Решение № 4615 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2016 г.

Решение № 4615 от 12.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11470/2016 г., III о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" - С. чрез главен юрисконсулт К. срещу Решение № 1391 от 11.07.2016 г. по адм. дело № 2003 по описа на Административен съд - П. за 2015 г. Касаторът твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е достигнал до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на имуществената отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. От съда се иска отмяна на атакувания пред настоящата инстанция акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда или да се произнесе по същество, като отхвърли изцяло исковата молба. Депозирана е и частна жалба срещу определение № 1386 от 8.09.2016 г., с което съдът е присъдил направени по делото от дружеството - ищец разноски. Твърди се, че съда неправилно не е взел предвид възражение за прекомерност на разноските, като несвоевременно направено. Липсвала пречка такова становище да бъде формулирано и в производството по реда на чл. 248 от ГПК. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира становище. Ответникът, "Инса ойл" ООД, редовно призован се представлява от редовно упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбите. По делото са постъпили както отговор на касационната жалба, така и отговор по депозираната частна жалба. Претендира се присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и излага подробни доводи в тази насока. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване акт и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Производството по делото на Административен съд - П. е образувано по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, предявен от "Инса ойл" ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Р., ул. "М. Д." №... срещу Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси" /ДА "ДРВВЗ"/ - С. за претърпени имуществени вреди в размер на 192 000 лв., представляващи заплатено от дружеството адвокатско възнаграждение за защита по НАХД № 5246/2013 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което е отменено като незаконосъобразно НП № 4537 от 3.09.2013 г. на Председател на Държавна агенция "Д. резерв и военновременни запаси", ведно със законната лихва върху сумата до пълното и изплащане, ведно с направените по делото разноски. С обжалваното решение, Административен съд - П. е уважил изцяло предявения иск, като с допълнително определение от 8.09.2016 г. е присъдил и направените от ищеца в хода на производството разноски в размер на 7585 лева. Не е взел предвид формулираното в писмо с изх. № 445 от 29.07.2016 г. искане за уважаване на претенцията на ищеца при условията на чл. 78, ал. 5 от ГПК. За да стигне до този правен резултат, административният съд е обсъдил подробно доводите на страните и събраните по делото доказателства. Приел е, че предявения пред него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Претенцията на "Инса ойл" ООД е за репариране на вреди за дружеството, настъпили в резултат от отменено по установения в закона ред Наказателно постановление. Съдът, съобразявайки се с относимата съдебна практика е приел, че след като направените от ищеца в хода на административно наказателното производство разноски не подлежат на възстановяване по приложимия процесуален ред за съдебно оспорване на НП, възможността да се да претендират тези суми е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото е безспорно установено, че с наказателно постановление № 4537 от 3.09.2013 г. на Председател на Държавна агенция "ДРВВЗ", на "Инса ойл" ООД - гр. Р. е наложена имуществена санкция в размер на 82 879 032,23 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 от Закон за запасите от нефт и нефтопродукти. По повод подадена от дружеството жалба срещу горепосоченото НП, пред Пловдивски районен съд е образувано АНД № 5246/2013 г., приключило с Решение № 1933/18.07.2014 г., с което оспорения акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. Решението е обжалвано пред Административен съд П., който с решение № 668 от 31.03.2015 г. по КНАХД № 3330 от 2014 г. е оставил в сила оспорения пред него първоинстанционен акт. За защитата си по образуваното и водено пред Пловдивски районен съд дело, свързано с обжалването на наказателното постановление, дружеството - ищец е ангажирало адвокатско дружество "Будакова и Кемалов" гр. П., като по делото са представени доказателства за надлежно упълномощаване и сключен договор за правна защита и съдействие с договорено адвокатско възнаграждение в размер на 192 000 лева, вносими по банков път. Не е спорно, че в хода на производството по оспорване на НП, "Инса ойл" ООД е било защитавано от адвокат и е направило разноски за адвокатска защита. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на по горепосоченото АНД, Пловдивския РС е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно, а впоследствие решението е потвърдено от горестоящата инстанция - Административен съд П. и е влязло в сила. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие, т.е. не би била потърсена адвокатска помощ, ако не е издаден акт, увреждащ законни права и интереси на наказания субект. Безспорно, потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В разглеждания случай, правилно съдът е преценил, че са налице трите кумулативни предпоставки за отговорността, въведени от законодателя с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ: да е налице отменено като незаконосъобразно наказателно постановление, да са реално претърпени имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите. В резултат на събраните по делото доказателства се установява по безспорен и категоричен начин, че претендираните за репариране имуществени вреди са реално претърпени от "Инса ойл" ООД и и се намират в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с отмененото НП. Ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и заплатените на това основание суми не биха представлявали вреда за него, ако не беше издадено наказателно постановление № 4537/3.09.2013 г. Макар и да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство при обжалване на НП, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на този акт се явява нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издаването му. Първоинстанционният съд е изследвал обстоятелствата, свързани с действителността на плащанията, извършени от страна на задължения по договора за правна помощ субект. В хода на съдебното дирене е представена фактура с № 0000000450/11.11.2013 г. и извлечения по разплащателна сметка на адвокатското дружество, ангажирано от ищеца, от които е видно, че по сметка на дружеството са постъпили суми на обща стойност, равняваща се на договореното възнаграждение, като за основание за извършените преводи е описана, надлежно и своевременно издадената фактура. Тези писмени доказателства не са оспорени и правилно и обосновано е достигнато до формулирания в решението извод, че са налице доказателства за извършени действителни плащания на суми в размер и срок, описан в съответния договор за оказване на правна помощ и съдействие, а от там и за основателност на исковата претенция в пълния и размер. Дали търсещия обезщетение е регистриран по ЗДДС и ползвал ли е данъчен кредит във връзка с изплатеното адвокатско възнаграждение е въпрос, който излиза извън предмета на делото. Това са отношения между задължено по ЗДДС лице и НАП и не касаят настоящото производство. По горните съображения касационната жалба се явява неоснователна, а съдебното решение на Административен съд - П. следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е и възражението, формулирано в депозираната частна жалба срещу определение с № 1386/8.09.2016 г. По реда на чл. 248 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът може да се произнесе по направено искане за допълване или изменение на решението в частта относно разноските. Искане за това е направено в описания в чл. 248, ал. 1 срок, от участваща в производството страна и при направено в хода на съдебното дирене искане за присъждане на разноски. Представени са доказателства за размера на изплатеното възнаграждение на процесуалния представител. Първоинстанционният съд, собразявайки се относимите към това производство факти и обстоятелства е постановил обоснован и законосъобразен акт. С оглед естеството на производството и размера на претендираното обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът не е взел предвид направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, изплатено на упълномощеното за правна защита и съдействие дружество. Настоящата инстанция счита, че при определяне на размера на дължимото адвокатско възнаграждение са взети предвид рамките, въведените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и то е определено около предвидения минимум. Ответникът в касационното производство е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски, като е представил доказателства за реално заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7560 лева. Предвид изхода от спора, Държавна агенция "Д. резерв и военно временни запаси" - С. следва да бъде осъдена да заплати на "Инса ойл" ООД - гр. Р. с ЕИК ********* съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 7560 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 предл. второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение