Решение № 3398 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2019 г.

Решение № 3398 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13822/2019 г., VI о., докладчик председателят Любомир Гайдов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на К. К. от [населено място], против решение № 1556 от 30.09.2019 г. по адм. д. № 1003/2019 г. по описа на Административен съд - Б., с което е оставена без уважение жалбата на К. К. срещу решение № 1012-02-53#2/16.04.2019 г., издадено от директора на ТП на НОИ Б.. С решението на директора на ТП на НОИ Б. е потвърдено разпореждане № 2113-02-3189#11/25.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Б., с което, на основание чл. 69б, ал. 1-2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на касационния жалбоподател, тъй като не отговаря на условията по тази разпоредба. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Трудът му в периодите от 01.03.1986 г. до 31.10.1988 г. в "Месокомбинат" ЕООД, гр. Д. и от 01.11.1988 г. до 31.05.1992 г. в "Месопромимпекс" ЕООД, гр. Г. Т., на длъжност "изолаторджия" следва да се категоризира като такъв от първа категория по т. 66 а от ПКТП (отм.); , във връзка с Националния класификатор на професиите от 2011 г., в който е направена характеристика на длъжността "изолировчик на топлинна изолация" – от І категория. Неправилно пенсионният орган е определил труда му в тези периоди като втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.); - която се явява обща разпоредба за работници, осъществяващи строително-монтажна дейност, където длъжността на касатора не е предвидена, а е пренебрегнал дефиницията по т. 66 а от ПКТП (отм.); , която приема за първа категория трудът на "Работници, заети непосредствено в гранулация на шлака и изолировачи с азбест, стъклена или шлакова вата... ". Съдът е следвало да събере необходимите доказателства и да доизясни въпроса при какви конкретни условия е била изпълнявана длъжността "изолаторджия" от касатора - в какви помещения, с какви материали, дали при изпълнение на трудовите си задължения Кънев е работил със стъклена вата, стиропор, азбест и смола в затворени помещения, поради което да му бъде зачетен осигурителен стаж от първа категория по чл. 66 а от ПКТП /отм/. Счита, че решението е постановено при противоречие с материалния закон и в частта, в която не му е признат осигурителен стаж за периода от месец 10, 1992 г. до края на 1998 г., в качеството му на управител и самоосигуряващо се лице, по трудов договор към ЕТ "Кредо – К. Д.". След като за периода 1993-1998 г., едноличният търговец е подавал годишни данъчни декларации, от които е видно, че е извършвал дейност и е реализирал печалби, върху които е заплащал данъци, липсата на данни за заплатени осигуровки не е основание да не му се зачете периодът за осигурителен стаж /по аргумент от чл. 70 КСО, чл. 40, ал. 7 от НПОС, чл. 173 във връзка с чл. 171, ал. 2 от ДОПК/. Моли да се отмени съдебното решение и вместо него да се отмени решението на директора на ТП на НОИ Б.. П. разноски. Ответникът – директорът на ТП на НОИ Б., редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: К. К. е подал заявление вх. № 2113-02-3189/12.10.2017 г. до ТП на НОИ Б., с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 1-2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението – 12.10.2017 г., Кънев има навършена възраст [възраст]. От представените доказателства, на лицето са зачетени 13 години 02 месеца и 12 дни от втора категория труд и 06 години 04 месеца и 03 дни от трета категория. На основание чл. 104 от КСО, общият осигурителен стаж, превърнат към трета категория е 22 години 10 месеца 03 дни. Съгласно чл. 69 б, ал. 2 от КСО в приложимата редакция към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия, /изм. и доп. ДВ. бр. 61 от 11 Август 2015 г. /, лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 или когато са променили осигуряването си по чл. 4 в и са навършили възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете. От 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст. Органът е преценил, че към датата на заявлението – 12.10.2017 г., условието за навършена възраст е изпълнено, но трудовият стаж от втора категория е 13 години 02 месеца и 12 дни, т. е. по-малко от изискуемите 15 години, положени по условията на втора категория труд. С разпореждане № 2113-02-3189#10/20.12.2017 г. издадено от ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване" при ТП на НОИ Б., на К. К. е отказано да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б, ал. 1-2 от КСО. С решение № 1012-02-332#1/24.01.2018 г., директорът на ТП на НОИ Б. е потвърдил разпореждане № 2113-02-3189#10/20.12.2017 г. на пенсионния орган. Кънев е обжалвал решение № 1012-02-332#1/24.01.2018 г. пред Административен съд Б., който е отхвърлил оспорването с решение № 884/30.04.2018 г. по адм. д. № 338/2018 г. С решение № 16176/20.12.2018 г. по адм. д. № 8122/2018 г. на Върховния административен съд, е отменено решението на Административен съд Б. и потвърдените с него актове на ТП на НОИ Б., и е върната преписката на административния орган за ново произнасяне, като е указано, пенсионният орган да посочи по кой текст от отменения Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП (отм.); / е квалифициран за спорните периоди осигурителния стаж на Кънев, както и да изложи мотиви тази връзка. След връщане на делото като преписка на органите на ТП на НОИ Б., в изпълнение на указанията на ВАС, е издадено разпореждане № 2113-02-3189#11/25.02.2019 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване", с което въз основа на същите констатации относно осигурителния стаж и възраст на Кънев, е постановен отново отказ да му се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69 б, ал. 2 от КСО. С разпореждането, изрично е определен стажът на Кънев за периодите 09.09.1986 г. –31.10.1988 г. в "Месокомбинат" ЕООД – гр. Д. и 01.11.1988 г. –31.05.1992 г., в "Месопромимпекс" ЕООД – гр. Г. Т., на длъжност "изолаторджия" като втора категория по т. 26 от ПКТП (отм.); , приложим през процесния период. Т. 26 от ПКТП се намира в раздел "Строителство, строителна индустрия и производство на строителни материали" и причислява към втора категория строително-монтажни работници, работещи непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност. С решение № 1012-02-53#2/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Б. е потвърдено разпореждане № 2113-02-3189#11/25.02.2019 г. В настоящото касационно производство отново се оспорва зачитането на стажа на лицето в цитираните периоди, като такъв от втора категория по т. 26 от ПКТП, вместо първа категория по т. 66 а от ПКТП (отм.);. Според т. 66 а от ПКТП (отм.); , се пенсионират при 20 години трудов стаж, от които 15 години положени в посочените отрасли и дейности, и възраст 50 години за мъжете и 45 години за жените:..... Работници в производството на изолационни материали: огледала и манганово стъкло, щапелни стъклени влакна, стъклени влакна, стъклен воал и тъкани, стъклена, минерална, шлакова, мергелна или базалтова вата. Работници, приготвящи форми от посочените воал, влакна и вата. Работници, заети непосредствено в гранулация на шлака и изолировачи с азбест, стъклена или шлакова вата.... " Тази разпоредба, на която се позовава касаторът, съдържа категории изолировачи с азбест, стъклена и шлакова вата. В производството пред административния орган и пред първоинстанционния съд не са събрани доказателства относно вида и опасността на материалите, с които е работил Кънев на длъжността "изолировач" в двата спорни периода. Както е посочил и ВАС при първото касационно обжалване, уточняването на вида дейност, упражнявана от Кънев и приложимата към нея правна квалификация по ПКТП (отм.); могат да се изяснят с помощта на съдебно-икономическа експертиза, тъй като са необходими специални знания, с които съдът не разполага. ВАС е отложил тази преценка, тъй като при първоначалното произнасяне по заявлението на Кънев с разпореждане и решение на ТП на НОИ липсва въобще посочване в коя точка по ПКТП (отм.); попада длъжността "изолаторджия", което от своя страна възпрепятства провеждането на съдебния контрол за законосъобразност на постановения отказ от отпускане на ЛПОС на претендираното от Кънев основание по чл. 69 б, ал. 2 от КСО. ВАС е отменил решението на ТП на НОИ и е върнал преписката на административния орган, с указания за постановяване на нов административен акт, в който изрично да се посочи правната квалификация, по която се категоризира процесния осигурителен стаж и да изложи мотиви. Както е посочил ВАС, при признаване от органите на НОИ на осигурителен стаж, положен при условията на ПКТП (отм.); посочването на конкретния текст от подзаконовия нормативен акт е необходимо, както с оглед на правото на кандидатстващото за пенсия лице да е наясно защо положения от него труд се причислява към дадена категория, така и за целите на съдебната проверка по приложението на материалния закон. С процесното решение на Административен съд Б. не е спазено указанието на ВАС и отново не е изяснен изцяло спора от фактическа страна досежно условията, при които е полагал труд през процесния период, за да се изясни и въпроса за категорията на труда, полаган от жалбоподателя. Съдът не е назначил икономическа експертиза, както е било указано още при постановяване на първото касационно решение на ВАС. В жалбата на К. К. до Административен съд Б., срещу решение № 1012-02-53#2/16.04.2019 г. на директора на ТП на НОИ Б., е направено изрично доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза, със задача, вещото лице като се запознае с материалите по делото и извърши съответните проучвания, да отговори на въпросите относно извършваната работа от Кънев в спорните периоди, в какви помещения и с какви материали е работил, при условията на каква категория е полаган трудът от касатора. Поставени са и въпроси към кой момент са били прекратени трудовите му договори, както й заплащани ли са осигурителни вноски по реда и в сроковете предвидени в Наредбата за обществено осигуряване в сила от 21.07.1992 г. за периода от м. 10, 1992 г. до края на 1998 г. от ЕТ "Кредо-К. Д.". Съдебно-икономическа експертиза от вещо лице със необходимите специални знания би могло да установи вида на извършваната от касатора дейност, материалите, с които е работил и възоснова на това, по коя точка от ПКТП (отм.); би следвало да попада. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по това искане на жалбоподателя, като не е назначил исканата СИЕ, нито по силата на служебното начало. Съдът след като не разполага със специалните знания за установяване на фактите от предмета на експертизата, следва да приеме заключението като компетентно и да обоснове фактическите и правни изводи с него. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила. Касационната жалба се явява основателна. Следва да се отмени решението на Административен съд Б. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав с указания да бъде назначена съдебно-икономическа експертиза, съгласно искането на жалбоподателя Кънев. В заключението на СТЕ, вещото лице да направи обстоен преглед на дейността на предприятията, в които е работило лицето, ведно със съответните длъжности, заемани от него в тези предприятия, както и вида и характера на дейностите, които е извършвало и условията на труд за всеки от спорните периоди. След приемане на заключението на СИЕ и въз основа на него, съдът трябва да се произнесе по спорните въпроси във връзка с осигурителния стаж на Кънев, като приложи относимите правни разпоредби към изцяло изяснената фактическа обстановка. Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО за осигурителен стаж се зачита времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица, включително вноските по чл. 6, ал. 9 КСО и дължимите осигурителни вноски от лицата по чл. 4 а, ал. 1 от КСО. При положение, че лицето дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, то органите по приходите имат правото да съберат дължимите вноски по принудителен ред. Несъмнено е, че лицето също има право да внесе такива вноски, ако ги счита за дължими. В случай обаче, че лицето не е заявило за целите на отпускане на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст осигурителен стаж за периодите, за които не са внесени вноски и този стаж не му е зачетен съгласно императивното правило на чл. 9, ал. 1, т. 4 от КСО, то осигурителният доход за тези периоди също не следва да бъде взет предвид при изчисляване на размера на пенсията. Също така, разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО, доп. обн. ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., предвижда, че категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането му. Тази разпоредба не съдържа ограничение относно чл. 69 б от КСО на каквото основание е подал заявлението си касаторът. В конкретния случай са налице писмени доказателства /удостоверения/ за осигурителен стаж относно спорните осигурителни периоди. Следователно е налице хипотезата на изключението по чл. 104, ал. 10, предложение второ КСО, която допуска свидетелски показания при наличие на представени писмени доказателства, които са издадени от работодателя. Първоинстанционният съд не следва да възприема безкритично и едностранно показанията на свидетелите, а ги преценява с оглед всички други данни по делото. Гласните доказателства са ценени като непротиворечиви /респ. обратното/, след съпоставка с приетите писмени доказателства и анализ за съответствието им с данните, обективирани в писмените доказателства – като удостоверенията, трудовата книжка /ако е представена/, доклади от анализ на разплащателни ведомости и др. В тази хипотеза, допускането на свидетелски показания за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност, в контекста на трудовите функции, не предсатвлява нарушение на цитираната специална норма на КСО. В този смисъл е практиката, обективирана например в решение № 15166 от 11.11.2019 г. по адм. д. № 1391/2019 г., VІ Отд. на ВАС, решение № 918 от 22.01.2019 г. по адм. д. № 6095/2018 г., VІ Отд. На ВАС, и др. Обжалваното съдебно решение, с което оспорените административни актове са потвърдени, е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила - касационно отменително основание по чл. 209, т. 1-3 от АПК, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Б. при съобразяване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени с настоящото съдебно решение. С оглед постановеното връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, разноски по делото пред настоящата инстанция не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,