Решение № 12902 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2017 г.

Решение № 12902 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13827/2017 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от В. К., с адрес за призоваване в [населено място], срещу решение № 5070/31.07.2017 г. по адм. дело № 5867/2016 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповеди № 3436/19.04.2016 г. и № 4042/22.04.2016 г. на управителя на Националния осигурителен институт (НОИ). Касаторката поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано, материално правно незаконосъобразно, постановено при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, ведно с произтичащи от това правни последици. Ответникът по касационна жалба - управителят на НОИ, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съобразно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, АССГ е приел за установено, че с оспорената пред него заповед № 3436/19.04.2016 г, издадена на основание чл. 82, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл.), К. е преназначена от длъжността "началник отдел "Човешки ресурси, административно, правно и информационно обслужване" в ТП на НОИ - Русе с ранг III младши, на длъжност "главен юрисконсулт в отдел "Административен", ТП на НОИ - Русе с ранг III младши, считано от 1.04.2016 г. С другата оспорена заповед № 4042/22.04.2016 г. на управителя на НОИ, издадена на основание чл. 67, ал. 5, т. 1 от ЗДСл. във връзка с чл. 12 от Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация на К., заемаща длъжността "главен юрисконсулт в отдел "Административен", ТП на НОИ - Русе с ранг III младши, е определена основна месечна заплата 1203 лева, считано от 1.04.2016 г. АССГ е изложил мотиви, че няма спор по делото, че предходната заемана от К. длъжност е "началник отдел "Човешки ресурси, административно, правно и информационно обслужване" в ТП на НОИ - Русе. На 14.06.2016 г. жалбоподателката е депозирала заявление с изразено съгласие и молба да бъде преназначена на длъжността "главен юрисконсулт в отдел "Административен", ТП на НОИ - Русе. Заповедта за преназначаването е подписана вместо управителя на НОИ от подуправител, действал при условията на заместване по време на отсъствие на управителя на НОИ поради командировка (л. 58), поради което е издадена от компетентен орган. Установено е, че подаването на заявлението от К. се предхожда от участието и в процедура по подбор заедно с друг началник отдел, свързана с последвалото съкращаване на 1 брой длъжност началник отдел във връзка със заповед за утвърждаване на ново щатно разписание на НОИ. Съдът е посочил, че подборът във връзка със съкращаването на длъжността "началник отдел" не е част от фактическия състав по издаване на оспорената заповед за преназначаване, началото на процедурата е заявеното съгласие от К. за преназначаване на длъжността, на която е преназначане. За тази заповед е прието, че е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с материалното право. По отношение на заповедта за определяне на основната заплата, издадена от компетентния орган - управител на НОИ, с нея й е определена заплата съобразена с Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация и Вътрешните правила в НОИ, като няма правна възможност за запазването на основното й възнаграждение, което е получавала като "началник отдел". Решението е правилно. Правилни са изводите на съда, че извършеният подбор предвид съкращаването на една щатна бройка за друга длъжност "началник отдел" не е част от порцедурата по преназначаване по първата оспорена заповед, поради което не се е произнесъл по наведените доводи по тази процедура. Същите биха били от значение за правния спор в случай, че служебното правотношение на К. би било прекратено поради съкращаване на длъжността "началник отдел", какъвто не е настоящият казус. За работодателя при планирано съкращаване на определена длъжност няма законово задължение да предложение на държавния служител, чиято длъжност се съкращава, друга длъжност, поради което оспорената заповед за преназначаване не представлява продължение на проведената процедура за подбор и доводите във връзка с подбора са неотносими към настоящия правен спор. Няма спор между страните, че К. е направила валидно волеизявление за преназначаване на новата длъжност и че отговаря на изискванията за заемането й - тоест налице са както материалноправните предпоставки по чл. 82 ЗДСл., така е и спазена и процедурата по издаването й, изискваща заявление от държавния служител със съгласие за преназначаване. По отношение на заповедта, с която е определена основната й заплата, последната, както правилно е констатирал съдът е в рамките на приложение 1 към Наредбата за заплатите на държавните служители и както е посочил съдът при преназначаване на длъжност с по-ниско ниво