Решение № 1457 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2018 г.

Решение № 1457 от 4.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7854/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – П. против решение № 286/27.04.2018 г. по адм. дело № 135/2018 г. на Административен съд – П.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 31 б от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП)(отм.); , чл. 69 б от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – А. Н. А., от [населено място], област П., чрез адвокат И. Барбова изразява становище за неоснователност. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на изплатено адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 286/27.04.2018 г. по адм. дело № 135/2018 г. Административен съд – П. е отменил решение № 1012 – 12 – 131/10.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане № ПР – 2140 – 12 – 455/17.11.2017 г. на ръководител "ПО", с които е отказано на А. Н. А. отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 б КСО. Присъдил е разноски. Съдът е приел, че актовете на пенсионните органи са издадени в противоречие с материалноправни разпоредби – основание за отмяната им като незаконосъобразни по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Решението е правилно. По делото е установено, че А. Н. А. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по реда на чл. 69 б КСО. Приложил е изискуемите документи. Пенсионните органи са приели, че липсва едно от кумулативно изискуемите материалноправни основания за правото на пенсия за ранно пенсиониране, а именно 15 години осигурителен стаж, придобит при условията на втора категория труд. Приели са, че трудът при общия осигурителен стаж за 07 м. е при условията на първа категория, за 04 г., 09 м. и 28 дни е при условията на втора категория, а за ЗЗ г., 11 м. и 01 дни е при условията на трета категория. Спорен между страните е осигурителният стаж за периода 24.11.1987 г. – 11.01.1999 г. когато жалбоподателят е заемал длъжността "майстор – бригадир" в ДСО"П." – Обувен завод "В. М." гр. П.(понастоящем "Стара река" АД). Видно от удостоверения УП – 15 за годините 1986 г. – 1996 г., издадени въз основа на изплащателните ведомости е, че в тях липсва отбелязване на длъжност. Съгласно т. 31 б. ПКТП (отм.); от втора категория е труда на работници и инженерно-технически работници до началник цех включително при суха обработка, боядисване и апретиране на кожи в кожарските и кожухарските предприятия и пречиствателните станции към тях; работници в обувната и коженогалантерийната промишленост при работа с лепила на база органични разтворители: конфекционери-ръчници, конфекционери на машини, саяджии, кроячи на ходилни детайли, машинници, ръчници, шприцьори на директно и индиректно леене на ходилни детайли, ръчници - финишна обработка на ходилни детайли; работници в каучуково-обувната промишленост: бемберисти, каландристи, валцьори, пресьори, работници ситопечат, вулканизатори на каучукови плондери; лепилобъркачи на лепила с органични разтворители. Събраните в хода на делото гласни доказателства установяват, че майсторът – бригадир е работник в обувната промишленост, който е полагал труда си в обувното производство, в случая в цех "Десма" и е участвал във всяка една от осъществяваните операции и заготовки за производството на готовите изделия, замествайки отсъстващи работници или ръководейки цялостното производство по целия конвейр. Назначената по делото експертиза е установила, че работният процес в цеха се е осъществявал с огромна машина "Десма" с голям агрегат с 12 позиции за отливане на ходила с полиеритан ПВЦ - материал, при които се работи с лепила, кожи и различни отливки на ходила. Липсата на запис на длъжността в изплащателните ведомости е следвало да бъде преодоляно от органите на ТП на НОИ, чрез изясняване на всички факти от значение за тези обстоятелства с всички допустими доказателствени средства. Длъжността майстор-бригадир е производна от наличната към него момент организация на работата и отчитането и заплащането на труда. Функциите на тази длъжност са пряко свързани с производствения процес за изработката на обувки. Съгласно т. 67 ПКТП (отм.); трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Работници и инженерно-технически персонал, независимо от отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране, определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели I и II на правилника за времето, през което работят на тях. Неизясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая е съществено нарушение на административнопроизводствените правила когато са се отразили или е вероятно да се отразят върху материалната законосъобразност на акта. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени извършените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 004374/25.05.2018 г. възлизат на сумата от 350, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение