Решение № 8784 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2017 г.

Решение № 8784 от 6.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2017 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. П. И. е подал касационна жалба срещу решение № 3 от 25.01.2017 г. по адм. дело № 302/2016 г. по описа на Административния съд - С. З. в частта, в която е отхвърлен предявеният от него против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетение на неимуществени вреди, причинени за периода 08.09.2015 г. - 27.11.2015 г. от неизпълнение на задълженията на длъжностни лица на дирекцията за осигуряване на достатъчно жилищна площ, санитарен възел, течаща вода и престой на открито в Ареста - Х., в частта за разликата над присъдения размер от 300 лева до предявения размер от 12 960 лева, както и за присъждането на обезщетение за датата 7.09.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред Административния съд - С. З. е било образувано по исковата молба на М. П. И. против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 12 960 лева за неимуществени вреди, причинени в периода 07.09.2015 г. - 27.11.2015 г., в резултат на бездействие на администрацията към Ареста - Х. да осигури на ищеца достатъчно жилищна площ, санитарен възел, течаща вода в килията и престой на открито. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства административният съд установил, че М. П. И. е бил задържан в ареста в град Х. за времето от 08.09.2015 г. до 04.12.2015 г. Първоначално бил настанен в килия № 16, с размер от 7,83 кв. м, където престоял до 15.10.2015 г. За времето до 27.09.2015 г. заедно с него в помещението пребивавали общо три лица, за времето до 01.10.2015 г. - две лица, за времето до 06.10.2015 г. - отново три лица и за времето до 14.10.2015 г. - две лица. На 16.10.2015 г. Илиев бил приведен в килия № 2, с площ от 11,6 кв. м. Броят на лицата, настанени в тази килия, бил, както следва: от 16.10.2015 г. до 30.10.2015 г. - трима задържани, от 31.10.2015 г. до 03.11.2015 г. - двама задържани, от 04.11.2015 г. до 08.11.2015 г. - трима задържани, от 09.11.2015 г. до 23.11.2015 г. - двама задържани, от 24.11.2015 г. до 04.12.2015 г. - трима задържани. Килиите не били оборудвани със санитарен възел и течаща вода. За времето от 08.30 ч. до 17.00 ч. задържаните са разполагали с лично време, престой на открито, тоалет, свиждане и работа по поддържане на чистотата и хигиената в ареста. От 22.00 ч до 06.00 ч. е било време за непрекъснат сън, а време за къпане и пране се осигурявало през почивните дни. М. И. провеждал престой на открито всеки ден, с изключение на седем дни, в които отказал да се ползва от това право. Престоят на открито представлявал престой в килия с по-големи размери - килии № 2 и № 16, които имали изход към т. нар. "буферен коридор" . Съдът направил извод, че за определени периоди от време, а именно за 13 дни, считано от 28.09.2015 г. до 01.10.2015 г. и от 07.10.2015 г. до 14.10.2015 г., както и на 15.10.2015 г., когато Илиев е пребивавал в килия № 16, той разполагал с нужното пространство, покриващо нормата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС за минимална жилищна площ от 4 кв. м. за всеки лишен от свобода, съответно задържан по силата на мярка за неотклонение "задържане под стража". В периода 08.09.2015 г. - 15.10.2015 г. или в течение на 25 дни обаче площта за пребиваване била недостатъчна предвид броя на пребиваващите в същото помещение лица. За времето от 16.10.2015 г. до последния ден на исковия период - 27.11.2015 г. изискването на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС също можело да се приеме за изпълнено, тъй като по това време ищецът обитавал килия № 2, с площ от 11.6 кв м, която можела да бъде заета от три лица. Административният съд направил аналогична констатация и по отношение на изискването за престой на открито, като отбелязал, че то не е било изпълнено за целия исков период от 81 дни. За целия исков период ищецът бил лишен от възможността да ползва самостоятелен санитарен възел и течаща вода в килията, каквито условия разпоредбата на чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС предвижда за заведенията от закрит тип. Съдът приел за недоказани твърденията на ищеца, че в резултат на недобрите условия в ареста, той преживял чувства на мъка, тъга, отчаяние, отхвърленост и тревожност, като изтъкнал, че не кредитира дадените по делото свидетелски показания. Същевременно посочил, че условията на живот без съмнение са причинили на М. И. физиологичен дискомфорт и чувство на срам при удовлетворяване на естествените нужди пред други лица, което представлявало основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Въз основа на установената фактическа обстановка административният съд преценил като основателна исковата претенция за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от недостатъчно жилищна площ за 25 дни от исковия период, както и от липсата на санитарен възел и течаща вода в килиите в течение на целия исков период, както и изискването за престой на открито, по причина на бездействието на администрацията да изпълни изискванията на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС и чл. 20, ал. 3 ППЗИНЗС. Поради това съдът осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на М. П. И. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 300 лева, от които 100 лева за 25 дни от исковия период и 200 лева за останалите 56 дни, като отхвърлил исковата претенция за разликата до пълния претендиран размер от 12 960 лева, така и за първия ден от исковия период - 07.09.2015 г., по съображения, че Илиев е постъпил в ареста на 08.09.2015 г., а не на 07.09.2015 г. В осъдителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Касационната инстанция намира, че при постановяването на решението в отхвърлителната част не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Направените фактически изводи съответстват на събраните по делото доказателства, които съдът подробно е анализирал. Твърденията на касационния жалбоподател, че в действителност пребивавал с много повече от посочените в справките на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" лица, което административният съд не намерил за установено, не обуславят допуснато от съда процесуално нарушение. Ако ищецът оспорва данните, негова тежест е било да ангажира доказателства, които подкрепят исковата му претенция. Административният съд е приложил точно материалния закон, като е приел наличието на основание за ангажиране на имуществената отговорност на ответника при предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Съдът не е допуснал противоречие със закона и при определяне на дължимото обезщетение за понесените от ищеца морални вреди, произтичащи от липсата на достатъчно жилищна площ, неосигуряване престой на открито и на санитарен възел с течаща вода в помещението за задържане. Във връзка с оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът не е определил справедлив размер на обезщетението следва да се отбележи, че възмездяването на причинените вреди не включва хигиенните условия в ареста. Макар в решението да се съдържа констатации във връзка със спазване на санитарно-хигиенните изисквания, те не е следвало да се обсъждат като част от условията на живот, след като в исковата молба не са въведени подобни твърдения. Административният съд е направил законосъобразна преценка, че негативните преживявания на ищеца са били с по-голяма интензивност за около 25 дни, когато е бил лишен едновременно от достатъчна площ, санитарен възел и течаща вода в килията и престой на открито, и с по-ниска - за времето от 56 дни, когато в обитаваното от него помещение не е имало задържани лица, чийто брой надхвърля капацитета на помещението. Като е съобразил тези обстоятелства, вида и характера на вредите и краткия период, през който са понасяни, съдът е присъдил справедлив размер на обезщетението, който няма основание да бъде увеличаван. Касационната инстанция споделя преценката на първоинстанционния съд относно вида на причинените на ищеца вреди. Описаните от свидетелите чувства на мъка, тъга, отчаяние, отхвърленост и тревожност, които ищецът изпитвал не биха могли да се породят от условията на живот в ареста, а по-скоро от самия факт на задържането на лицето и воденото срещу него наказателно преследване. Поради това съдът е възприел за доказани онези преживявания, който всеки човек би изпитал в подобна среда и е присъдил обезщетение, което е съответно на понесените в пряка и непосредствена причинна връзка с условията в ареста вреди. С оглед отсъствието на касационни основания за отмяна решението на административния съд следва да бъде оставено в сила. В полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от иска, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 30 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд