Решение № 17074 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2012 г.

Решение № 17074 от 18.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11824/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб", гр. Враца, срещу решение № 9 от 27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 192/2012 г. от Административен съд - Враца. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му. Ответникът - Община Враца, в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Враца е отхвърлил като неоснователен предявения от Ивайло Стефанов Кулев, в качеството му на ЕТ "Ивайло Кулев - Айюн Дахаб", гр. Враца, против Община Враца иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и с цена на иска 70 980 лв. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: С договор от 16.02.2007 г. за учредяване право на строеж върху общинска земя Община Враца е учредила в полза на ЕТ "Владимир Николов - 2003", гр. Враца, възмездно право на строеж върху УПИ I-4597, кв. 57, ж. к. "Река Лева", гр. Враца, за построяване на едноетажна сграда със стопанско/търговско предназначение. С договор за прехвърляне на търговско предприятие, вписан на 30.03.2007 г. в службата по вписванията ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб", гр. Враца, е придобил търговското предприятие на ЕТ "Владимир. Николов - 2003", гр. Враца, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Главният архитект на Община Враца е издал Разрешение за строеж № 186/23.07.2007 г., с което е разрешено на ЕТ "Владимир. Николов - 2003", гр. Враца, във връзка с подадено от него заявление извършването на строеж "Магазин за промишлени стоки и офис" - V категория. Въз основа на издадено разрешение за строеж на 14.09.2007 г. е открита строителната площадка с възложител ЕТ "Владимир Николов - 2003". Съставен е акт, образец 15/25.06.2008 г. С писмо, изх. № 94 00-0-12803/22.11.2007 г. на Община Враца е уведомен ЕТ "Владимир Николов - 2003", че следва да спре строително-монтажните работи, тъй като срещу издаденото разрешение за строеж са постъпили жалби. Писмото е връчено на Владимир Николов на 24.11.2007 г. Издаденото разрешение за строеж е отменено със Заповед № ДК-10-17/20.12.2008 г. на началника на РДНСК - Враца. Същата е потвърдена с решение от 04.12.2009 г. по адм. дело № 94/2009 г. на Административен съд - Враца, потвърдено с решение № 6569 от 19.05.2010 г. по адм. дело № 2199/2010 г. на Върховния административен съд. Въз основа на така постановените решения началникът на РДНСК - СЗР - Враца е издал Заповед № ДК-02-СЗР-28/07.09.2010 г. за премахване на изградения строеж, потвърдена с решение от 30.12.2010 г. по адм. дело № 731/2010 г. на АС-Враца, потвърдено с решение № 7477 от 30.05.2011 г. на ВАС. На база постановените съдебни решения на 11.07.2011 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение на Заповед ДК-10-17/20.12.2008 г. на началника на РДНСК - Враца за премахване на изградения строеж, за което е сключен договор с трето лице за разрушаване на сградата, предмет на горепосочената заповед. За извършената услуга е издадена фактура № 687/21.10.2011 г. и е заплатена сумата от 3 480,00 лв. с ДДС. С решение № 7 от 08.05.2008 г. по адм. дело № 411/2007 г. на АС - Враца е отменена Заповед № 279/26.02.2004 г. на Кмета на Община Враца, с която е одобрено частично изменение на ПУП /ПР и ПЗ/, на УПИ - I, кв. 57 по плана на ж. к. "Река Лева", гр. Враца, в частта, в която се предвижда застрояване на сграда на допълващо застрояване - магазин, като решението е окончателно. От правна страна съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за реализиране отговорността на общината, за да бъде уважено искането на ищеца за присъждане на претендираното обезщетение. Налице били незаконосъобразни актове на административен орган, но от тях пряко и непосредствено не били причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение. Ищецът не бил пряк адресат на издаденото разрешение за строеж, което било отменено от съда като незаконосъобразно по съответния ред. Същото било издадено по искане на ЕТ "Владимир Николов - 2003" и имало пряко и непосредствено действие спрямо него. В изпълнение на дадената му възможност и разрешение ищецът извършил строителство, което впоследствие след отмяна на незаконосъобразните административни актове било обявено за незаконно от РДНСК - Враца. Поради това претенцията му за наличие на отговорност от страна на Община Враца била неоснователна и необоснована, тъй като липсвала пряка и непосредствена връзка между незаконосъобразно издадените и отменени впоследствие актове на общинската администрация и имуществените вреди, които са настъпили по отношение на ищеца. В действителност от данните по делото се установявало, че ищецът е направил разходи във връзка с изградения строеж, който впоследствие бил премахнат, поради което стойността на неговото имущество била намалена, но не можело да се приеме, че настъпилите вреди са в резултат на отмененото разрешение за строеж и заповед № 279/26.02.2004 г. на Кмета на Община Враца. Решението е неправилно. За да се ангажира отговорността на държавата или общините по чл. 1 от ЗОДОВ следва да са налице кумулативно следните елементи от фактическия й състав: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнението на административна дейност; вреда - имуществена или неимуществена; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. Неправилен е изводът на съда относно липсата на пряка и непосредствена връзка между отменените по съответния ред незаконосъобразни актове и настъпилите вреди. В производството по делото са били установени, както настъпилите в правната сфера на ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб", гр. Враца, вреди, така и техният размер. Тези вреди са юридически факт, осъществен в правния мир и произтичат именно от отменените като незаконосъобразни разрешение за строеж и заповед за частично изменение на ПУП. Без значение в случая са качествата на субекта, претърпял вредите. Според съда вредите са реално настъпили за ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб", но адресат на отменените административни актове е бил друг правен субект, който е изкупен от ищеца като търговско предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения. Това опосредяване от съда на причинно-следствената връзка между незаконосъобразните актове на общинската администрация и понесените от ищеца вреди лишава последния от правен ред за защита на нарушените му права. Договорът за продажба на предприятието на ЕТ "Владимир Николов - 2003" е произвел правното си действие от датата на вписването му по надлежния ред, при което с придобиване на предприятието на търговеца като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб" е встъпил и в правата и задълженията му по договора за учредяване на право на строеж върху процесния общински имот. Осъщественото правоприемство представлява заместване в хода на процедурата по издаване на разрешение за строеж на една от страните с друго лице. Ответникът не е отчел настъпилата промяна, въпреки вписването й по надлежния ред и е издал разрешението за строеж на името на несъществуващ правен субект. По този начин същият не е изпълнил свое задължение да уведоми за предприетите от него действия, включително и за издаването на разрешението за строеж, надлежната страна. Жалбоподателят не е оспорил предприетите от административния орган действия, като така ги е приел за редовни. Основанието, на което е отхвърлeна исковата молба на ЕТ "Ивайло - Айюн Дахаб" е чисто формално и по този начин съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Връщането на делото се налага за ново обсъждане, при което да се съобразят мотивите на настоящото решение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,