Решение № 569 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г.

Решение № 569 от 20.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4357/2008 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по реда на чл. 218а и сл. ГПК (отм.), вр. с § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по жалба на Г. И. Г. от гр. С. срещу въззивно решение № 305 от 16.02.07 г. по гр. д. № 1798/05 г. на Софийския градски съд, IVг г. о. Жалбоподателят е поискал да се отмени решението като поддържа, че същото е неправилно поради допуснати нарушения - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима, но разгледана по същество тя е неоснователна. С посоченото решение въззивният съд е оставил в сила решение от 04.01.05 г., постановено по гр. д. № 2954/04 г. на Софийския районен съд, 29 с-в, с което отхвърлен като неоснователен предявеният от Г. И. Г. иск за обявяване нищожността на решения на ОС на ЕС на ул. "Р" № 1* гр. С., проведено на 17.02.2004 г. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че за ищеца в първоинстанционното производство Г. Г. е налице правен интерес да предяви иска за обявяване нищожността на взетите от ОС на ЕС на 17.02.04 г. решения независимо от обстоятелството, че не е собственик в сградата на ул. "Р" № 1* тъй като същият е бил избран за управител на етажната собственост през 2001 г. и е изпълнявал задълженията си като такъв и към ОС на ЕС от 17.02.04 г., на което е бил избран друг председател, доколкото по този начин са засегнати негови права и интереси (на последващо общо събрание от 19.02.04 г. същият отново е бил избран за управител на ЕС). Прието е също, че проведеното на 17.02.04 г. общо събрание е било свикано от самия ищец и независимо от липсата на кворум (на него са присъствали 15 души при необходими най-малко 17 и в протокола за събранието не е отразено, че то е отложено с един час съгласно чл. 4, ал. 2 ПУРНЕС (отм.)), това основание, както и изтъкнатите от ищеца други такива - липса на покана до него за провеждане на събранието, неучастието му като управител в събранието и промяната на дневния ред водят до възможност за атакуване на решенията на ОС като незаконосъобразни в предвидения за това срок и съответно до тяхната отмяната по реда на чл. 13 ПУРНЕС (отм.), но не водят до нищожност на същите, която може да бъде релевирана безсрочно. С оглед на това предявеният иск за обявяване на взетите на 17.02.04 г. решения на ОС на ЕС за нищожни е приет за неоснователен. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Доводът на касатора, че липсата на лични покани за проведеното общо събрание и липсата на кворум води до нищожност на взетите решения съгласно чл. 7 ПУРНЕС и чл. 43 ЗС, вр. с чл. 26 ЗЗД е неоснователен. В тази насока въззивният съд правилно е приел, че решенията на ОС на ЕС са правни актове на общности от лица, които не са персонифицирани, по отношение на който правилата за недействителност на договорите и едностранните сделки не намират приложение, а редът за извършването на този особен вид сделки е регламентиран в ЗС (чл. 37 - 49) и ПУРНЕС (отм.), които разпоредби не предвиждат хипотези, при които тези решения са нищожни, а е уреден начинът на тяхното атакуване, респ. тяхната отмяна като незаконосъобразни. Правилно е прието също, че решенията на ОС на ЕС по своята правна природа са близки до решенията на общите събрания на отделните търговски дружества и че по отношение на тях по аналогия следва да се имат предвид дадените в т. 1 на ТР № 1/02 г. на ОСГК на ВКС разяснения, според които нарушаването на нормите за кворум при провеждане на ОС или за мнозинство при гласуване на дадено решение, то подлежи на отмяна на това основание, а не води до нищожност на същото. По аргумент за по-силното основание това следва да важи и за решенията, който са взети при липсата на персонална покана до управителя на ЕС, при неучастието на същия в събранието или по въпроси, невключени в предварително посочения дневен ред. Ето защо крайните изводи на решаващия съд за неоснователност на предявения иск правилен. Във връзка с неточно употребените изрази в мотивите към решението (на едно място съдът е посочил, че ищецът е поискал отмяна на взетите решения, а на други места, че се иска единствено прогласяването им за нищожни) следва да се отбележи, че те нямат отношение към неговата валидност, допустимост и правилност, след като в исковата молба и в последващите й уточнения жалбоподателят изрично е заявил, че искането му е взетите решения да бъдат обявени за нищожни (такова искане е направено и в касационната жалба). Същото се отнася и за обстоятелството, че обжалваното решение е взето и обявено след изтичането на срока по чл. 190 ГПК (отм.), който е инструктивен по своя характер. С оглед изложеното не са налице релевираните основания за касиране на въззивното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, II г. о.