Решение № 7533 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе (ТП на НОИ – Русе), против Решение № 662/ 09.03.2026 г. на Административен съд Русе, постановено по адм. дело № 462/2025 г., с което е отменено по жалба на Д. Ж. Д., с [ЕГН], от гр.Русе, [улица], [адрес], Решение № 2153-17-64/16.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с него Разпореждане № 6 /прот.01144/14.04.2025 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе, с което личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. е изменена, считано от 19.11.2024 г., както и е осъден Националния осигурителен институт гр. София да заплати на Д. Ж. Д., [ЕГН], от гр. Русе, [улица], [адрес], сумата от 233,15 евро – деловодни разноски. В жалбата се поддържат възражения за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, което е касационно основание по чл. 209, т.3 АПК, поради което се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на първоинстанционната жалба. Поддържа се, че съдът неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност (за краткост Регламент № 883/2004) и незаконосъобразно приел, че органът е нямал право да преизчисли пенсията на Д. Ж. Д.. В касационната жалба се претендират и сторените съдебни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Д. Ж. Д. е подал отговор на касационната жалба, като твърди, че същата е неоснователна, а решението на административния съд е правилно, поради което следва да се остави в сила. Моли са присъждане на съдебните разноски, сторени от страната пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа, че първоинстанционният съд е изяснил обстоятелствата по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение № 2153-17-64/16.06.2025 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Русе, с което е потвърдено Разпореждане № 6/прот.№ 1144/14.04.2025 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе. С потвърденото разпореждане е изменена, считано от 19.11.2024 г., отпуснатата на Д. Д. лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883/2004 г., като е намален нейния размер. Първоинстанционният съд приема, че със заявление вх.№ 2170-17-112/18.10.2022 г. Д. Ж. Д. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на КСО като е декларирал, че към момента на подаване на заявлението получава друга пенсия от Испания и има осигурителен стаж, придобит в друга държава – Испания. Установено е по делото, че по това заявление първоначално било издадено Разпореждане № 6/08.04.2024 г., с което на Д. била отпусната исканата пенсия на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО и Регламент № 883/2004, считано от датата на заявлението – 18.10.2022 г. При отпускането бил зачетен осигурителен стаж в България от втора категория 6 години и 25 дни и от трета категория 13 години, 7 месеца и 9 дни, както и стаж по чл. 9а, ал. 2 от КСО (недостигащ и заплатен от жалбоподателя) – 6 месеца и 24 дни, както и 17 години, 4 месеца и 26 дни осигурителен стаж, положен в Испания. Осигурителните данни за стажа, придобит в Испания са изведени от съдържанието на формуляр Е 205 ES по делото, с който компетентната институция в Испания е потвърдила допълнително стаж на лицето до датата на подаване на заявлението – 18.10.2022 г. Д. Д. е подал ново заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх.№ 2170-17-170/07.12.2023 г., в което сочи, че към датата на заявлението не получава друга пенсия и има осигурителен стаж в Испания, но не и след 29.11.2021 г. Във връзка с това заявление в Разпореждане № 6/08.04.2024 г. е посочено, че доколкото с разпореждането се отпуска пенсия по предходното заявление от 18.10.2022 г., то не се следва повторно отпускане на същата пенсия и е постановен отказ по заявлението от 07.12.2023 г. Съдът е посочил, че му е служебно известно, че Разпореждане № 6/08.04.2024 г. на пенсионния орган, ведно с потвърдилото го решение на горестоящия орган, е било отменено с влязло в сила Решение № 2482/21.08.2024 г., постановено по адм.д.№ 521/2024 г. по описа на Административен съд Русе и преписката е била върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на Д. Д. от 18.10.2022 г. Въз основа на указанията на съда в отменителното съдебно решение, е издадено Разпореждане № 11/13.11.2024 г. на пенсионен орган, с което на Д. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 18.10.2022 г. При отпускането е зачетен осигурителен стаж в България от втора категория 8 години, 7 месеца и 5 дни и от трета категория 11 години и 29 дни или общо превърнат към трета категория по реда на чл. 104 от КСО – 21 години, 9 месеца и 28 дни. Зачетеният осигурителен стаж от Испания до датата на заявлението 18.10.2022 г. бил 17 години, 4 месеца и 26 дни. Въз основа на осигурителния доход на лицето за периода 17.11.1994 г. – 28.02.1999 г. е изчислен индивидуален коефициент – 0,6229. Изчислен е теоретичен размер на пенсията при използване на целия стаж на лицето до 18.10.2022 г. (от България и от Испания), след което е изчислен и пропорционалния размер на пенсията, съответстващ на осигурителния стаж на Д., придобит в България при използване на съотношение 261/470 (месеци осигурителен стаж в България към общия брой месеци осигурителен стаж). По делото не е спорно, че Разпореждане № 11/13.11.2024 г. не е оспорвано от жалбоподателя и е влязло в сила. От представените от ответника в хода на настоящото съдебно производство писмени доказателства с молба вх.№ 4238/06.10.2025 г. административният съд установява, че преди подаването на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 18.10.2022 г. пред ТП на НОИ – Русе, жалбоподателят е подал заявление от 29.11.2021 г. пред испанската компетентна институция за отпускане на пенсия за старост, което на основание чл. 50, ал. 1 от Регламент № 883/2004 се счита за заявление и пред българската компетентна институция. По това заявление е постановено Разпореждане № 2140-17-126/01.03.2023 г., с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. Д., тъй като лицето към датата на заявлението не е навършило изискуемата възраст и не разполага с изискуемия осигурителен стаж, включително и с потвърдения от Испания осигурителен стаж от 16 години, 6 месеца и 7 дни към 29.11.2021 г. По делото е представено в превод на български език решение на испанската осигурителна институция от 28.04.2022 г., според което на жалбоподателя е отпусната пенсия за старост от 01.12.2021 г. Определени са суми за плащане за периода от датата на отпускане до момента на постановяване на решението. От жалбоподателя е представено и копие с превод на български език и на срочен трудов договор, според който Д. е назначен за срок от 01.12.2021 г. до 18.11.2024 г. на работа при непълно работно време. В трудовия договор е отбелязано изрично, че се касае за „състояние на частично пенсиониране“ и за „специални клаузи за състояние на частично пенсиониране“. Видно е от доказателствата по делото, че на 19.02.2025 г., отново чрез системата за електронен обмен на данни, в ТП на НОИ – Русе са получени формуляри Р2000 Искане за пенсия за старост, Р4000 Доклад относно осигурителната история, Р5000 Осигурителни периоди/периоди на пребиваване и Р8000 Искане за допълнителна информация. От данните в Р2000 е видно, че жалбоподателят е подал на 06.11.2024 г. искане за отпускане на пенсия като е посочил планирано прекратяване на дейността си като наето лице – 18.11.2024 г. Във формуляра е отразена отпуснатата от България от 18.10.2022 г. пенсия, както и отпусната от Испания пенсия от 19.11.2024 г. Във формуляр Р4000 испанската компетентна институция е посочила българския стаж на лицето, а във формуляр Р5000 е удостоверила осигурителните периоди на Д. в Испания до 18.11.2024 г. – общо 7112 дни. С Формуляр Р8000 е изискано от ответника да представи на компетентната институция в Испания формуляри Р5000 и Р6000. Във връзка с описаната новополучена информация от Испания пенсионният орган при ТП на НОИ – Русе е изготвил нов опис на осигурителния стаж на, при което общият осигурителен стаж на жалбоподателя в Испания е изчислен на 19 години, 5 месеца и 27 дни. При тези данни е издадено разпореждане № 6/14.04.2025 г. В разпореждането се посочва, че личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя се изменя на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. „д“ от КСО във връзка с Регламент № 883/2004. Изчисленията, направени в разпореждането, са при същите изходни данни (за осигурителен доход, индивидуален коефициент и доход, от който следва да се изчисли пенсията), каквито са използвани в разпореждането за отпускане на пенсията – Разпореждане № 11/13.11.2024 г. Различието се състои единствено в признатия осигурителен стаж в Испания, който при отпускането на пенсията е 17 години, 4 месеца и 26 дни (до 18.10.2022 г.), а в разпореждането от 14.04.2025 г. е 19 години, 5 месеца и 27 дни (до 18.11.2024 г.). Съдът констатира, че тази разлика обаче не е намерила отражение както върху определянето на теоретичния размер на пенсията, така и при изчисляването на пропорционалния размер, съответстващ на положения в България осигурителен стаж. Видно от съдържанието на издаденото разпореждане от 14.04.2025 г. същото описва единствено извършените изчисления на пенсията на жалбоподателя, включително актуализации и индексации, относими за съответния период, без изложени мотиви, свързани с извършеното изменение на пенсията на Д.. При така посочената фактическа обстановка административният орган е издал Решение № 2153-17-64/16.06.2025 г., с което потвърдено Разпореждане № 6/14.04.2025 г. За установяване на релевантните за спора факти съдът е приел и гласни доказателства, като в съдебно заседание на 10.02.2026 г. е разпитал свидетел, показанията на който са обсъдени в съвкупност с останалите доказателства по делото. При преценката за законосъобразност на обжалвания административен акт съдът констатира, че административният акт е незаконосъобразен поради наличие на основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК и отменя решението на директора на ТП на НОИ – Русе. Решението е правилно. Касационната инстанция счита, че съдебното решение се основава на вярна преценка на събраните доказателства, постановено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. Касационните възражения за неправилност на обжалвания съдебен акт са неоснователни, доколкото спорът по делото е правен и той касае правото на националния пенсионен орган в конкретната хипотеза служебно да преизчисли пенсията на лицето за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 50, § 4 от Регламент 883/2004. Разпоредбата на чл. 50, § 1 от Регламент № 883/2004 предвижда всички компетентни институции да определят правото на обезщетение, съгласно всички законодателства на държавите-членки, на които заинтересованото лице е подчинено, при подаване на заявление за отпускане на пенсия, освен ако заинтересованото лице изрично поиска отлагане на отпускане на обезщетения за старост съгласно законодателството на една или повече държави-членки. Въз основа на цитираната разпоредба и във връзка с чл. 45, § 4 и § 5 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност (за краткост само Регламент № 987/2009), подаденото в която и да е държава-членка заявление за отпускане на обезщетение (пенсия) за старост се счита за подадено заявление във всяка от държавите-членки, по законодателството на които лицето има придобит осигурителен стаж. От своя страна разпоредбата на чл. 50, § 4 от Регламент № 883/2004 посочва, че ново изчисляване се извършва автоматично, когато изискванията на другите законодателства бъдат изпълнени или когато лицето поиска отпускане на отложеното в съответствие с параграф 1 обезщетение за старост, освен ако завършените по другото законодателство периоди вече са били взети предвид по силата на параграфи 2 или 3. Налага се обоснован извод, че автоматично преизчисляване на пенсията на основание цитираната норма от регламента, ще се осъществи при наличието на две кумулативни предпоставки: на първо място лицето вече трябва да отговаря на изискванията за отпускане на пенсия или да е поискало отпускане на отложена пенсия по законодателството на другата държава- членка и на второ място осигурителните периоди в тази друга държава-членка да не са били вече зачетени от държавата-членка, по чието законодателство лицето е имало право на пенсия от по-рано. Смисълът на този текст е, че в един предходен момент при отпускане на пенсия от друга държава-членка, от същата не е бил зачетен стаж на лицето, придобит в държава - членка, на чието законодателство лицето не е отговаряло за отпускане на пенсия и с оглед на това от момента, в който то е започнало да отговаря или му е отпусната отложената преди това пенсия, то този стаж следва да бъде отчетен и от държавата-членка, която първоначално не го е зачела по правилото на чл. 50, § 2 и § 3 от Регламент № 883/2004. Именно по тази причина от регламентираното в чл. 50, § 4 от Регламент № 883/2004 автоматично преизчисление са изключени случаите, в които стажът на лицето в другата държава-членка вече е бил зачетен по правилата за това, съдържащи се в регламента. Следва извод, че автоматичното преизчисление би било приложимо в случай, че при отпускането на отложената пенсия се констатират периоди, които са били завършени преди настъпването на риска, но същите не са били взети предвид при изчисляване по реда на чл. 52 от Регламент 883/2004. Такива доказателства по делото не са били ангажирани от административния орган, издал оспорения административен акт. Поведението му основателно е посочено от административния съд като нарушение на изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК. Нарушението на административнопроизводствените правила при издаване на решението на директора на ТП на НОИ – Русе е съществено, защото в административното производство по издаване на акта същият е следвало да изясни фактите и обстоятелствата, които са от значение за неговото издаване. От тълкуването на разпоредбата на чл. 50, § 4 следва, и че е необходимо да се зачете само максималният осигурителен период- чл. 56, § 1, б.“а“, изискван според законодателството на съответната държава – членка, а не общата продължителност на завършените периоди, защото това както е в случая, влошава и необосновано ощетява правоимащото лице, да получи съответното по размер обезщетение. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, следва да се уважи, като му с присъди сумата от 200 евро за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат по делото, съгласно приложен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2026 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение