регистрацията на марка "Тримдуктал sopharma", комбинирана, рег. № 56484 с притежател "Софарма" АД, гр. София и заличава регистрацията на посочената марка. Решението е обжалвано от председателя на Патентното ведомство на Република България. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице основания за заличаване на марката, а в частта за заличаване на марката - недопустимо, тъй като съдът не разполага с такива правомощия. Моли да бъде отменено, а в частта за заличаване на марката - обезсилено. Решението е обжалвано с касационна жалба и от "Софарма" АД, гр. София. Жалбоподателят излага съображения необоснованост на съдебния акт и постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и делото - върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, а евентуално - да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против акта на председателя на ПВ на Република България да бъде отхвърлена. Ответникът "Биофарма", Франция оспорва касационните жалби. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в жалбите и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирани лица. Разгледани по същество, касационните жалби са основателни по следните съображения: В частта, в която е заличена регистрацията на марка "Тримдуктал sopharma", комбинирана, рег. № 56484 с притежател "Софарма" АД, гр. София, решението на Административен съд - София град е недопустимо, тъй като е постановено по въпрос, който е предоставен за преценка на административния орган - съгласно чл. 46, ал. 6 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) решенията за заличаване на марката се вземат от председателя на ПВ на Република България или от упълномощен от него заместник-председател. Ето защо в разглежданата хипотеза съдът не разполага с правомощията по чл. 173, ал. 1 от АПК, а с тези по чл. 173, ал. 2 от АПК и при отмяна на административния акт следва да върне преписката на административния орган за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. В случая в противоречие с цитираните норми съдът се произнася по въпрос, който не му и подведомствен съгласно чл. 128 от АПК. Поради това решението в тази част следва да бъде обезсилено. Ето защо касационният довод на административния орган в този смисъл е основателно. Решението на Административен съд - София град в останалата част е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В нарушение на нормата на чл. 170 от АПК тежестта на доказване в процеса не е разпределена от съда, а в противоречие с изискванията на чл. 171, ал. 4 от АПК на страните не са дадени указания за кои обстоятелства от значение за делото следва да представят доказателства. Констатираните пропуски на съдебния състав са в противоречие и с установения в АПК принцип за оказване на процесуално съдействие на страните за законосъобразно решаване на спора и за събиране на доказателства (чл. 9, ал. 3 и ал. 4 от АПК). В нарушение на разпоредбата на чл. 171, ал. 2 от АПК след констатация, че са необходими специални знания, съдът не допуска експертиза, която да даде заключение от относно характеристиката на всички елементи и компоненти, словни и образни, в сравняваните марки. Това процесуално решение на съда е противоречие и с нормата на чл. 195, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), която регламентира, че при необходимост от използване на специални знания, съдът следва да назначи експертиза. Съдържанието на текста налага извода, че процесуалното действие за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства следва да бъде предприето независимо от познанията и личния опит на съдията в различни сфери на науката или изкуството. Това разбиране съответства на регламентацията за събиране на доказателства във връзка с установяване на спорните факти и на принципите на истинност и състезателност в процеса (арг. от чл. 7 от АПК, чл. 9 и чл. 8 от ГПК), тъй като по този начин се дава възможност на страните не само да ангажират доказателства, но и да се запознаят със събраните такива и евентуално да ги оспорят. Действително въпросът за наличието на основанията за заличаване на марката по смисъла на чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е правен въпрос, но изясняването на същия следва да се осъществи чрез анализ на марката, чието заличаване се иска и по-ранните такива, което е въпрос на установяване на факти и следва да бъде направено с допустимите по закон доказателства, включително чрез проявена от съдебния състав активност в тази насока. Като съдия, решаващ правен спор между страните, председателят на съдебния състав следва да използва експертните си познания единствено в областта на правото, а познанията му други области и компетентност по различни въпроси могат да бъдат използвани при формиране на вътрешното му убеждение, но само на база на вече събраните доказателства (чл. 12 от ГПК). Така съдебният акт е постановен на база единствено и само на вътрешното убеждение на съдията и направения от него анализ на сравняваните марки, без да са събрани всички релевантни за изясняване на спора доказателства и без да се осигури възможност на страните да разберат въз основа на какви доказателства ще бъде постановено съдебното решение. Допуснатите от административния съд и посочени по-горе нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като спазването на цитираните процесуални норми е гаранция за правилността на съдебния акт. Обратно - несъобразяването с тях, както в случая, създава вероятност за неправилност на решението, тъй като крайните изводи на съда не съответстват на събраните по делото доказателства. В случая вътрешното убеждение на съдията, изградено на база придобитите в определена научна сфера знания, а не върху събраните доказателства, практически подменя събирането на доказателства за установяване на релевантните по делото факти, без да осигури процесуална възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на твърдяните обстоятелства и без да им се даде право да оспорят или да реагират срещу представените от другата страна доказателства. Този подход при решаване на спора пренебрегва драстично процесуалните права на страните и нарушава правото им на защита, тъй като същите едва с решението се информират за използваните от съда специални знания и установените на тази база факти. Тези нарушения са достатъчно основание за отмяна на обжалваното решение, без да се обсъждат останалите доводи на касаторите. Допълнително следва да се посочи, че решението на Административен съд - София град е и необосновано. Изводът на съдебния състав за сходство на марката, чието заличаване се иска, с регистрираните по-рано словна и триизмерна марки, е направен без да са анализирани компонентите на сравняваните марки поотделно и в съвкупност (марката, чието заличаване се иска, е комбинирана), т. е правният извод на съдебния състав не следва от събраните в хода на процеса доказателства. Решението на съда е формирано на база лични познания, които обаче не кореспондират със събрания по делото доказателствен материал. Описаните по-горе пороци на оспорения съдебен акт водят и до неговата незаконосъобразност, тъй като изводът за наличието на визираните в чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО предпоставки за заличаване на марката, респ. за отмяна на постановеното в обратния смисъл решение на административния орган, е направен без установяване на материалноправните основания, предвидени в цитираните норми. Разпоредбата на чл. 26, ал. 3, т. 1 от ЗМГО предвижда заличаване на марката, когато тя е регистрирана в нарушение на чл. 12 от закона, текст, който регламентира, че марка не се регистрира, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. В случая съдът приема, че изискванията на цитираните текстове са изпълнени на база на филологически анализ на част от съдържащите се в марките компоненти, без да анализира марките в тяхната цялост (марката, чието заличаване се иска е комбинирана и съдържа освен словни и графични елементи) и да се съобрази с общото впечатление, което тези отличителни знаци създават не само от филологичен аспект, но и като цялостно възприемане за специалистите и за потребителите. Поради всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че при постановяване на съдебното решение в частта, в която решението на ПВ на Република България е отменено, са допуснати посочените от жалбоподателя "Софарма" АД, гр. София съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Поради това атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК делото следва да бъде върнато на Административен съд - София град за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд следва да съобрази изложеното по-горе в мотивите на настоящото решение, да обсъди всички събрани по делото доказателства и ако е необходимо да прояви процесуална активност и да събере такива, включително да допусне експертиза и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата да направи крайните изводи за валидността и законосъобразността на оспореното решение на председателя на Патентното ведомство на Република България, респ. за основателността или неоснователността на подадената жалба, като изложи съображения в подкрепа на направените заключения. По тези съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,