Решение № 8384 от 28.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5538/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С Решение № 2189 от 24.02.2026 г., постановено по адм.д. № 538/2025 г. от Административен съд – Пловдив е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-16001624000189-091-001/27.11.2024 г., издаден от органи на приходната администрация при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 47/13.02.2025 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – Пловдив при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 2 360,76 лв. и начислени лихви в размер на 980,22 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „КОСЕНА-ДЖИ“ ЕООД. В останалата част жалбата на „АУТОЛАНД 777“ ЕООД срещу РА е отхвърлена. Присъдени са разноски в полза на НАП размер на 191,83 евро. Срещу така постановеното решение са постъпили две касационни жалби. С касационната си жалба директорът на Дирекция „ОДОП“ Пловдив обжалва съдебното решение в частта, в която е отменен процесният РА, както и в частта на присъдените в полза на НАП разноски. Твърди се наличие на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения по същество за неправилно приложение на материалния закон, като се възразява срещу изводите на съда за реалност на доставките по фактурите, издадени от „КОСЕНА-ДЖИ“ ЕООД, поради което неправилно РА е бил отменен в частта на непризнатото право на данъчен кредит по фактурите, издадени от този доставчик. Неправилно е посочен и завишен размер на начислените лихви 980,22 лв., вместо 559,32 лв. Разноските са били определени при съобразяване на изменението на чл. 161 ДОПК обн. с ДВ, бр. 17 от 13 февруари 2026 г., а ход на делото по същество е бил даден преди тази дата - на 12.01.2026 г. Иска се отмяната на съдебното решение в обжалваната част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на по 3 680,70 евро за двете съдебни инстанции, както и на заплатената държавна такса в настоящото производство в размер на 13,67 евро. Прави се евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Ответникът по касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив „АУТОЛАНД 777“ ЕООД, ЕИК 203817995, не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не изразява становище по жалбата. „АУТОЛАНД 777“ ЕООД, ЕИК 203817995, представлявано от управителя Д. И. И., също е подало касационна жалба срещу Решение № 2189 от 24.02.2026 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм.д. № 538/2025 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № Р-16001624000189-091-001/27.11.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 47 от 13.02.2025 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който, вследствие на непризнато право на приспадане на данъчен кредит, е доначислен данък върху добавената стойност в общ размер 55 482,31 лв. главница и 23 037,13 лв. лихви. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице всички предпоставки, обуславящи упражняването на правото на данъчен кредит, като получените стоки по спорните фактури са използвани за икономическата дейност на ревизираното лице. Според касатора, съдът не е анализирал задълбочено и в пълнота приетите по делото доказателства, като е споделил доводите на ревизиращите, които противоречат на нормалната икономическа логика на реалния търговски оборот. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отмяна на издадения на дружеството ревизионен акт. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Пловдив, чрез процесуалния си представител гл.юрк. Г. Димитрова, оспорва жалбата в представено по делото писмено становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура излага становище за неоснователност на двете касационни жалби. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационните жалби са допустими, като подадени в срока по чл. 211 АПК, от надлежни страни, участници в първоинстанционното производство, имащи право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледани по същество, касационната жалба на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив е неоснователна, а тази на „АУТОЛАНД 777“ ЕООД е основателна. С оспорения РА, в резултат на извършена ревизия за периодите 01.01.2020 г. – 30.09.2023 г. на дружеството са определени задължения по ЗДДС в размер на 81 860,42 лв., в т.ч. главница – 57 843,07 лв. и лихви 24 017,35 лв., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, във вр. с чл. 6 ЗДДС, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „А-ТОМИ“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД, „ЕВРО БОЛКАН“ ЕООД, „АЛПИ-2010“ ООД и „КОСЕНА-ДЖИ“ ЕООД. Констатирано е, че предмет на дейност на ревизирания субект е производство и търговия с дървени изделия и мебели. Дружеството извършва дейността си в нает обект, намиращ се в гр. Пловдив, база „Хангари“, склад № 7. В хода на ревизията са изискани и проверени първични счетоводни документи и търговски документи, представени от ревизираното лице. Извършени са проверки в информационния масив на НАП, както и насрещни проверки на доставчиците. От ревизираното лице са представени проверяваните фактури, направените счетоводни записвания по тях; доказателства за плащане, приемо-предавателни протоколи и стокови разписки по част от тях; доказателства за извършени последващи доставки със закупените стоки. При извършените насрещни проверки доставчиците са представили документи относно доставките, като органите по приходите са констатирали неясноти относно предмета на доставките, поради различие в отразяването във фактурите и в издадените към тях касови бонове (при доставките от „А-ТОМИ“ ЕООД), както и липса на възможност за пълно проследяване на стоковия поток в счетоводните регистри, както на ревизираното лице, така и на неговите доставчици. За да откажат правото на данъчен кредит по издадените фактури, органите по приходите са се позовали на не представянето на достатъчно доказателства за реалността на доставките, сред които за наличие на материална обезпеченост за извършването им. За част от стоките са изложени мотиви, че не кореспондират с декларирания предмет на дейност на РЛ или на неговите преки или предходни доставчици. Установени са издадени фактури за авансови плащания, които в последващи периоди са били сторнирани, поради което са начислени лихви. В хода на съдебното производство е прието заключение от извършена съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява счетоводното отразяване на процесните фактури от ревизираното лице и от неговите доставчици, наличието на плащане на сумите по тях, какви други придружаващи документи са налице и използването на предмета по тях за последващи доставки. Административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в установената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Обсъдил е представените и ангажираните доказателства и е приел за незаконосъобразен процесния РА, в частта на отказано право на данъчен кредит по ЗДДС в размер на 2 360,76 лв. и начислени лихви в размер на 980,22 лв. по 3 бр. фактури, издадени от „КОСЕНА-ДЖИ“ ЕООД. В останалата част жалбата срещу РА е отхвърлена. Решението е частично неправилно. В РА, след извършени насрещни проверки на доставчиците, основните констатации, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит са свързани с неустановяване на материалната, техническа и кадрова обезпеченост. Съдебната практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС. Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит е длъжен да установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното отчитане на доставките при него, не може да се вменява в тежест на получателя по доставката да ги доказва. В процесното ревизионно производство ревизираното лице е представило издадените фактури, съпровождащите ги документи, както и хронологически извлечения по счетоводни сметки и писмени обяснения за предмета на доставките. Това изрично е констатирано в абзац 3 на стр. 4 от съдебното решение относно доставчика „А-ТОМИ“ ЕООД, като в противоречие с тази констатация на стр. 6 по отношение на същия доставчик в абз. 6 е посочено, че не се кредитира заключението на вещото лице, тъй като в заключението били посочени приемо-предавателни протоколи към фактурите, които не се намирали по делото. От заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че процесните фактури, с изключение на тези за аванси, са придружени с приемо-предавателни протоколи, които конкретизират техния предмет и предаването на вещите. За да бъде признато на данъчно задълженото лице правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или услугата да е използвана за следващите облагаеми доставки на получателя. В тежест на лицето, претендиращо това право, е да докаже изброените предпоставки. По принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от 6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/. В случая посочените по-горе предпоставки са доказани от жалбоподателя. В чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са: 1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската операция. За извършените доставки са издадени фактури, отговарящи на изискванията на чл. 114 ЗДДС, в които данъкът е посочен на отделен ред, начислен е по реда на чл. 86 ЗДДС от доставчиците. Не съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в придружаващ фактурата документ. Фактурите са издадени от регистрирани по ЗДДС лица, като получателят също отговаря на това изискване. Противно на изложеното в касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив, настоящият състав счита, че предмет на доставките, описан като съответен брой „папки“, „торби“, „хартия“, „минерална вода“ и т.н. е достатъчно индивидуализиран като се държи сметка за нормалния търговски оборот. С оглед вида на закупените материали на незначителна единична стойност по по-голямата част от фактурите е нереалистично в текста им да се съдържа индивидуализация до степента, изисквана от органите по приходите. Възражението на стр. 6 от касационната жалба на директора на дирекция ОДОП Пловдив за липса на доказателства за ползвани автомобили от РЛ противоречи на установеното на стр. 4 от Ревизионен доклад № Р-16001624000189-092-001/30.09.2024 г., където са посочени ползваните от дружеството автомобили, за които са представени регистрационни талони от КАТ и заповеди, с които е указано задължителното им използване само за нуждите на фирмата. Посочено е и, че в дневниците за покупки на дружеството за ревизирания период са отразени фактури за получени доставки на горива, ремонти, резервни части и други разходи, свързани с МПС. Т.е. оборено е твърдението за недоказване на транспорт на закупените стоки със собствените превозни средства, като противно на изложеното от органите по приходите видът на закупените стоки и тяхното количество не предполага използването на по-големи превозни средства от тези, които е използвало РЛ. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че не е установен произход на стоката, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност, дадено в решенията на СЕС по дела С-324/11 и съединени дела С - 80/11 и С - 142/11, според което добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. На основание гореизложеното следва да бъде прието, че събраните по делото многобройни писмени доказателства установяват реалност на процесните доставки. Що се отнася до двойното записване в дневника за покупките на фактура № 9000052069/15.11.2022 г., издадена от „АЛПИ-2010“ ООД, гр. Стамболийски, то правилно с процесния РА е извършена корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 26,00 лв., като касаторът не е изложил никакви съображения в жалбата си срещу тази констатация. Не са изложени възражения и относно начисляването на лихви за ползван данъчен кредит по сторнираните фактури за извършени авансови плащания. По така изложените съображения, оспореното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлена жалбата на „АУТОЛАНД 777“ ЕООД срещу процесния РА, в частта, с която е отказано право на данъчен кредит общо в размер на 55 456,31 лв. по фактури, издадени от „А-ТОМИ“ ЕООД, „РАЙЪТ РЕЗИСТЪНС“ ЕООД, „ИНВИКТА ГРУП“ ЕООД и „ЕВРО БОЛКАН“ ЕООД, ведно с начислените лихви,както и в частта за разноските, и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени процесният РА в тази част. С оглед крайния изход на делото, заявеното от процесуалния представител на директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. На „АУТОЛАНД 777“ ЕООД се дължат разноски за двете съдебни инстанции, в общ размер на 397,86 евро. За първата съдебна инстанция не се дължат разноски, тъй като такива не са претендирани, нито с подадената жалба, нито на по-късен етап. За настоящата инстанция в касационната жалба се прави искане за присъждане на разноски. Такива са доказани в размер на 397,86 евро – заплатена държавна такса. Разноски за адвокатско възнаграждение не се присъждат, тъй като не е представена разписка за платено адвокатско възнаграждение съгласно т.2.1 от представения договор за възлагане на правна помощ и съдействие от 18.03.2026 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,