Решение № 14541 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2017 г.

Решение № 14541 от 29.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10916/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Б. Г., чрез проц. й представител адв. С. М., против решение № 5926/12.05.2017 г., постановено по адм. д. № 14481/2016 г. по описа на Върховен административен съд, шесто отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Б. Г. против заповед № СД-02-3/07.11.2016 г. на министъра на правосъдието, с която на Г., в качеството й на държавен съдебен изпълнител, е наложено дисциплинарно наказание "намаляване на основното трудово възнаграждение с 20 на сто за срок от осем месеца" за извършено нарушение по чл. 328а, ал. 2, т. 5 ЗСВ. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна като е оставил в сила обжалваното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Обосновано съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган при спазване на процесуалния и материалния закон. След съвкупна преценка на данните по делото и правилно приложение на закона решаващият състав е изложил ясни и категорични мотиви относно законосъобразността на административния акт, предмет на съдебен контрол, за това, че споделя изцяло съображенията на административния орган по отношение доказването на допуснатите нарушения и определянето на вида и размера на наложеното наказание. Обоснован е изводът, че Г. виновно не е изпълнила вменени й от закона задължения по посочените в оспорения административен акт изпълнителни дела, с което е допуснала дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 328а, ал. 2, т. 5 от ЗСВ. Обоснован е и изводът, че при определяне на дисциплинарното наказание по чл. 328б, ал. 1, т. 2 от ЗСВ административният орган е съобразил характера на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата, при които са извършени нарушенията и всички относими факти при определяне на наказанието. Отчетена е липсата на налагани други дисциплинарни наказания, както и правните последици от неизпълнението на служебните задължения. Неоснователни са направените в касационната жалба възражения . Обстоятелството, че тричленният състав е възприел фактическите основания, изложени от дисциплинарно наказващия орган за налагане на дисциплинарното наказание, не обуславя незаконосъобразност на решението, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, установяващи различна фактическа обстановка. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане в тази връзка, на министерство на правосъдието следва да се присъдят 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, втора колегия, в настоящия състав