Решение № 9284 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2014 г.

Решение № 9284 от 3.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4788/2014 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Северозападен район срещу решение № 84/19.02.2014 г., постановено по адм. дело № 902/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен в частта, в която е отменена заповед № ДК-02-СЗР - 6 от 16.08.2013 г. на същия административен орган. Излагат се доводи се неправилност на решението в обжалваната част поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва се извода на съда относно наличието на предпоставките по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Твърди се, че в случая строежът е незаконен на двете посочени основания 1. липса на строителни книжа и 2. противоречие с ПУП. Наличието на второто не давало възможност да се прави извод за търпим строеж. Оспорва се правото на "ЧЕЗ Разпределение България" АД на участие в производството поради липса на претендирани права на собственост върху обекта и липса на качеството възложител на строежа. Прави се искане за отмяна на решението в тази част. По делото е постъпила и частна жалба от "ЧЕЗ Разпределение България" АД срещу същото решение в частта, в която оспорването му е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено по отношение на тази страна. Излагат се съображения за неправилност, като се обосновава правен интерес, произтичащ от качеството на дружеството на лицензирано енергийно предприятие със специални права върху енергийните обекти по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ). Ответникът - ЕТ "Боги - Богдан Тинков - Емил Тинков" изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира направените за тази инстанция разноски. Останалите ответници - "Агрина" ЕООД, "Сико С" ООД, "Нибора" ЕООД и "ЧЕЗ Електро България" АД не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната и частната жалби. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени в предвидените в АПК срокове и от активно процесуално легитимирани страни, срещу съдебен акт, който подлежи на контрол за законосъобразност пред настоящата инстанция. Разгледани по същество, са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение административният съд е отменил заповед № ДК-02-СЗР - 6 от 16.08.2013 г. на началника на РДНСК - Северозападен район за премахване на незаконен строеж: "един брой ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение 20 кV от ВЕЛ "Сердика" за ТП 253", находящ се в УПИ XV, кв. 606 по плана на гр. Плевен. За да обоснове незаконосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че процесният строеж, дори и да се явява незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е търпим по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, поради което не подлежи на премахване. Със същото решение съдът е оставил без разглеждане жалбите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, "Агрина" ЕООД, "Сико С" ООД и "Нибора" ЕООД срещу оспорената заповед и е прекратил производството по делото в тази част. Решението в обжалваните части е правилно. Административният съд е обсъдил релевантните за спора факти, като изводите му от фактическа и правна страна се споделят от касационната инстанция. Обосновано съдът е приел, че съгласно представените по делото доказателства, процесният ЖР стълб от въздушно ел. проводно отклонение е строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както и че същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Строежът е извършен без необходимите строителни книжа - без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Правилно Административен съд - Плевен е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в обема на правомощията му по чл. 225, ал. 1 във вр. с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, след изпълнение на процедурата по чл. 225, ал. 3 - издаден е констативен акт, в който е обективирано и онагледено фактическото положение. По отношение на незаконността на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ в тежест на органа е да докаже противоречие с предвижданията на действащия подробен устройствен план, каквото не се установява от заключението на изслушаната по делото експертиза, което не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото. Аргументирано е заключението на съда, че това основание за незаконност на процесния строеж не е налице. Относно търпимостта на строежа настоящата инстанция приема за основателен извода на първоинстанционния съд за приложимост на разпоредбата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Обосновано и въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото съдът е приел, че годината на изграждане на обекта е до 1972 г., поради което попада в хипотезата на § 16, ал. 1 от ПЗ на ЗУТ по отношение на първия елемент от фактическия състав, изискващ изграждане на строежа до 07.04.1987 г. По отношение на втория елемент от фактическия състав на търпимостта по цитираната разпоредба съдът е обосновал решението си на изслушаната и приета като доказателство по делото съдебно-техническа експертиза, от заключението на която се установява, че процесният строеж се явява допустим съгласно действащите към 1972 - 74 г. правила за електростопанство, както и съобразно сега действащите разпоредби. Изграждането на строежа до 1972 - 74 г. и допустимостта на същия както към 1974 г., когато касаторът приема, че е построен, така и към сегашния момент, дават основание за приложимост на нормата на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. С оглед изложеното обжалваното решение в частта, в която заповедта е отменена, е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, същата се явява неоснователна. Производствата пред специализираните административни органи за премахване на незаконни строежи се развиват единствено между възложителя на строежа и административния орган. По делото е безспорно установено, че частният жалбоподател не е изкупил процесния ЖР стълб по реда на § 4, ал. 1 от ПЗР на ЗЕ, не е собственик на строежа и същият не е заведен в дълготрайните му активи. "ЧЕЗ Разпределение България" АД е извън кръга на лицата по § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на дирекцията за национален строителен контрол и по чл. 225, ал. 6 от ЗУТ. Въпросите, касаещи права на трети лица, свързани с ползване на строежа, изпълнение на поети облигационни отношения и евентуални вреди от неизпълнение на същите, са ирелевантни и неотносими към това производство, като могат да се предявяват по общия исков ред. Отделно от това следва да се има предвид, че в случая дружеството няма правен интерес от търсената защита, доколкото крайният резултат по делото е отмяна на оспорената заповед. С оглед резултата по делото касационният жалбоподател следва да заплати на ЕТ "Боги - Богдан Тинков - Емил Тинков" направените за тази инстанция разноски в размер на 200 лв., а на "ЧЕЗ Разпределение България" АД такива не се дължат. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение