Решение № 3062 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2012 г.

Решение № 3062 от 5.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8591/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 вр. чл. 129, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационната жалба на Талеб Ахмед Сабуни с адрес: гр. Пазарджик, ул. "Градинарска" № 11, ет. 3, ап. 6 срещу решение № 1167/17.05.2012 г. на Административен съд - гр. Пловдив, постановено по адм. д. № 786/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ № 1136331/08.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 125/03.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ при ЦУ на НАП. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради необоснованост и неправилно приложение на процесуалния и материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не се оспорва установената от съда фактическа обстановка, но представеното решение на ВКС е в пряка причинна връзка с ДРА № 1366/13.12.2004 г. С него по безспорен начин е установено, че сумите по ДРА са получени по дарение и по силата на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) не представляват доход, подлежащ на деклариране и облагане. При наличието на тези нововъзникнали факти и обстоятелства няма пречка административният орган да възстанови неправомерно събраните суми. Претендира се отмяна на решението и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отмени АПВ и да се разпореди сумите да бъдат възстановени. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Рашева по съображения, изложени в писмена защита и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил АПВ № 1136331/08.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, ИРМ - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 125/03.02.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. Със същия е отказано възстановяване на сумата от 137 490 лв., представляваща данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), лихви в размер на 42 088.23 лв. и адвокатски хонорар в размер на 7 000 лв. Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата срещу АПВ. Приел е, че сумите са събрани на основание влязъл в сила ДРА № 1366/13.12.04 г., потвърден с решение № 176/23.02.05 г. на РДД Пловдив. Жалбата на лицето срещу ДРА е отхвърлена с решение от 16.02.2006 г. по адм. д. № 342/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с решение № 9880 от 12.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2006 г. С решение № 159 от 20.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 34/2010 г. е оставена в сила Присъда № 265/07.12.2009 г. по ВНОХД № 206/2009 г. но Пловдивския апелативен съд, с която жалбоподателят е признат за невиновен по обвинението по чл. 255, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 2, ал. 2 от НК /избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери, представляващи главницата по цитирания ДРА/. Нововъзникналите обстоятелства, на които се позовава жалбоподателят, установени с цитираното решение на ВКС, биха могли да бъдат основание за отправяне на искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърден ДРА, но не дават възможност на данъчната администрация да преразгледа въпроса за дължимостта на събраните по ДРА суми без произнасяне на компетентния съд. Налице е независимост и автономност на наказателното и административното производство, поради което приетото в решението на ВКС няма установително действие относно наличието или липсата на данъчни задължения. Така постановеното решение е правилно. С ДРА № 1366/13.12.04 г., издаден от данъчен орган в Териториална данъчна дирекция - гр. Пазарджик, потвърден с Решение № 176/23.02.05 г. на Регионален данъчен директор - гр. Пловдив, са определени на Талеб Ахмед Сабуни данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 65 821,30 лв., лихви в размер на 22 273,05 лв., данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2002 г. в размер на 28 250,50 лв., лихви в размер на 5738,50 лв., както и данък по чл. 35 ЗОДФЛ за 2003 г. в размер на 43 418,40 лв. и лихви в размер на 3220,73 лв. В мотивите на решение № 9880 от 12.10.2006 г. на ВАС по адм. д. № 5516/2006 г., с което е оставено в сила решение от 16.02.2006 г. по адм. д. № 342/2005 г. на Пловдивския окръжен съд, е прието следното: Констатациите в ДРА, които се считат за верни до доказване на противното (чл. 108, ал. 8 ДПК), са че жалбоподателят не е декларирал облагаеми доходи, използвани като средства за живот, пътуване, увеличение на капитала на търговско дружество и придобиване на недвижимо имущество на значителна стойност. Съгласно данните от постъпленията по банкови сметки на Талеб Сабуни той е получавал парични преводи от Турция, които не е декларирал като доходи, за които не е установено при условията на пълно доказване, че са извършени с дарствено намерение от неговите родители, живеещи в Сирия (след смъртта на баща му, само от майка му). При тези установени обстоятелства данъчните органи и съдът са направили обоснован извод за приложение на чл. 109, ал. 2 ДПК и анализирайки показателите по т. 1 - т. 14 са определили облагаемата данъчна основа по ЗОДФЛ. В мотивите на Присъда № 265/07.12.2009 г. по ВНОХД № 206/2009 г. но Пловдивския апелативен съд, оставена в сила с решение № 159 от 20.04.2010 г. на ВКС по н. д. № 34/2010 г., е прието за установено по несъмнен начин чрез събраните доказателства, че инкриминираните суми /по ДРА № 1366/13.12.04 г./ са дарение от родителите на Талеб Ахмед Сабуни, не се смятат за доход и не подлежат на облагане, съобразно разпоредбите на чл. 12, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.). Изложеното потвърждава твърдяното от касатора, че между задълженията по ДРА № 1366/13.12.04 г. и постановената присъда има връзка. Касае се за суми, получени по банковите сметки на лицето, за които в хода на административното производство не е било установено, че са дарение от родителите му, а в наказателното производство този факт е бил установен. Посоченото обаче не прави незаконосъобразен отказът на органа по приходите да възстанови събраните на основание влезлия в сила ДРА суми. Приетото от наказателния съд в мотивите на присъдата не обосновава извод, че се касае за неправилно или недължимо платени, внесени или събрани суми за данъци. Налице е влязъл в сила ДРА, потвърден с влязло в сила съдебно решение. Както правилно е приел първоинстанционният съд, установените с влязлата в сила присъда факти и обстоятелства биха могли да обосноват искане за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с което е потвърден ДРА и ако същото бъде възприето като допустимо и основателно и бъде отменено решението, тогава би могло да се приеме, че сумите са недължимо платени /на отпаднало основание/. Установените в наказателното производство факти относно получените суми от лицето са обосновали отпадането на наказателната отговорност, но не обосновават сами по себе си незаконосъобразност на ДРА, с който са установени данъчни задължения. С оглед на така изложените съображения, решението на Пловдивския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение не следва да се присъжда, тъй като не е бил представляван от юрисконсулт. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение