Решение № 5844 от 15.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуания кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Перник против решение 278 от 22.12.2021г. на Административен съд Перник по адм. дело 481/2021г. С него се отменя решение [номер]/29.09.2021г. на директора на ТП на НОИ Перник, с което е отхвърлена жалба вх. 1012-13-71/11.06.2021г. , подадена от А. Войнов с адрес в [населено място] против разпореждане [номер]/13.04.2021г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. Със същото решение е върната преписката на органа за издаване на административен акт по подаденото от Войнов заявление, вх. МП-369/7.01.2015г. при ТП на НОИ Перник за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, съобразно указанията по приложението на закона, дадени в мотивите на решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, като от съдържанието на жалбата се извежда като касационно основание съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а съдът седи служебно и за нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, А. Войнов чрез процесуален представител адвокат Ю. Йончовска САК взема становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, тричленен състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба, обжалвания акт, доказателствата по делото, сочените касационни основания и изискванията на закона констатира следното: Производството пред административния съд е образувано по жалба на А. Войнов против решение [номер]/29.09.2021г. на директора на ТП на НОИ Перник. С него се отхвърля жалба на Войнов против разпореждане [номер]/13.04.2021г. протокол 01133 от 9.04.2021г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО. Поддържа доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му. Спорният въпрос пред административния съд е законосъобразността на решение, потвърждаващо разпореждане от 13.04.2021г., с което се отпуска лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 2.07.2020г. в размер на 586.60 лева като с него се изменя разпореждане от 8.04.2021г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 КСО във връзка с установени нови факти и обстоятелства относно осигурителен стаж и доход на лицето. С разпореждане от 8.04.2021г., постановено в изпълнение на влязло в сила съдебно решение 20 от 10.10.2018г. по описа на районен съд Трън на 2.07.2020г. Посочено е в него, че личната пенсия се отпуска от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е удостоверен осигурителен стаж по ЗУТОССР, като искането на лицето не се разглежда в хипотезата на възобновяване на административното производство по предходно заявление от 7.01.2015г., предвид приключило съдебно производство с влязло в сила решение на ВАС. Размерът на пенсията е 706.36 лева. В обжалваното решение на директора на ТП на НОИ е посочено, че разпореждането от 13.04.2021г. е постановено във връзка със събрани и приобщени нови факти и обстоятелства по време на воденото съдебно производство, които имат значение към зачитането на осигурителния стаж и доход и представляват безспорни доказателства, удостоверяващи реално положен от него труд осигурителен стаж при други осигурители за периоди, които се дублират с признатия му по ЗУТОССР трудов/ осигурителен стаж. Съдът е приел, че има нарушения в административното производство като не е разгледано искането за възобновяване по реда на чл. 99 АПК и от друга страна, не е налице ново заявление за отпускане за отпускане на пенсия, като следва да се отчете датата на подаване на заявлението през 2015г. и то да бъде преразгледано. Решението е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2015г. е разгледано по същество от административния орган, като спорът е разгледан и от административен съд с влязло в сила решение. Това обстоятелство изключва възможността да се приложи институтът на възобновяване към административните актове по заявлението от 7.01.2015г. От друга страна, разпоредбата на чл. 99 КСО предвижда възможност влязлото в сила разпореждане по чл. 98 да бъде изменено или отменено от органа, който го е издал в случаите, когато се представят нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход и др., както и когато пенсията е отпусната въз основа на неистински или подправени, или на документ с невярно съдържание, включително и когато пенсията отпусната в по голям или в по малък размер. В настоящият случай с разпореждане от 8.04.2021г. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 2.07.2020г. датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е установен трудов/осигурителен стаж по съдебен ред. Това е датата на която следва да се приеме, че са налице и представени пред органа новите доказателства, имащи отношение към правото на пенсия и без да има подадено нарочно заявление, а и служебно по инициатива на органа. Решаването на този въпрос следва констатациите на съда, както е направено с разпореждането от 8.04.2021г. Наред с това, органът издал разпореждането е в компетентността си да установи, че отпуснатата пенсия е въз основа на доказателства, които дублират стажа, признат от съда, което прави доказателствата неистински, като противоречащи на констатациите на съда. Това е отразено в разпореждането от 13.04.2021г,. довело до намаляване размера на отпусната пенсия поради незачитане на такъв дублиран стаж в периоди, признати от съда за проведени при друг осигурител. Всички въпроси относно правото на пенсия, наличие на предпоставките и индивидуалния коефициент са взети предвид от административния орган, поради което обжалваното решение е законосъобразно постановено при отсъствие на отменителните основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното решението на съда е неправилно като противоречащо на материалния закон-отменително основание по чл. 209, АПК и като такова следва да бъде отменено. След отмяната му, тъй като не се налага събирането на нови доказателства спорът следва да бъде разрешен по същество с постановяване на ново решение, с което жалбата на А. Войнов срещу решение [номер]/29.09.2021г. на директора на ТП на НОИ Перник бъде отхвърлена като неоснователна. При този изход на делото на касатора се дължат разноски за двете инстанции в общ размер на 250 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от орното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховен административен съд ,тричленен състав на шесто отделение