Решение № 10785 от 25.11.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на Българска народна банка (БНБ), чрез процесуален представител, срещу решение 157 от 11.01.2022 г., постановено по адм. д. 2221/2020 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), в частта, с която е осъдена да заплати на А. Кендеров обезщетение за имуществени вреди, в размер на 3192,51 лева, претърпени в периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. вкл., вследствие на извършено от БНБ нарушение на правото на Европейския съюз, изразяващо се в невземане на решение за обявяване неналичност на депозитите в "Корпоративна търговска банка" АД (КТБ) в срок от пет работни дни, съгласно приложимата с директен ефект разпоредба на чл. 1, пар. 3, буква i) от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 г. относно схемите за гарантиране на депозити, както и в частта, с която е осъдена да заплати на ищеца разноски по делото в размер на 695, 80 лева. Твърди се, че решението в оспорваната част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорват се изцяло доводите на административния съд за основателност на уважената искова претенция и се иска решението да бъде отменено в обжалваната част. Претендират се направените съдебни разноски. В съдебно заседание редовно призован, касаторът не се представлява. Ответникът - А. Кендеров, чрез пълномощника си адв. В. Иванов, в писмен отговор излага съображенията си за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в оспорената му част. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък. В съдебното заседание редовно призован, ответникът не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението, в обжалваната част, на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството пред АССГ се е развило по предявените от А. Кендеров срещу БНБ искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер на 3503, 44 лева, за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на образуване на делото до окончателното му изплащане и за претърпени неимуществени вреди в размер на 500 лева, изразяващи се в причинен стрес, безпокойство и нервност през посочения период. С решението си, в обжалваната му част, първоинстанционният съд е осъдил БНБ да заплати на Кендеров сумата от 3192, 51 лева, представляваща разликата между законната лихва и изплатената договорна лихва по депозита на ищеца за периода от 25.07.2014 г. до 06.11.2014 г. За разликата над 3192, 51 лева до претендираните 3503, 44 лева исковата претенция за имуществени вреди е отхвърлена, както е отхвърлена и претенцията за неимуществени вреди в размер от 500 лева. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. В първоинстанционното производство е приета и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза. Решението в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. От доказателствата по делото е установено, че между ищеца и КТБ е бил сключен договор за преференциален безсрочен депозит, с който му е открита сметка във валута (щатски долари) с лихвен процент за олихвяване за суми над 25 000, 00 USD от 6,5% годишно. Салдото по този депозит към 31.12.2013 г. е възлизало на 83 741, 26 USD. Лихвеният процент е прилаган от датата на откриване на депозита до 30.06.2014 г. От 01.07.2014 г., съгласно приложението към решение 82 на УС на БНБ лихвеният процент, начисляван върху депозита на ищеца в КТБ, бил 1,86% в USD. По реда на чл.192 от ГПК е представена информация от КТБ /в несъстоятелност/, видно от която салдото по сметката на ищеца, ведно с натрупаните лихви към 20.06.2014 г. и 30.06.2014 г. било 83 741, 26 USD, като в посочената сума са били включени и начислените лихви към датата на решението на БНБ по чл. 23, ал.1 от ЗГВБ - 06.11.2014 г. Установено е, че не може да се удостовери каква част от изплатените средства от ФГВБ в размер на 137 997, 41 лв. представлява главница и каква лихви. Начислените, но неосчетоводени възнаградителни лихви по сметката на ищеца за периода за периода 25.07.2014 г. - 06.11.2014 г. били 436, 99 USD. Не е спорно също, че с решение 73 от 20.06.2014 г. Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под специален надзор за срок от три месеца; на 06.11.2014 г. БНБ отнема лиценза на КТБ на 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на влоговете в банките започва изплащане на гарантираните влогове и на Кендеров е изплатена изцяло сумата от 137 997, 41 лв. При тази фактическа установеност изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск за обезщетение на претърпените от ищеца имуществени вреди, произтичащи от несвоевременно изплащане на вложенията му в КТБ е обоснован и законосъобразен. Искът за вреди се основава на неприлагане, от страна на БНБ, на разпоредбата на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 относно схемите за гарантиране на депозити, която разпоредба за целия исков период и до 14.08.2015 г. не е била транспонирана в националното ни законодателство. Съгласно текста "неналичен депозит" означава депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато е налице едно от следните обстоятелства: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и, че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; компетентните органи установяват това колкото е възможно по-скоро и във всеки случай не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за първи път, че дадена кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. С оглед задължителната и директно приложима на територията на Република България, в случая разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директива 94/19/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 1994 (Директивата), БНБ в качеството си на надзорен, по отношение КТБ, орган е дължала активно действие, изразяващо се в преценка и обявяване на депозитите в КТБ за "неналични депозити", от който момент текат и императивните срокове, разписани в Директивата, за изплащането им в гарантираните максимални размери. В случая е налице незаконосъобразно бездействие да се изпълни дефинирано в закон в намиращата пряко приложение и ползващата се с директен ефект разпоредба на чл. 1, параграф 3, буква i от Директивата задължение на БНБ по обявяване неналичност на депозитите в КТБ. Още на 20.06.2014 г. (датата, на която БНБ е поставила КТБ под специален надзор) ответникът се позовава на изчерпване на ликвидните средства на банката, т.е. още на тази дата БНБ е следвало да обяви неналичност на депозитите в КТБ, от която дата следва да се определи и първия възможен достъп на вложителите до гарантирания размер на депозитите им. БНБ не може да бъде оправдана за това, че не е приложила норма на правото на ЕС с директен ефект, само защото Директивата не е била правилно транспонирана и съответно БНБ не е била изрично определена от българския законодател за "съответния компетентен орган". Така, постановявайки Решение 73/20.06.2014 г. за поставяне на КТБ под специален надзор, БНБ е разполагала с необходимите факти, основаващи извод за неналичност на депозитите по смисъла на чл. 1, § 3, буква i от Директивата, тъй като взема решение за преустановяването на достъпа до депозитите в нея по причини, пряко свързани с финансовото положение на банката. Не е спорно, че към 20.06.2014 г. КТБ не само не е изпълнила вече подадени заявки за плащане, но и всички вложители са били лишени от възможността изобщо да правят заявки за изплащане на депозитите си. Видно от решението на УС на БНБ КТБ не е била в състояние да приема заявки и да изплаща дължимите и платими депозити. Въпреки това решение за обявяване неналичност не е взето. Едва на 06.11.2014 г. със свое решение БНБ отнема лиценза на КТБ, на който акт се основава последвалото изплащане на гарантирания размер на депозитите от 04.12.2014 г. при приложението на чл. 23, ал. 1 от Закона за гарантиране на влоговете в банките (отм.). За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО предвижда процедура само от три стъпки: 1) компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2) в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи; 3) схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. Обстоятелството, че ЗГВБ (отм.) обвързва началото на срока от 20 работни дни за изплащане на гарантираните депозити с решението за отнемане на лиценза на кредитната институция е ирелевантно тъй като, както е приел СЕС в т. 1 от диспозитива на решението по дело С-571/16, разпоредбите на чл. 1, § 3 и чл. 10, § 1 от Директива 94/19/ЕО не допускат национално законодателство, което се отклонява от сроковете за установяване неналичността и за изплащане на депозитите. Изискванията на директивата са "да не се възпрепятства бързото изплащане" като удължаване на императивните срокове може да се извършва само "при изключителни обстоятелства". Налице е в случая неизпълнение на парично задължение, основаващо търсените вреди от забавено плащане, в размер основан на законната лихва върху дължимата сума за периода на забава. В настоящият случай, вредата за ищеца се изразява в пропуснатата полза от невъзможността за ползване на паричния капитал от 132 822, 85 лв. (83 741,26 USD). Настоящия състав следва да отбележи относно началната дата на периода, че срокът от 5 работни дни по чл. 1, т. 3, буква i от Директива 94/19, в който БНБ е била длъжна да издаде изричен акт за установяване неналичността на депозитите, смятано от 20.06.2014 г. (датата на поставянето на КТБ под надзор) изтича на 27.06.2014 г. След този момент действително БНБ е в нарушение на посочената разпоредба, но постановяването на акт, с който се установява неналичността на депозитите, не е достатъчно условие за започване на тяхното изплащане, а се стартира схемата за изплащане на гарантираните депозити, съответно започва да тече срокът за изплащане. По арг. от чл. 23, ал. 5 ЗГВБ, при вземане на дължимото се решение по чл. 1, § 3 i) в петдневния срок т.е. най-късно на 27.06.2014 г., то срокът от 20 работни дни за изплащане на депозитите изтича на 25.07.2014 г. От следващия ден - 26.07.2014 г., ищецът започва да търпи реални вреди, поради неизплащане гарантирания размер на депозита. Решението за обявяване неналичността на депозитите е взето на 06.11.2014 г., когато е отнет лиценза на КТБ и е стартирана процедурата по компенсиране по чл. 10 от Директива 94/19. От тази дата включително БНБ вече не осъществява незаконосъобразно бездействие, поради което за този период до датата на изплащане на депозита на ищеца липсва основание за обезщетение. Поради това периодът, за който се дължи обезщетение е 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Неоснователни са доводите на касатора за липса на претърпени вреди, поради това, че на ищеца е начислявана договорна лихва от КТБ. Договорната лихва е начислена върху вземането на ищеца към КТБ, а законната се начислява върху вземането за обезщетение към държавата. Първата има възнаградителен характер, а втората санкционен. Размерът на обезщетението, основан на нормативно определената законна лихва върху сумата 132 822, 85 лева е следвало да бъде изчислен за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Съгласно заключението на назначената по делото и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза за периода 25.07.2014 г. 06.11.2014 г. лихвата възлиза на сума в размер на 3 885, 62 лв. Това обаче е с два дни повече от периода, който първоинстанционният съд намира за релевантен /с обща продължителност от 103 дни/. Следователно сумата за законна лихва за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. възлиза на 3811, 61 лева. Всяко неизпълнение на парично задължение е забавено изпълнение и може да породи претенция за заплащане на закъснителни вреди. Безспорно по делото е, че в случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден от Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 от ЗЗД. Законната лихва се дължи на кредитора, без да се изисква от него да доказва, че действително е претърпял вреда в размер на тази лихва. Това принципно законово положение не се влияе от обстоятелството, че по вземането към КТБ е начислявана договорна лихва и част от нея е изплатена от Фонда за гарантиране на влоговете. Неправилно първоинстанционният съд е намалил сумата от 3 885, 62 лв. с размера на договорната лихва за исковия период. Следвало е съдът да уважи изцяло исковата претенция за имуществени вреди в поискания размер от 3503, 44 лева (който е по-малък от 3811, 61 лева законната лихва върху сумата от 132 822, 85 лева, за периода 26.07.2014 г. 05.11.2014 г.), но за периода от 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. Предвид факта, че решението не е обжалвано в отхвърлителната част от Кендеров и забраната визирана в чл. 271, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, положението на касатора БНБ не може да бъде влошено. Присъденият размер на обезщетението не следва да бъде и намален предвид по-краткия период, за който това обезщетение се дължи, тъй като административният съд вече е намалил дължимото обезщетение, приспадайки платената договорна лихва /такова приспадане според настоящата касационна инстанция не следва да се прави/, а съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив като необжалвано е влязло в сила. Затова присъденият размер следва да остане същият, а именно 3192, 51 лева, но за периода от 26.07.2014 г. 05.11.2014 г. В касационната жалба е направено искане за изменение на решението в частта за разноските. По него първоинстанционният съд, в производство по реда на чл. 248 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, се е произнесъл с допълнително решение 1438 от 07.03.2022 г., което не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната с нея част като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията на БНБ за присъждане на разноски пред Върховния административен съд е неоснователна. Искането на ответната страна за разноски е основателно. Предвид представените доказателства за договореното адвокатско възнаграждение и неговото заплащане в брой, БНБ следва да бъде осъдена да заплати на Кендеров сума в размер на 860 лева. Разноските следва да се присъдят в пълния претендиран размер, поради липса на направено от касатора възнаграждение за прекомерност на адвокатския хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Трето отделение,