Решение № 10308 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2019 г.

Решение № 10308 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Хайтови -сие" ООД срещу решение № 1692 от 14.03.2019 г. по адм. д. № 5782/2018 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу решение № РД-05-68/17.05.2018 г. на заместник-министъра на труда и социалната политика и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси", в частта, с която е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ на дружеството по проектно предложение № BG05 M90 P001-1. 021-0477. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. От приетата по делото експертиза се установило, че дружеството не е имало непогасени или необезпечени публични задължения. Не е ясно въз основа на кои доказателства по делото съдът приел наличието на задължения. Вещото лице изискало справка от НАП, в резултат на което са му представени три отделни удостоверения по чл. 87, ал. 6 от ДОПК, според които кандидатът няма задължения. Управляващият орган по оперативната програма не спазил изискванията на специалната процедура, уредена в чл. 7 и сл. от ПМС № 162 от 12.07.2016 г., вр. чл. 54 от ЗОП. В обжалвания акт се посочва, че кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент, съгл. чл. 7 от ПМС 162 от 12.07.2016 г., тъй като в рамките на посоченият от УО 10-дневен срок е имал задължения за данъци и осигурителни вноски, а не съществува законово изискване за даване на 10-дневен срок, след изтичането на който административният орган да постанови отказ. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел, че събраните по делото справки и удостоверения, издадени от органите по приходите относно наличието или липсата на публични задължения на жалбоподателя, в това число предоставените на вещото лице, имат различно и противоречиво съдържание към различните дати – така към 09.05.2018 пг. и 01.02.2018 г. е посочено, че дружеството има задължения, а към 25.05.2017 г., 06.12.2017 г. и 26.04.2018 г. – че няма задължения. Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза също не е дало категорично заключение дали към датата на постановяване на процесния административен акт жалбоподателят е имал висящи, непогасени публични задължения. Видно обаче от приобщеното по делото писмо от публичен изпълнител в ТД на НАП София, към 28.12.2017 г. и 15.01.2018 г. жалбоподателят е имал изискуеми задължения по декларации, за които е образувано изпълнително дело № 180364041/2018 г., като към 14.02.2018 г. задълженията са били в общ размер на 358 081, 35 лв. Същите са платени в цялост на 10.09.2018 г., т. е. потвърждава се изложеното от органите по приходите в писмото до административния орган от 01.02.2018 г., че в периода от одобряването на доклада на оценителната комисия (08.01.2018 г.) до издаване на процесното решение дружеството е имало задължения. Предвид обстоятелството, че посочените задължения са погасени на 10.09.2018 г., следователно са съществували към датата на отказа за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ (17.05.2018 г.), следва да се приеме за установено наличието на основание по чл. 7 от ПМС 162/2016 г. във вр. с чл. 54, ал. 1, т. 3 от ЗОП, а именно, че кандидатът е имал задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски. Наличието на обстоятелства, при които посоченото основание за недопустимост на помощта не се прилага (допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията, или задължението е по акт, който не е влязъл в сила, или размерът на неплатените задължения е под 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година) не подлежи на установяване от административния орган, а следва да бъде доказано от кандидата, за когото това би довело до позитивен извод – че отговаря на изискванията за бенефициент. Неоснователно жалбоподателят възразява срещу срока, който му е определен за тази цел, тъй като административният орган не е бил обвързан нито от нормативно изискване за неговата продължителност, нито от императивна разпоредба за предоставяне на допълнителна възможност за представяне на доказателства, извън поканата по чл. 36, ал. 2 от ЗУЕСИФ. В рамките на определения срок кандидатът не е представил доказателства за наличието на някоя от хипотезите, при които съществуването на публични задължения не препятства сключването на административния договор, т. е. за това че отговаря на изискванията за бенефициент. Двете постановления за налагане на обезпечителни мерки не доказват обезпечаването на задълженията в пълен размер, доколкото се касае за наложени запори върху МПС и техника, чиято обща балансова стойност не покрива размера на обезпеченото публично вземане. Обосновано административният орган е приел за осъществена хипотезата на чл. 38, т. 1, предл. първо от ЗУСЕСИФ – кандидатът не отговаря на изискванията за бенефициент, тъй като съгласно чл. 7 от ПМС 162/2016 по отношение на него съществува основание за отстраняване по чл. 54 от ЗОП. Непредставянето от страна на жалбоподателя в определения срок на документи за удостоверяване на обстоятелствата, при наличие на които би могло да се пристъпи към сключване на административния договор, попада в обхвата на чл. 38, т. 3, предложение второ от ЗУСЕСИФ, доколкото именно в тежест на кандидата е да докаже, че въпреки съществуващите публични задължения, обосноваващи недопустимост на безвъзмездната финансова помощ, същият отговаря на изискванията за бенефициент, тъй като е налице някое от положителните условия по чл. 54, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОП - допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията, ако задължението е по акт, който не е влязъл в сила, когато размерът на неплатените задължения е под 1 на сто от сумата на годишния общ оборот за последната приключена финансова година. След като не е представил доказателства за осъществяването на някое от тези обстоятелства, въпреки че му е била дадена възможност и достатъчен срок за това, е налице и основанието за отказ от предоставяне на безвъзмездната финансова помощ по чл. 38, т. 3, предл. второ от ЗУСЕСИФ. Решението е правилно. Постановено е в съответствие с материалния закон – чл. 38, т. 3, пр. 1 от ЗУСЕСИФ и чл. 7, ал. 1 от ПМС № 162/05.07.2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставяне на БФП по програмите, финансирани от ЕСИФ за периода 2014-2020 г., във вр. чл. 54 от ЗОП. Фактическите установявания на съда са обективни и пълни. Обосновават се от писмените доказателства по делото – удостоверение № С180022-178-0029430/12.11.2018 г. на НАП – ТД - София. Съдът е съобразил материалната и формална доказателствена сила на официалния документ и обосновано е приел, че задълженията на дружеството-касатор са погасени едва към 10.09.2018 г., или към датата на издаване на отказа – 17.05.2018 г. са били налице основания за отказ по чл. 38, т. 3, пр. 1 от ЗУСЕСИФ да бъде предоставена безвъзмездна финансова помощ на кандидат, който не отговаря на изискванията за бенефициент, тъй като има задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и лихвите по тях към държавата. Както е приел съдът, вещото лице не е дало категорично заключение дали към датата на постановяване на процесния административен акт жалбоподателят е имал висящи, непогасени публични задължения или дали при наличие на такива, те са били обезпечени. Налице е официален документ, въз основа на който, е установено, че към датата на постановяване на процесния административен акт жалбоподателят е имал висящи, непогасени публични задължения. Видно от приобщеното по делото писмо от публичен изпълнител в ТД на НАП София, към 28.12.2017 г. и 15.01.2018 г. жалбоподателят е имал изискуеми задължения по декларации, за които е образувано изпълнително дело, като към 14.02.2018 г. задълженията са били в общ размер на 358 081, 35 лв. Тези задължения са платени в цялост на 10.09.2018 г., правилно е прието, че се потвърждава изложеното от органите по приходите в писмото до управляващия орган от 01.02.2018 г., че в периода от одобряването на доклада на оценителната комисия - 08.01.2018 г. до издаване на процесното решение дружеството е имало задължения. Предвид на безспорно установеното обстоятелство, че посочените задължения са погасени на 10.09.2018 г., правилно е прието, че са съществували към датата на отказа за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ - 17.05.2018 г. Неоснователни са доводите, че не е ясно правното основание на което е издаден административния акт и че е даден 10-дневен срок на жалбоподателя, какъвто не е предвиден в закона. В тази насока административния съд е изложил обосновани мотиви. Управляващият орган е дал на жалбоподателя 30-дневен срок по чл. 36, ал. 2 ЗУСЕСИФ да представи доказателства, че отговаря на изисквания за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както на всички одобрени кандидати. Управляващият орган е извършил проверка за наличието на задължения и установил, че за жалбоподателя такива са налице, поради което административния акт е издаден при първата на хипотеза на чл. 38, т. 3 ЗУСЕСИФ, както правилно е приел съдът. Не са налице факти и обстоятелства, които да опровергават извода на съда, че след като задължения са били погасени на 10.09.2018 г., т. е. са съществували към датата на отказа за предоставяне на безвъзмездната финансова помощ - 17.05.2018 г. и жалбоподателят не е твърдял и не е доказал да са налице предпоставки по чл. 54, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОП, при които въпреки наличие на задължения се допуска предоставянето на безвъзмездна финансова помощ. След като е установил по информация от НАП, че дружеството има задължения, УО е дал 10-дневен срок на жалбоподателя да представи погасителен план за отсрочване или разсрочване на задълженията, който е одобрен от НАП, съгласно чл. 184 ДОПК, или документ, доказващ обезпечение на задълженията, или доказателство, че задължението е по акт, който не е влязъл в сила. Жалбоподателят е представил в този срок две удостоверения от ТД на НАП, офис София, две постановления на публичен изпълнител за налагане на обезпечителни мерки, но е твърдял, че не са налице задължение и не е твърдял, че са налице предпоставките по чл. 54, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗОП. В този смисъл правилно е прието от съда, че отказът е издаден поради това, че жалбоподателя не отговаря на изискванията на бенефициент за липса на задължения и не е представил доказателства, че е допуснато разсрочване, отсрочване или обезпечение на задълженията или задължението е по акт, който не е влязъл в сила. Съдът е констатирал, че обезпеченията не покриват задълженията, който извод не е оспорен от касационния жалбоподател. Обжалваното съдебно решение като правилно следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение, което се определя на 100 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение