Решение № 12380 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6616/2020 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ю. Горелски, чрез процесуален представител, против решение 277 от 17.02.2020г., постановено по адм. д. 482/2019г. по описа на Административен съд Благоевград/АС-Благоевград/. Иска се отмяна на съдебното решение като недопустимо, неправилно поради нарушение на материалния закон, и необоснованост- отменителни основания по чл.209, т.2 и т.3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Съображения излага в касационната жалба и писмена защита. Претендира разноски. Ответникът- Комисията за защита от дискриминация/КЗД/ в писмено становище чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Ответникът- А. Дунгьов не изразява становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът- Регионално управление на образоването-Благоевград, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Благоевград е отхвърлил жалбата на Ю. Горелски против решение 79/06.02.2019г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, по преписка 100/2017г., с което по оплаквания на Горелски за пряка дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. и дискриминация по чл.5 ЗЗДискр.-тормоз при упражняване правото на труд, осъществена на основата на признаци лично положение, политическа принадлежност и увреждане и, КЗД: -установява, че с действията си ответната страна- А. Дунгьов, в качеството си на директор на ОУ Пейо Крачолов Яворов [населено място], не е извършил нарушение на чл.14, ал.1 ЗЗдискр. по отношение на жалбоподателя Ю. Горелски. -установява, че с действията си ответната страна- А. Дунгьов, в качеството си на директор на ОУ Пейо Крачолов Яворов [населено място], не е извършил тормоз по признак лично положение по отношение на жалбоподателя Ю. Горелски. -установява, че с действията си ответната страна- А. Дунгьов, в качеството си на директор на ОУ Пейо Крачолов Яворов [населено място], не е извършил тормоз по признак увреждане по отношение на жалбоподателя Ю. Горелски. -установява, че с действията си ответната страна- А. Дунгьов, в качеството си на директор на ОУ Пейо Крачолов Яворов [населено място], не е извършил тормоз по признак политическа принадлежност по отношение на жалбоподателя Ю. Горелски. -оставя без уважение жалба с вх.44-00-1405/12.05.2017г. и допълненията към нея, подадени от Ю. Горелски. Решението на Административен съд Благоевград е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. Законосъобразни са изводите на съда, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Споделя се крайният извод на административния съд, че оспореното решение на КЗД не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, като по отношение на жалбоподателя не е осъществена дискриминация- тормоз при упражняване правото на труд, осъществена на основата на признаци лично положение, политическа принадлежност и увреждане. В първоначалната жалба, пред КЗД, макар и не достатъчно конкретизирана, Горелски е навел оплаквания за тормоз на осн. признак лично положение, като в последствие са заявени признаците политическа принадлежност/заседание на 04.12.2017г. на КЗД/, и увреждане /заседание на 02.05.2018г. на КЗД/. Липсват данни по преписката, дискриминираното лице да е навело оплаквания за нарушаване нормата на чл.14, ал.1 ЗЗДискр, според която Работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд. От прочита на заявеното както в жалбата така и в проведените заседания на КЗД/ вкл. от писмена защита, депозирана пред КЗД/, са видни твърдения на Горелски за нарушения на чл.17, чл.18, чл.19 и чл.20 ЗЗдискр., всички във връзка с прекратени трудови правоотношения на Горелки от директора на ОУ Пейо Крачолов Яворов-А. Дунгьов, в качеството му на работодател, и неназначаването/недопускането/ му до работа, възприемани от жалбоподателя като форми на трудова дискриминация чрез различното му третиране по сочените от него признаци. Не става ясно защо КЗД в началото на административното производство / доклад на Н. Атанасов до председателя на КЗД на 10.01.2018г./ е въвела за разглеждане незаявена претенция за нарушаване права по чл.14, ал.1 ЗЗДискр., което е възпроизведено в обжалваното пред първоинстанционния съд решение 79/06.02.2019г., на КЗД- петчленен разширен заседателен състав, в мотивите на оспорения АА, от съдържанието на които е видно, че АО е обсъждал действията на ответната страна относно фактите, свързани с работата на Горелски на различни длъжности в училището и прекратяване трудовото му правоотношение поради съкращаване на длъжността, включително относно процедурата по получаване на предварително разрешение от Инспекция по труда за уволнението на Горелски и правата на директора на училището по чл.289, ал.1, т.4 от Закона за предучилищното и училищното образование, достигайки до заключения, че действията на ответната страна спрямо жалбоподателя не представляват дискриминация и тормоз и че не е извършено нарушение по Глава втора, Раздел I Защита при упражняване правото на труд. Дори да предположим, че съжденията на КЗД частично припокриват твърденията на оспорващия за нарушения на чл.17, чл.18, чл.19 и чл.20 ЗЗДискр.-разпоредби, намиращи се в Глава втора, Раздел I от ЗЗДискр., в диспозитива на КЗД в т. I изрично е посочен само цитирания по-горе текст на чл.14, ал.1 неотносим към конкретните оплаквания на оспорващия. В тази връзка АС-Благоевград без да изложи собствени мотиви се е задоволил да посочи, че изводите на КЗД за липса на нарушение на чл.14 ЗЗДискр. са правилни, като същевременно е приел, че действията на директора на училището са съобразени с разпоредбата на чл.21 ЗЗДискр., касаеща прилагането на еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11 и чл. 329 от Кодекса на труда, въпреки, че същността на оплакванията на Горелски касаят неравно третиране периода-12.05.2014г.-30.05.2014г. и след 18.08.2016г., когато при възстановяването му на работа на основание влезли в сила съдебни решения, на жалбоподателя не е давана никаква работа, не са му възлагани никакви задължения, възпрепятстван е да изпълнява задълженията си като учител по физическо възпитание и спорт, а часовете по този предмет са разпределяни на учители-неспециалисти. Независимо от горното, разглеждайки възможността за неравно третиране при защита упражняване правото на труд по Глава Втора, Раздел I ЗЗДискр., крайния извод на АС-Благоевград за законосъобразност на оспорения акт е правилен, по следните съображения: Оплакването на касатора пред КЗД е свързано с определена форма на дискриминация-тормоз, с конкретна проява на тормоза -психически тормоз, следващ от множество признаци/в случая три защитени признака/. При тази проява следва да е налице поведение на дискриминатора, свързано със защитените признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр, изразено по вербален или друг начин, имащо отрицателен резултат върху определени сфери от личността на касатора, касаещи неговата самооценка, и създаващо унизителна, обидна или оскърбителна работна среда. Защитените признаци са легално дефинирани лични/обществени качества, винаги свързвани с наличието им в дадено лице/субект/, което наличие е изключено ex lege да бъде предпоставка за различно третиране на това лице с оглед реализиране на негови права или изпълнение на задължения, сравнимо с друго лице, у което тези качества отсъстват. От очертаното по-горе съдържание на жалбата до КЗД и последвалите уточнения на Горелски във вр. с посочените от него признаци по чл.4, ал.1 от ЗЗДискр., по отношение признака лично положение, както правилно е отбелязала както КЗД така и АС-Благоевград, не са посочени от дискриминираното лице и не може да се установят същностни за личността белези, отличаващи го от другите, но същевременно съпоставими и приобщаващи лицето към определена социална група, за да може да се прецени материалноправната защита на лицето в конкретния случай на основа на този признак. На следващо място, видно от доказателствата по делото визираните от касатора характеристики, свързани с признака политическа принадлежност, а именно: Горелски е бил член на определена политическа партия-[ПП], а дискриминатора Дунгьов на други политически партии, не установяват необходимата връзка за процесния период между твърдяното нежелано поведение, изразено в не даване на никаква работа, невъзлагане на задължения и възпрепятстване да изпълнява задълженията си като учител по физическо възпитание и спорт, вкл. действията по разпределяне часовете по предмета ФВС на учители-неспециалисти, имащо за цел или водещо до накърняване самооценката на лицето, и/или съответно негативна за лицето обстановка, вкл. работна среда, при упражняване правото на труд от Горелски, и предвидения в чл.4, ал.1 вр. чл.5 от ЗЗДискр. признак, предмет на защита. По отношение признака свързан със социално участие- увреждане следва да се отбележи, че в случая соченото от касатора ограничение, водещо до специфично физическо разстройство на здравето, а именно: захарен диабет, панкреатитус акута, исхемична болест на сърцето, стенокардия и артериална хипертония, без настоящия съдебен състав да изследва дали изобщо това визираното разстройство на здравето може да се определи като увреждане по см. на практиката на Съда на ЕС /напр. СЕО, Дело С-13/05(2006)/, е въведено от него като настъпила последица от поведението/напрежение и тормоз/ на дискриминатора, а не като основание Горелски да е бил третиран различно в качеството на субект на права и задължения спрямо лице, в което тази характеристика липсва. Следователно не се касае за защитен признак по см. на чл.4 ЗЗДискр., защото увреждането видно от твърденията на жалбоподателя, не е причина за дискриминацията, а последица от очертаните действия на лицето-дискриминатор. В обобщение се налага извода, че спрямо касатора не е осъществена твърдяната дискриминация пряка дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. и дискриминация по чл.5 ЗЗДискр. и психически тормоз съгласно §1, т.1 от ДР на ЗЗДискр при упражняване правото на труд, осъществен на основата на признаци лично положение, политическа принадлежност и увреждане. Предвид горното, като е приел, че административния орган в хода на валидно проведено административно производство е приложил правилно материалния закон, първоинстанционния съд е постановил законосъобразен съдебен акт. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Крайният извод на Административен съд Благоевград кореспондира със събраните по делото доказателства и е формиран след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК. Съдебното решение е законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на Комисия за защита от дискриминация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е направено своевременно и е основателно в размер на 100 лв., предвид чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение