Решение № 50 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2017 г.

Решение № 50 от 3.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1549/2017 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на "Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, представлявано от А. П. М. и И. Г. Г., чрез пълномощник А. И., срещу решение № 7720/06.12.2016 г., постановено по адм. дело № 5032/2016 г. по описа на Административен съд - С. град. П. в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1, 2 и 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на процесното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отмени административния акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - директор на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) - не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При постановяване на процесното решение, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отхвърля жалбата на "Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД, представлявано от А. П. М. и И. Г. Г. срещу писмена покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-08/07.03.2016 г. на директора на Столична здравноосигурителна каса, като неоснователна. След преценка на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приема за установено, че жалбоподателят е лечебно заведение по смисъла на чл. 9, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/. В това си качество дружеството е сключило с Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ Договор № 22-4841/25.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки /КП/ № 38 "Инвазивна диагностика при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години" и № 45 "Интервенционално лечение и свързани с него диагностични категоризации при сърдечно-съдови заболявания при лица над 18 години". Със заповед № РД-18-1700/01.09.2015 г. директорът на СЗОК е наредил да бъде извършена съвместна медицинска и финансова проверка на "Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД по изпълнение на договор № 22-4841/2015 г. за оказване на болнична помощ по КП и договор № 22-4842/2015 г. за извършване на процедури, със задачи: 1. Контрол по изпълнение на договорения пакет болнична помощ в съответствие с общите и специалните условия на Националния рамков договор за медицинските дейности за 2015 г., 3. Изясняване на обстоятелства по отворено писмо вх. № 19-03-112/13.08.2015 г. на НЗОК и 2. Контрол на медицинската документация на пациентите по време на хоспитализация в "Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД. За резултатите от проверката е съставен констативен протокол /КП/ от 02.09.2015 г., според който при осъществяване на дейността си жалбоподателят е извършил по отношение на КП № № 038, 045 и 001 нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ, установени съответно в чл. 188 и чл. 189, т. 4 и т. 6, б. "б" и б. "а" от НРД-2015 г., като при някои от изрично и изчерпателно посочените задължително здравноосигурени лица /ЗЗОЛ/ не е спазил индикациите за хоспитализация на съответната КП, а при други ЗЗОЛ, не е бил спазен диагностично - лечебният алгоритъм на съответната КП. Въз основа на фактите, установени с т. 1 и т. 3 от КП е издаден и Протокол за неоснователно получени суми № МВ-680/07.09.2015 г. Видно от отбелязванията на последна страница и двата акта са били връчени на управителя на лечебното заведение на 07.09.2015 г. С възражения вх. № 22-4841-43/14.09.2015 г. "Сити клиник университетска многопрофилна болница за активно лечение" ЕООД е оспорило констатациите от извършената медицинска проверка, установени в Протокол за неоснователно получени суми № МВ-680/07.09.2015 г. по отношение на ИЗ № 2926/2015 г. на ЗЗОЛ К. С.. Така подадените възражения са обсъдени от Комисия за разглеждане на постъпили по реда на чл. 74, ал. 4 и чл. 76а, ал. 2 от ЗЗО писмени възражения, като със становище № 2/16.09.2015 г., по т. 1, Комисия е приела същите за неоснователни, тъй като данните от медицинската документация на пациента за неговото състояние не кореспондират с индикациите за хоспитализация по КП № 38. Не се твърди по делото и не са ангажирани доказателства в резултат на установените с КП от 02.09.2015 г. нарушения на условията и реда за оказване на медицинска помощ да е бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, както и издадено наказателно постановление /НП/. Административното производство е приключило с постановяване на оспорвания административен акт - писмена покана изх. № 29-02-8/07.03.2016 г. за доброволно възстановяване на получена без правно основание сума в размер на 4068.00 лева. Решаващият съд намира, че оспорената писмена покана е издадена от компетентен административен орган - директора на СЗОК, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 76а, ал. 3 от ЗЗО. Обоснован е извод, че актът е в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административно-процесуалните правила, които да мотивират неговата отмяна. Съотнасяйки релевантната правна уредба към установената фактическа обстановка, съдът в решаващия си състав приема, че процесната писмена покана е в съответствие с материалноправните норми и с целта на закона. Върховният административен съд - шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд - С. град (инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея административен акт) са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на поканата. Първоинстанционният съд събира и цени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Назначава необходимата поради нуждата от специални знания в областта на медицината, за изясняване на възникнали по делото съществени за изхода му въпроси съдебно - медицинска експертиза, съгласно чл. 195 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) във вр. чл. 144 АПК. Решаващият съд надлежно и аргументирано обсъжда и анализира всички релевантни за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните и проверява законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания в чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства и експертно заключение, при спазване на съдопроизводственото правило по чл. 202 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. След обсъждане на събраните по делото доказателства първоинстанционният съд обосновано приема, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, разписани в чл. 76а ЗЗО, опорочаващи волеизявлението на административния орган и съставляващи самостоятелно основание за отмяна на оспорената писмена покана като незаконосъобразна. Правилен и законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, обусловен от сравнителният анализ на нормите на чл. 76а ЗЗО /приложимата редакция ДВ, бр. 101/2009 г. в сила от 01.01.2010 г./ и чл. 76б от същия закон, съобразно който процедурата по чл. 76б от ЗЗО не се прилага във всички случаи на установени нарушения, а само при установени такива на ЗЗО и НРД и то, за които е предвидена възможност за налагане на наказание било то с наказателно постановление или със заповед за налагане на санкция, тъй като по силата на чл. 76б, ал. 2 от ЗЗО влязлото в сила наказателно постановление, респективно заповед за налагане на санкция е абсолютна предпоставка за прилагане на процедурата по чл. 76б от ЗЗО. В останалите случаи приложение намира производството по чл. 76а от ЗЗО. При извършаната проверка от контролните органи не са констатирани административни нарушения, за които да е съставен акт за установяването им, чрез който административният орган да е надлежно сезиран за образувано административно - наказателно производство, за да се приложи реда и процедурата по чл. 76б ЗЗО. В настоящия случай производството се е развило и е приключило по реда и при условията на чл. 76а от ЗЗО, тъй като при извършената медицинска проверка са били установени нарушения на нормите на НРД-2015 г., а не на ЗЗО. Жалбоподателят и в касационното произвдство не сочи, нито ангажира доказателства, които да оборват констатациите на административния орган за извършени нарушения на реда за оказване на болнична помощ, установен в НРД-2015 г. и по конкретно на алгоритъма на КП № 45 по отношение на ИЗ № 3402/2015 г. и на индикациите за хоспитализация по КП № 38 по отношение на ИЗ № 2926/2015 г. Установяванията на административния орган, свързани с липсата на индикациите за хоспитализация по КП № 38 и незавършеност на КП, поради неосъществена основна терапевтична процедура по КП № 45, се потвърждават и от приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза, която първоинстанционният съд обосновано кредитира като компетентно и обективно изготвена. Видно от заключението на вещото лице не са били налице индикации за хоспитализация на ЗЗОЛ К. С. по КП № 38, тъй като този пациент е хоспитализиран с водеща диагноза "Артериална хипертония II ст. ", заболяване, което не е индицирано за провеждане на каротидография, която се включва в артериографията по КП № 38. Вещото лице е посочило, че съгласно отразеното в КП № 38, заболявания на мозъчните артерии, част от които са каротидните артерии, е показание за извършване на каротидография, като след като при пациента Стойновски не са установени хемодинамични значими промени по картотидните артерии, то за него не са били налице показания за провеждане на каротидна ангиография по КП № 38. Според вещото лице преживеният от това ЗЗОЛ исхемичен инсулт не е основание за провеждане на мозъчна антиография. При анализ на ИЗ № 3402/2015 г. на ЗЗОЛ М. Т. вещото лице е констатирало, че не е осъществена основна терапевтична интервенционална процедура с код ***39.50 по КП № 45, представляваща ангиопластика или атеректомия на некоронарен съд. Съгласно заключението на вещото лице при пациентката М. Т. не е отразено в протокола за инвазивно изследване и терапевтична процедура раздуването на балона, което е същностният момент на балонната ангиопластика, като според този протокол контралатерално, през катетър-дезиле 6 френча с подкрепата на микрокатетър и балон, е преминато през проксималната шапка на оклузията, но не се е отдало преминаване през дисталната шапка. Предвид гореизложеното, правилен е извода на първоинстанционния съд, че горната констатация не е оборена от жалбоподателя с представяне на магнитен носител, върху който е записана процедурата, предвид на изрично заявеното от вещото лице становище в експертизата, че е възможно актът на раздуване на балона да е пропуснат при написването на протокола. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,