Решение № 10077 от 24.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4384/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Асл, гражданин на Ислямска Република Иран, чрез пълномощника му адв. Илиев, против решение 1798 от 21.03.2023 г., постановено по адм. дело 1467/2023 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател намира, че първоинстанционният съд, в противоречие с установените по делото факти, е приел за необоснован страха му от преследване заради участие в протести в Иран през 2019г. Счита, че така направените изводи се дължат на недостатъчно задълбочено изследване на наличните доказателства по преписката, както и на дадените в хода на производството лични обяснения на кандидата за международна закрила. Поддържа, че в обжалвания съдебен акт липсва цялостен анализ на обстановката в държавата по произход на чужденеца, като вместо това формално е преповторено становището на административния орган, без да са изследвани всички предпоставки на чл. 9 ЗУБ. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество, с което да бъде отменено решение 1612/26.01.2023 г. на заместник - председателя на Държавната агенция за бежанците и преписката да бъде върната на органа за ново произнасяне по молбата за международна закрила на М. Асл. Ответникът заместник-председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ), чрез процесуален представител юрк. Георгиева, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на М. Асл, гражданин на Ислямска Република Иран, против решение 1612/26.01.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ, с което, поради липса на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата, като е приел, че оспорваният отказ е постановен от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е счел, че няма данни спрямо жалбоподателя да е осъществено преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставяне на бежански статут. Разгледана е бежанската му история, като е преценено, че същата е противоречива и неподкрепена с доказателства. Съдът е възприел изводите на административния орган, че историята е изградена на твърдения, които целят само и единствено предоставянето на международна закрила, и поведението на оспорващия не показва основателен страх от преследване. Според решаващия съд, звучи нелогично старо спречкване на чужденеца с полицията през 1995 г. и впоследствие участието му в протести от 2019 г., на които е заснет с камери и разпознат, да са довели до проблеми с властите и да са станали причина за напускането на държавата му по произход, още повече, че лицето е напуснало Иран легално със самолет, заедно с двамата си синове. Констатирани са и други противоречия в бежанската му история, свързани с твърденията, че е арабин и затова е преследван в Иран и не може да постъпи на държавна работа, като същевременно е заявил, че племенникът му (също арабин) работел в тайните служби на Иран. Въз основа на представените по делото справки за ситуацията в държавата по произход съдът е преценил, че сочените причини не съставляват и основание за предоставяне на хуманитарен статут, доколкото не разкриват реална опасност от тежки посегателства спрямо чужденеца по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Обжалваното решение е правилно. Съдът е изяснил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. По аргумент на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, за да бъде предоставен статут на бежанец, следва чужденецът да има основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мислене или принадлежност към определена социална група. Преценката се прави въз основа на конкретните данни, съдържащи се в бежанската история на кандидата за статут. В разглеждания случай категорично не се установява спрямо жалбоподателя да е осъществено или да съществува опасност от осъществяване на преследване по някой от признаците, визирани в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Административният орган, както и решаващият съд, са стигнали до обоснован извод, че по време на проведеното интервю по повод подадената молба за закрила, чужденецът е заявил противоречиви данни. Същият e обяснил, че дори след ареста му от полицията през 1995 г., е останал да живее в Иран и не е имал проблеми с никого. Твърдял е, че повече от 20 години по-късно, при участието му в протести през 2019 г. бил заснет с камери и разпознат от властите. Същевременно е заявил, че е напуснал легално Иран със самолет, заедно с двамата си синове в посока Турция, където е останал около 2 години и половина. По време на интервюто е заявил, че е арабин и затова не може да започне държавна работа, а в същото време е декларирал, че има само основно образование и е работил като шофьор в Иран. На зададения му по време на интервюто въпрос какво е конкретното му искане към Република България, е отговорил, че желае да открие собствен бизнес, да инвестира и да уреди своя живот и този на двамата си синове. Чужденецът не е твърдял, че след участието му в протестите през 2019г. заради поскъпването на бензина, е бил преследван, заплашван, арестуван, съден или осъден. Не е твъдял, че е имал проблеми с армията и властите в Иран. Изрично е заявил, че не е политически ангажиран, не е съден или осъждан. При тези данни органът, както и решаващият съд, обосновано са счели, че изтъкнатите от чужденеца причини не навеждат на основателни опасения от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Налице е обосновано съмнение за достоверността на представената бежанска история, както и че мотивите, които са довели до вземане на решение за напускане на държавата му по произход, са чисто икономически. В подкрепа на горното, в интервюто си търсещият закрила е посочил, че в района, в който е живеел в Иран, има нарастваща безработица и бедност и липсват добри условия за живот. Тези данни опровергават твърдението му за опасност от преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и сочат на недостоверност на представената бежанска история. Както в производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене, търсещият закрила не е доказал наличието на фактическите основания за предоставяне статут на бежанец, изброени в чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Настоящият съдебен състав споделя становището на касатора, че е допустимо да се приемат твърденията на кандидата за закрила, въпреки че не са подкрепени с достатъчно доказателства. Но това би могло да стане единствено и само тогава, когато изнесената от лицето история се характеризира с достоверност и логичност, които да обосновават обстоятелства, относими към основанията, въведени с разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗУБ. Такива в конкретния случай липсват, поради което следва да се приеме, че действителните причини за напускане на държавата по произход имат личен характер. В тази връзка основателно административният орган е приел, че чуждият гражданин е мигрант, а не бежанец, съобразявайки дефиницията, дадена в Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. Според него мигрантът е лице, което, по причини различни от изброените в определението, доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Той може да прави това от желание за промяна или приключение или по семейни или други причини от личен характер. Макар да е вярно, че лицето, търсещо международна закрила, е положило усилия да обоснове бежанската си история, същата правилно е преценена от административния съд като неправдоподобна, от което е изведен законосъобразен извод за липса на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут. Законосъобразни са и изводите на решаващия съд досежно липсата на основания за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. В случая чужденецът не твърди, че в държавата си на произход е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, както предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1-2 ЗУБ. Предвид разказаната бежанска история, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. С оглед приложените справки за ситуацията в Иран е видно, че в страната няма въоръжен конфликт, поради което стандартите във вр. с чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, във вр. чл. 9 ЗУБ не могат да бъдат приложени поради липса на данни за безогледно насилие при вътрешен въоръжен конфликт. Липсата на предпоставките по чл. 8 и 9 ЗУБ в конкретния случай се установява включително от представената пред касационната инстанция справка с вх. ЦУ-1420/19.09.2023 г. относно актуалната обществено-политическа обстановка в Ислямска Република Иран. Според информацията в справката иранските власти не обръщат особено внимание на неуспели да получат убежище зад граница лица, при евентуално завръщане на последните в Иран. Иранците напускат страната в голям брой след революцията през 1979 година и властите приемат, че мнозина ще се стремят да живеят и работят в чужбина по икономически причини. Цялостният анализ на разказаната бежанска история, както и на наличната информация за държавата по произход на М. Асл, сочи на липса на материалноправните предпоставки на чл. 8 и 9 ЗУТ, до какъвто законосъобразен извод е стигнал и решаващият съд. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,