Решение № 9415 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2017 г.

Решение № 9415 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1964/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба подадена от началник отдел "Местни приходи" при община Асеновград против решение № 2420 от 20.12.2016 г. постановено по адм. дело № 2341 по описа за 2016 г. на Административен съд (АС) - П., с което е отменен акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 310 от 26.07.2016 г. издаден от главен инспектор в сектор "Местни приходи" ("МП") при община Асеновград, потвърден с решение № 2 от 14.09.2016 г. на началник отдел "МП" в община Асеновград. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че постановеното от първоинстанционния съд решение е неправилно. Сочи, че оспорения АУЗД е законосъобразен, като излага подробни възражения срещу наведените от "Красикапласт" АД (в несъстоятелност) доводи в първоинстанционното производство. Счита, че е неправилно схващането на съда, че актът е предявен извън сроковете по чл. 685, ал. 1 от Търговския закон (ТЗ) и след изтичането на този срок вземанията не могат да се предявяват. Сочи, че с АУЗД № 109 от 04.04.2012 г. са установени задължения на "Красикапласт" АД за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2011 г. за данък върху недвижимите имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО). Този акт е издаден и надлежно връчен преди откриването на производството по несъстоятелност на "Красикапласт" АД. С решение № 2250 от 27.10.2014 г. АС - П. е върнал преписката на административния орган за постановяване на законосъобразен административен акт при съблюдаване на указанията в описаното решение. Процесният АУЗД е издаден в съответствие с указанията на АС - П. и е за период 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г., т. е. - преди решението за откриване на несъстоятелност на "Красикапласт" АД. В конкретния случай не следва да се прилага чл. 739 от ТЗ, тъй като производството касае установяване на публично общинско вземане по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). От това следва, че приложимата материална разпоредба е чл. 171 от ДОПК, която се явява специална за публичните вземания, каквито са установени с оспорения акт. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено. Ответникът - "Красикапласт" АД (в несъстоятелност), чрез синдика К. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение АС - П. е отменил АУЗД № 310 от 26.07.2016 г. издаден от главен инспектор в сектор "МП" при община Асеновград, потвърден с решение № 2 от 14.09.2016 г. на началник отдел "МП" в община Асеновград и е осъдил община Асеновград да заплати на "Красикапласт" АД (в несъстоятелност) разноски по делото в размер на 50, 00 лв. За да постанови решението съдът е посочил, че с обжалвания АУЗД са установени задължения на жалбодателя (публичноправни вземания на общината) за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. По отношение на жалбодателя е открито производство по несъстоятелност с решение № 84 от 28.02.2013 г. на Окръжен съд - П. (справно основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ ). С решение № 413 от 29.08.2013 г. на Окръжен съд - П. (с правно основание чл. 710 от ТЗ ) длъжникът е обявен в несъстоятелност. Съдът е изложил съдържанието на разпоредбите на чл. 617, ал. 1 от ТЗ, чл. 685, ал. 1 от ТЗ, чл. 688, ал. 1 от ТЗ, чл. 722, ал. 1, т. 6 от ТЗ и чл. 739, ал. 1 от ТЗ . След цитиране на посочената нормативна уредба е приел, че систематичното и логическото тълкуване на цитираните правни норми води до извод, че след като възникналите до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност публични вземания не са предявени своевременно в производството по несъстоятелност, същите са погасени по силата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, което от своя страна води до извод, че издаденият АУЗД е незаконосъобразен и подлежи на отмяна. Решението е неправилно. По делото не е спорно, че "Красикапласт" АД (в несъстоятелност) е собственик на посочените в АУЗД недвижими имоти, в гр. А., за които с акта са определени задължения за данък недвижимии имоти (ДНИ) и такса битови отпадъци (ТБО) за периода 01.01.2009 г. - 31.12.2011 г. В хода на първоинстанционното производство, съдът е установил, че по отношение на дружеството е открито производство по несъстоятелност с решение № 84 от 28.02.2013 г. на Окръжен съд - П., а с решение № 413 от 29.08.2013 г. на Окръжен съд - П. "Красикапласт" АД е обявен в несъстоятелност. Няма данни и не се твърди от ответника процесните публични вземания да са предявени от община Асеновград в производството по несъстоятелността. При тези факти съдът е счел, че след като възникналите до датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност публични вземания не са предявени своевременно в производството по несъстоятелност, същите са погасени по силата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ . Систематичното място на разпоредбата на чл. 739 от ТЗ е в раздела от закона, който регламентира финалните действия по приключването на производството по несъстоятелност и свързаните с това правни последици. Визираното в правната норма погасяване на непредявените вземания настъпва в резултат на постановеното от съда решение на основание чл. 735, ал. 1 от ТЗ за прекратяване на производството по несъстоятелност, За целта откритото производство по несъстоятелност следва да е преминало през всички предвидени в закона фази и в резултат на това да се е стигнало до изплащане на задълженията или да е изчерпана масата на несъстоятелността. Едва при наличието на някое от тези условия прекратяването на производството по несъстоятелността има погасяващо действие за непредявените вземания. В случая, видно от отразяванията в Търговския регистър, производството по несъстоятелност на "Красикапласт" АД не е достигнало до тази фаза, поради което позоваването на нормата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, като основание за отмяна на АУЗД е неправилно. АС - П., приемайки, че установените с АУЗД задължения са погасени по силата на чл. 739, ал. 1 от ТЗ, не е изложил установената по делото фактическа обстановка и правните си изводи досежно спорния предмет. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Тези разпоредби в случая са нарушени. Съдът не е извършил проверка относно начина на определянето на размера на основата върху която са изчислени ДНИ и ТБО, в какъвто смисъл е едно от основните релевирани в жалбата възражения. Наред с това, за да е дължима ТБО за услугите по чл. 62 от ЗМДТ, освен наличието на правна връзка между недвижимия имот и правния субект по смисъла на чл. 11 от ЗМДТ, е необходимо, да са налице заповеди по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в които да са посочени районите и видът на услугите по чл. 62 от ЗМДТ, които се предоставят, като в тях да е предвидено предоставянето на съответните услуги. Следва да се установи, че декларираният имот, за които ТБО е начислена, попада в териториалния обхват на определените със заповедите райони. По аргумент от чл. 71 от ЗМДТ следва да се установи, че услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване са реално извършвани от общината, както и че тя разполага с депо или друго съоръжение за обезвреждане на битовите отпадъци. Посоченото е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД, в частта на установените с него задължения за ТБО. В случая АС - П., приемайки, че установените с АУЗД задължения са погасени, не е изложил установената по делото фактическа обстановка и правните си изводи досежно посочените по-горе обстоятелства. С посоченото съдът е допуснал нарушение на чл. 168, ал. 1 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК и не е да проверил законосъобразността на оспорения акт на всички основания. Съдържанието на обжалваното решение не отговаря на изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Това препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Излагането на фактите, преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения решението се явява неправилно. То следва да бъде отменено, а с оглед забраната за нови фактически установявания, съгласно чл. 220 от АПК и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да се произнесе по оспорването, като изложи мотиви по всички правнорелевантни факти, в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Производството пред административния съд е по реда на ДОПК, поради което и предвид характера на обжалвания пред него акт, съдът е длъжен да реши спора по същество и няма правомощие да връща преписката на компетентния орган по приходите. При новото разглеждане на делото, предвид разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК, съдът следва да укаже на административния орган да представи необходимите доказателства, за изясняване на спора от фактическа страна, както и да провери правилно ли е определена основата за начисляване на ДНИ и ТБО. При действието на чл. 226, ал. 3 от АПК въпросът за разноските и пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение