Решение № 13858 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2016 г.

Решение № 13858 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7481/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на С. Т. Г., подадена чрез адвокат А. М., против решение № 198/3.05.2016 г., постановено по адм. дело № 845/2015 г. по описа на Административния съд - П. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон поради и което е поискано е да бъде отменено, а исковите претенции уважени. Ответната страна - Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез юрисконсулт Панайотова, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Посочва, че оспореното решение е правилно, като постановено след обстоен анализ на събраните писмени и гласни доказателства, както и приетото заключение на назначената СМЕ, при отчетени доводи на страните, въз основа на което материалният закон е приложен правилно. Обоснован е формираният извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 203 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съдът е отхвърлил, като неоснователни и недоказани, предявените от С. Т. Г. искове против СДВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 100 000 лева и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лева, причинени вследствие на незаконосъобразна заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3230 от 13.11.2013 г., издадена от началник група "АНД" при ОПП-СДВР, с която на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП е иззето свидетелство за управление на МПС 0282182712, издадено на ищеца от ОДМВР - П. Посочената заповед е обжалвана пред Административен съд - С.-град, който с решение № 3244/15.05.2014 г., постановено по дело № 12330/2013 г. я отменил. Решението на АССГ е потвърдено с решение № 6232/28.05.2015 г., постановено по адм. д. № 8897/2014 г. по описа на ВАС. От правна страна Административен съд - П. е приел, че предявените искове са допустими, но разгледани по същество са неоснователни и недоказани. Посочил е, че действително дружеството, чийто управител е ищецът, през 2011 г. и 2012 г. е реализирало печалба, но през 2013 г. печалбата е била вече минимална, а през 2014 г. дружеството е било вече без печалба и без работници. Съдът е изложил, че не е установено каква е причината довела до фактически фалит на "СГ Груп 18" ЕООД, защото дружеството е започнало да влошава финансовите си показателите преди отнемането на свидетелството за управление от Георгиев, още повече че ако дружеството е било на огромна печалба преди да се отнеме свидетелството за управление, то наемането на шофьор и плащането на командировки на този шофьор едва ли би затруднило работата на дружеството. Въз основа на изложеното е прието, че липсва пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между отменената заповед за налагане на ПАМ и претърпените имуществени вреди от фирма "СГ Груп 18" ЕООД, на което и основание съдът е отхвърлил исковата молба по отношение на претендираните имуществени вреди. По отношение на предявения иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди административният съд приел, че от събраните по делото доказателства не е установено сериозно засягане на личността и достойнството на С. Г., изразяващо се в търпене на болки и преживяване на страдания. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на материалния закон. Съдебният акт е подробно и надлежно мотивиран. Изложените касационни оплаквания са неоснователни. В случая ищецът не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 ЗОДОВ, по отношение на отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3230 от 13.11.2013 г., издадена от началник група "АНД" при ОПП-СДВР. Настоящият състав споделя становището на административния съд, че исковите претенции са неоснователни и недоказани. В процесия случай е налице само първия елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменената незаконосъобразна заповед., издадена от административен орган. Не са установени останалите два елемента за основателност на исковете за обезвреда. Изземването на свидетелство за правоуправление за което и да е лице или търговец не води автоматично до невъзможност да се упражнява стопанска дейност. Продължаването на дейността на дружеството е било възможно чрез наемането на шофьор или възлагането на тази дейност на друг служител на търговеца. Факт е, че реално дружеството е започнало да влошава финансовите си показателите още преди на ищеца да му бъде отнето свидетелството за правоуправление, поради което не е налице причинна връзка между наложената принудителна административна мярка и настъпването на твърдените вреди. Правилно първоинстанционният съд е отхвърлил и исковата молба в частта й относно търсената обезвреда за неимуществени вреди, причинени на С. Т. Г. вследствие на отменената заповед за налагане на принудителна административна мярка № 3230 от 13.11.2013 г., издадена от началник група "АНД" при ОПП-СДВР. Събраните по делото доказателства установяват, че през процесния период ищецът е имал негативни емоционални преживявания - стрес и страдания. По своя характер те не надхвърлят неприятните изживявания от наложено административно наказание. Изложените съображения водят до извод, че не са налице касационните основания по чл. 209 АПК. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което в зависимост от фактическата и правна сложност на делото и съобразно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, следва да се определи в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд - трето отделение,